Еталон за стилов тенис в България

Стефан Цветков-старши навърши 82 години. Големия Цъф е национален състезател и двукратен шампион /1964-1965 г./ на мъже двойки 

Щастливият „брак” на Стефан Цветков с тениса започва най-вече поради непосредствената близост на родния му квартал „Цар Иван Асен Втори” с Борисовата градина, където по това време - 50-те и 60-те години на миналия век , се намират и основните тенис бази в София. Като много други момчета от махалата и той първоначално се увлича по други спортове, в случая по „Цар футбол”. Едва 14-годишно, слабичкото, но много пъргаво момче играе вече дори в юношеския отбор на ЦДНА /сега ЦСКА/. За тениса скоро обаче го „открадват” известните в миналото състезатели, а по-късно и авторитетни треньори Владимир Томов и Милчо Михайлов, станал и негов първи наставник в ДФС „Спартак” /София/. И двамата, обитаващи също като Цъфа този истински софийски „развъдник” за тенисисти. И за двамата той още  говори с много обич и уважение. Близкото му обкръжение в училище е също от много добри ракети: силните девойки Адриана Йоцова и Румяна Бикс, републиканските първенци при юношите Иван Шавкулов и Цветан Цолов, темпераментният Марко Марков. 

Когато сърцето ти е вече пленено от тениса, успехите не закъсняват, дори и когато си хванал сериозно ракетата чак на 14 години, през 1955 г. Стефан Цветков-старши става на три пъти юношески вицешампион на сингъл, първенец на каре с Иван Шавкулов и два пъти е на най-високо стъпало при смесените двойки – с Елисавета /Пупа/ Костова, а после и с едва 15-годишната тогава Юлия Берберян. С отбора на „Спартак” грабва още през 1956 г. и отборната титла при юношите до 18 г. По онова време няма възрастови групи при подрастващите и всички юноши играят заедно до 18 г. По-късно Цъфа се окичва с шампионска титла поединично и от силните навремето Общостудентски игри. Възходящият му път на развитие в тениса продължава : двукратен републикански първенец – 1964 и 1965 г. на мъже двойки  /в тандем с неразделния си  приятел от детинство Цветан Цолов/,  национален състезател, участник в отбора на България /1964-1965 г./ за Балканиадите, в които тогава играят най-силните ракети на нашите съседи, като Боро Йованович, Никола Пилич, Желко Франулович /Югославия/, румънците Георге /Гого/ Визиру, Йон Цириак и прочутият Илие Настасе, Никос Калугеропулос /Гърция/ и др. Големия Цъф е капитан /1985 г./ на отбора ни за Купа „Дейвис”, води българския тим през 1980 г. към победите ни в King”s Cup  /Купата на краля/ над Румъния като гости, а след това и над Югославия в Загреб и др.

Самият Стефан Цветков- старши обаче е наистина случил и на добри треньори, от които е „попил” доста знания и умения. Освен първия му наставник  Милчо Михайлов, който обича Цветан Цолов /Цолето/ и него като родни синове, с  Цъфа се занимава известно време в ДФС „Червено знаме” и всеотдайната и грижовна Виргиния /Джини/ Пиперова, просто родена за педагожка. Минава през „школовката” у нас и на опитния унгарец Йеньо Ловчани /през 1956 г./, държащ фанатично на правилния стил на игра, на реномираните чехословашки треньори Иржи Парма /1961 г./, занимавал се по-късно с Мартина Навратилова /б.а. - Имах удоволствието заедно със Стоян Велев и Илия Илиев да бъдем пък тримата пионери (деца), провели също няколко тренировки с Иржи Парма / и Павел Бенда /1964 г./. Така Стефан Цветков стана и остава според мен еталон в България за елегантен стил на игра. Ако изобщо думата „стил” има все още някакво значение в съвременния тенис. Всеки един негов удар, особено обратният (бекхендът), волетата, приклякането и заставането при изпълнението на отделните елементи, движението на краката – всичко при него беше като на кинограма за учебник  по тенис.

Още от дете се възхищавах на красивата му игра. И сега през паметта ми като на филмова лента минават поне три епизода, три кадъра, свързани с него.

Кадър първи: Кортовете на БСФС /сега отново Софийски тенис клуб/ приемат през август 1957 г. участниците във II международен турнир в столицата. На корта излизат и много добри състезатели от Италия, Румъния и Унгария. България се представя с целия си мъжки и дамски елит. И нещо „революционно”- гласува се доверие и на „тримата мускетари”, 16-годишните юноши : Иван Шавкулов, Стефан Цветков и Цветан Цолов. От тях най-впечатляващ мач направи именно Цъфа, при това срещу станалия любимец на публиката Феручо Бонети. Светлокосият симпатичен италианец се раздаваше докрай на корта, на мрежата правеше и плонжове, за да спасява трудни минаващи удари. Нещо, което след доста години щяхме да видим по телевизията и от Борис Бекер. Именно срещу такъв тенисист като Бонети с много голям турнирен и тактически опит, Цъфа игра смело и нападателно, с чести излизания на мрежата и интересни отигравания, беше напълно равностоен на корта и зрителите бурно го аплодираха. А аз, 8-годишното тогава хлапе /нямах възраст и за подавач/ бях се залепил на телената ограда зад корта и гледах като омагьосан. Този мач и изобщо целият турнир, който изгледах от началото до края, ме накара да започна да играя тенис и  окончателно и до живот ме спечели за този спорт.

(Стефан Цветков-старши /в средата/, заедно със своя треньор в "Левски-Спартак" Милчо Михайлов /вляво/ и бъдещият ни 9-кратен шампион Любен Генов /вдясно/, с когото Цъфа играе спаринг години наред)

Кадър втори: Две години по-късно. Заедно с три други деца от същия квартал „Цар Иван Асен Втори”: Божидар Бомбалдаков /Бомбето/, Борислав Борисов /Бочето/ и Веселин Кръчмарски /Сенко/, син на известния тогава треньор Цено Кръчмарски, вече играем редовно и до забрава карета на корт № 7 /сега № 6/. на БСФС. Много често, връщайки се по обяд от тренировка в ДФС „Спартак-София”, покрай нас на път за вкъщи минава и Стефан Цветков. Ние не пропускаме да му викнем: „Бате Цъф, бате Цъф, удари, молим те, няколко топки с нас!” И той не отказваше, хващаше ракетата си, а ние, четиримата се нареждахме всички заедно от другата страна на мрежата. Аз съзнателно заставах най-отзад. За да мога доста често да върна много острите за нас удари на Цъфа, които обикновено минаваха покрай или през моите приятелчета отпред и после да се …гордея, че съм отразил удари на нашия любимец Стефан Цветков. 

(Отборът на „Спартак" /София/ от края на 60-те години. От ляво надясно: Цветан Цолов, Стефан Цветков, Любен Генов, Илия Илиев, Елена Щерева –Романска, Надежда Теодорова и Михаил /Милчо/ Михайлов- старши треньор и първи наставник на Цъфа и Цолето)

Кадър трети: Централният корт на новата студентска тенис база „Академик” /сега БНТЦ/, построена специално за Универсиада-1961 в София. Септември 1962 г.  IV международен турнир „София” е много силен. Още в първия кръг жребият отрежда на Стефан Цветков мач срещу Николас Калугеропулос. Роден и израсъл в Коста Рика, етническият грък бе завоювал през същата тази 1962-а шампионските титли при юношите в Уимбълдън и на „Ролан Гарос”, а по-късно стана и рекордьор по участие /цели 19 години,  от 1963 до 1981 г./ в отбора на Гърция за Купа „Дейвис”. Беше истинско удоволствие да се наблюдават двама елегантни като стил и визия тенисисти. Тогава за първи път чух на корта и ми направи силно впечатление израза «Sorry!” („Съжалявам!”) с който Цъфа още при загрявката се извиняваше, когато не беше подал на Никос  топката, точно както трябва. Много …европейски ми звучеше! Този драматичен мач беше може би най-силният, който съм гледал на Стефан Цветков- старши на роден корт. Играеше уверено, агрессивно и поведе със сет, 4-2 и 40-15, а аз му стисках палци на трибуната. Изобщо той умееше да играе модерно и много атрактивно, когато биваше освободен от излишно психологическо напрежение. Ахилесовата пета на Цъфа обаче беше недостатъчната му психическа устойчивост, заради която и най-вероятно не стана държавен първенец на сингъл. И в този мач един сгрешен от него удар над глава /смаш/ го извади от равновесие, Никос  Калугеропулос се върна в мача, за да победи с 2-1 сета. По-нататък младият грък преодоля също именития вече Йон Цириак и стигна до финала на турнира. 

(Стефан Цветков сега на любимата си улица „Цар Иван Асен II" в едноименния роден квартал)

****      ****      *****
Стефан Цветков се радва на голямо спортно дълголетие. Състезава се с успех за своя отбор «Левски-Спартак» до 40-годишната си възраст. Междувременно цели  осем години в този отбор е постоянен спаринг партньор на Любен Генов, с когото го свързва и искрено приятелство. Така Големия Цъф има несъмнен принос за деветте шампионски титли поединично, които Любето извоюва през 70-те години на миналия век .

Помня и добрите изяви на Стефан Цветков- старши и на журналистическото поприще през периода 1971-1982 г. Отличен познавач на тънкостите в тениса, за него не беше проблем да пише и говори за тенис. Отразяваше често различни състезания на страниците на в. «Отечествен фронт». По-късно го гледахме и на «синия екран» като редактор и водещ на рубриката «Спортни свидетелства» от най-гледаното навремето ТВ предаване – култовата «Всяка неделя». Коментираше и някои тенис мачове по БНТ.«Червеният корт» обаче отново дръпна Цъфа към себе си и през 1987 г. започна работа като треньор в престижния клуб «Лапаца» до Никозия, а после и в два клуба в самата столица на Кипърската република. 

Далеч не всички знаят, че Стефан Цветков е първият българин -  член на Professional Tennis Registry (PTR)- водещата световна организация на учителите и треньорите по тенис  със седалище в Хилтън Хед Айлънд (САЩ). Той става и неин почетен „тестър”, т.е. човек, който изпитва желаещите да получат треньорски PTR сертификат.  Вторият българин – член на PTR , е ...дама – Богдана (Боги) Романска,  дъщеря на известния в миналото наш състезател и треньор по тенис Владимир Романски.  

При такава тенис биография просто няма начин „кръвта да стане на вода”, тенисът да не влезе в гените и на неговите деца. Още повече, неговата съпруга Благовеста/Баги  също играеше тенис, двамата се запознаха на кортовете, ожениха се млади и имаха дългогодишен щастлив брак до нейната преждевременна кончина.

И двете им деца Стефан и Борислава /Бобка/ хванаха  ракетите още на 4-, а не на 14-годишна възраст като техния баща. И докато Стефчо /Малкия Цъф/ е отлично известен както със спортните си успехи, така и като председател на БФТ и международно признат деятел на тениса в световен мащаб, то за Бобка се знае по-малко. Родена през 1971 г., тя е винаги втора- трета при подрастващите в България, отстъпвайки само на Елена Пампулова и понякога на пловдивчанката Цветелина Николова. Представяйки 20 демонстрационни касети как играе тенис, Борислава Цветкова е одобрена от „Клемсън юнивърсити” в щата Южна Каролина и става първата българска тенисистка , приета за студентка в САЩ. Първи български тенисист, приет за студент отвъд океана, става пък …нейният брат, който през 1991 г. поема далечния път на своята сестра. Стефан Цветков-младши се състезава успешно в силната Американска колежанска тенис лига. Брат и сестра следват в САЩ с пълни стипендии и днешният рожденик с основание се гордее и с този факт.

Очевидно за семейство Цветкови не важи изразът „Природата си почива”, а талантът и любовта към тениса се предават напълно от поколение на поколение.За много години, драги Стефчо!!!

АВТОР: БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ
Снимки - Личен архив на Стефан Цветков и Автора