Оцеляването на силните: Анди Родик

Преди точно 10 години Анди Родик за първи път се сблъсква с Уимбълдън, достигайки до трети кръг, където тийнейджърът е спрян от бъдещия шампион Горан Иванишевич. Въпреки, че играе в ерата Федерер-Надал, вече опитния Родик няма притеснения за кариерата си.

„Има мачове, в които нещата за мен не се получават, но аз спя добре. Заспивам с мисълта, че съм професионалист и съм направил това, което е трябвало”, сподели Родик в навечерието на турнира в Лондон.

„Винаги съм бил малко противоречив. В периоди от кариерата ми хората са ме обичали, в други са ме мразили”, разказва с широка усмивка на лице бившият номер 1. „Мисля обаче че има едно нещо, което съм спазвал през цялото време – винаги съм бил честен и откровен. Мисля, че хората го оценяват. Те го чувстват дори когато прочетат нещо за мен. Без значение дали е добро или лошо те знаят, че е истина”, споделя Родик.
За Анди говори и съотборникът му за Купа „Дейвис” Джеймс Блейк. „Когато той беше лидер в класацията бе изпълнен с увереност. Невероятно е колко нормално и смирено прие всички успехи, които постигна”.

Попитайте всеки американски фен на тениса за Анди Родик и ще получите две думи, с които той се отличава от останалите: невероятният му сервис, който може би е сред най-добрите в света и огромния професионализъм, който показва във всеки един мач на корта, без значение дали е демонстративна среща или финал в турнир от Шлема.
Именно тези качества го извеждат в Топ 4 на планетата, когато става въпрос за игра на трева, смята неговият треньор Лари Стефанки. Именно заради това Родик винаги се е ползвал с огромна любов от феновете на тениса в Англия.

В опита си да се задържи в елита на световния тенис, в края на 2008-ма година Родик прави равносметка на играта си и назначава за свой треньор Лари Стефанки. Още от първия си ден заедно Стефанки казва на Родик, че за да бъде в крак с топ играчите в света, трябва да направи няколко промени. Първата е свързана с килограмите му – само за няколко седмици Родик набързо сваля от теглото си, което му помага да се движи много по-добре на корта.

Родик допълва: „Мисля, че най-доброто нещо, което направих през кариерата си е че не бях твърде горд, за да се адаптирам към промените. Защото нещата се промениха много през последните 10 години, движението на корта се превърна в основна задача. Сега не може да разчиташ, че ще направиш два, три удара и всичко ще приключи. Сега трябва да си готов да тичаш, да си конкурентен, каквото се опитвам да направя и аз самият.  Няколко пъти трябваше да променям играта си и мисля, че точно заради това 10 години по-късно съм отново тук”.

Ефектът от промяната бе светкавичен и в началото на 2009-та година Родик достигна до полуфинал на Australian Open. Нещо повече, 6 месеца по-късно той бе участник в един от най-великите финали в историята на Уимбълдън. Невероятно, само година преди това Анди отпада в Лондон още във втори кръг и сериозно се замисля какво може да постигне в тениса още. Неговите колебания обаче са разсеяни от треньора Стефанки и от кандидат-съпругата му Бруклин Декър, която го убеждава да остане в играта.

„В този период не се забавлявах на корта, играта не ми доставяше удоволствие и имах нужда от промяна. Точно за това назначаването на Лари бе необходимо”, разказва Родик. „Един от най-добрите цитати на Лари гласи следното: „Вероятно никога няма да стане толкова добре, колкото изглежда и вероятно никога няма да бъде толкова лошо, колкото изглеждат нещата на корта”.

„Наистина се чудех дали най-доброто вече не е останало в историята. В този момент Бруклин ми вдъхна голяма доза кураж. Тя ми каза: толкова зле, колкото изглежда положението в момента е това, което винаги съм обичала. Обичам това, което правиш, това, което си постигнал от детските си години досега”. Тези нейни думи ме свалиха на земята и ме успокоиха”, разказва Родик.

Декър и Стефанки стоят заедно в ъгъла на Родик на финала на Уимбълдън през 2009-та година, когато американецът се изправя за трети път в спор за титлата, отново срещу Роджър Федерер. Родик бе на косъм от преднина с 2:0 сета, но в тайбрека на втората част греши воле от бекхенд в близост до мрежата, с което върна съперника в борбата. Родик сервира брилянтно, като не допуска пробив до последния гейм в мача, който идва при резултат 16:14 за Федерер в петия сет.

„Мисля, че една точка в края на втория сет му коства титлата”, споделя Стефанки за уникалния финален сблъсък на Уимбълдън. „Гледал съм много мачове на Анди и Роджър и мисля, че в този Родик сервира най-добре за цялата си кариера. Това обаче е агонията на спорта: накрая трябва да има само един победител. Изключително горд съм от начина, по който Родик стъпи на краката си след тази загуба”, отбелязва Стефанки.

Родик също не може да забрави този финал: „Няколко дни след мача си спомнях за всяка една точка. Какво щеше да стане ако, какво ако, какво ако. Бях на две точки...С времето обаче болката отминава. Не можеш всеки ден да мислиш за този мач. Както във всичко друго в живота – времето лекува. Проблемът в този мач не беше как се чувствах от играта си, единственият проблем от финала бе резултатът.

Честно казано мисля, че повече ме заболя година по-късно, когато в четвърти кръг загубих от Йен-Сун Лу. Получи се нещо като почти едногодишен махмурлук”, разказва още Родик.
Загубата от Федерер на финала на Уимбълдън бе четвъртият случай, в който швейцарецът печели мача за титлата на турнир от Шлема за сметка на Родик. Освен трите финала на Уимбълдън (2004, 2005, 2009), Федерер побеждава Родик и на финала на US Open 2006. „Ако не беше попаднал в ерата на Федерер и Надал, Родик спокойно можеше да спечели 5,6 титли от Големия шлем”, категоричен е един от най-добрите играчи на двойки в света Боб Браян. „Той просто попадна в трудна ера”.

Самият Родик обаче приема съревнованието с двамата големи (Федерер и Надал) като привилегия, а не като пречка. „Това е нещо нормално, нещо като ревност. Всеки иска техните успехи. Мисля, че сега играта е много по-силна и мъдра, отколкото когато аз започвах кариерата си. На моменти чувствам как хората очакват да започна да се жалвам от това, че съм попаднал сред велики играчи. Никога обаче няма да се оплача от това, което тенисът ми е дал”, уверява Родик.

Определено Родик ще остане като един от най-добрите състезатели за времето си. През 2003-та той печели US Open и след това завършва година та като номер 1 в ранглистата. 4 години по-късно осъществява една от големите си мечти – да спечели Купа „Дейвис”. Родик постига успех и извън корта, след като през април 2009 сключва брак с модела Бруклин Декър. По този начин той повиши на $10 милиона приходите от неговата фондация, която осигурява пари на децата в неравностойно положение. Родик се занимава с благотворителност от 2001-ва година насам.

Анди може да бъде горд с постоянството си, което е най-голямото му предимство през цялата кариера. 9 поредни години тексасецът завърша сезона в Топ 10 – постижение, с което към момента може да се сравнява само Роджър Федерер.
„Не мисля, че разполагам с  таланта на другите топ играчи. Затова обаче работя много, тренирам здраво”.

Когато става въпрос за Уимбълдън, треньорът на Анди е спокоен. „Не се притеснявам от другите момчета (Федерер, Надал, Джокович и Мъри). Те са страхотни играчи, но на тази настилка не бих сложил никой пред Родик, особено ако той сервира както през 2009-та . Той знае, че ако е спокоен и сервира както преди 2 години, нито едно от другите момчета няма да иска да се изправи срещу него. Никой няма да иска да излезе срещу Родик в 5-сетов мач. Родик е един от най-големите биткаджии, които изобщо съм виждал”, увери Стефанки.

„Какво друго мога да направя? Знам, че има хора, които са доволни от свършеното от тях. Е, аз съм сред тези хора, затова просто продължавам напред”, сподели щастливият Родик. 

По материали на Atpworldtour.com