Жустин Енен – поглед назад

19 май 2008 г.

Кариерата на белгийската тенисистка Жустин Енен беше построена върху мотивацията. Дали обаче те я строеше върху лични причини или силното желание да бъде най-добрата. През последните няколко месеца, когато мотивацията й за игра започна да намалява и когато бързо се изкачи на върха в световния тенис, тя каза "Сбогом", заявявайки, че се отказва от активна състезателна кариера по време на пресконференция на 14 май тази година в родната си страна. Докато в тениса през годините играха големи тенисисти, които приковаваха вниманието на корта, Енен се отличаваше със собствена индивидуална игра още от малка. Още на две години тя избира тенис ракетата. На шест започва тренировки, а превратният момент идва на десет, когато тя гледа финала за "Ролан Гарос" през 1992 г. между Щефи Граф и Моника Селеш в компанията на майка си, която й казва, че един ден тя ще спечели този турнир.

Две години след това нейната майка сбъдва мечтата й и след кратък период на игра на двойки с дългогодишния й треньор Карлос Родригес, те вече започвa своите първи срещи в ITF, където се отличава с разнообразна игра на корта и дава последните си сили за победа. След като печели титли в по-долните турнири, през 1999 година тя влиза в професионалния тенис и оттук започва нейното издигане към върха. Тя печели първото си професионална среща в Антверпен, след година и няколко месеца привлича международно внимание и започва нейния най-силен етап, печелейки със 7:5 в третия сет във втория кръг на „Ролан Гарос”. Благодарение на упорития си труд тя влиза в топ 20 в световния женски тенис, като две години след това прави още един пробив на „Роланд Гарос” през 2001 година, стигайки до полуфинал. Няколко седмици по-късно на „Уимбълдън” тя  побеждава Дженифър Каприати, като нейната серия от победи и осигурява първия й финал. Ако през 2001 година тя заемаше 45-то място, то след финала тя е поставена на седмо място.

Ако не се вземат под внимание тези последвали седем месеца извън игра заради контузии, Енен показва най-добрия си тенис в периода 2002 – 2007 година. В този период тя е четирикратен победител в турнира на "Ролан Гарос" в Париж - 2003, 2005, 2006 и 2007 години. През 2004 става олимпийска шампионка в Атина. Седем пъти е носител на Големия шлем.

Тя става първата жена в тениса, която печели пет милиона долара от наградни фондове за един състезателен сезон. Началото на тази година за нея бе също много силно. Въпреки че загуби някои мачове – като загубата с 0:2 сета (4:6 и 0:6) от Мария Шарапова в ¼-финален двубой на Australian open и загубата с 0:2 (2:6, 0:6) от Серена Уилямс в същия етап от турнира в Маями, тя продължаваше да пише история. Празнувайки обаче своята 117-та поредна седмица, тя обяви че напуска тениса. 

"Това е краят на една детска мечта. Това е едно трудно решение. Тези, които ме познават, знаят, че взетото от мен решение е сериозно. Мислех дълго за това. Започнах да мисля за прекратяване на спортната си кариера в края на миналата година. Това беше краят на един път", отбеляза тя.

Жустин Ернен ще бъде запомнена с нейната яркост на корта, невероятния й талант, голямото й желания за успех, победен дух, както и с изявите извън корта - с  помощта й за деца, болни от рак и със собствената и тенис –академия.