Българинът от Тексас

Отдавна не бях гледала наш спортист да играе толкова сърцато за България. Без да говори за премии, приоритети в кариерата, стипендии и прочие. Зад океана го наричат Кошмара от България. За малко да се превърне в такъв и за кипърската звезда Маркос Багдатис в турнира за купа "Дейвис". В момента 23-годишният Димитър Кутровски е номер 576 в световната ранглиста. Дядо му Христо е известно име в тенис средите.

Димитър се превръща в един от най-проспериращите наши тенисисти, успявайки да стопи цели 300 места в класацията. Между 2008 и 2010 печели три поредни сезона наградата за най-добър колежански играч. Стана и най-успешният тенисист в историята на университета в Остин, щата Тексас. В моите очи на пръв поглед изглежда скромен, раздаващ се за публиката в името на патриотичната кауза, амбициран.

А ето какво пишат за него американците: "Тих и много подготвен. Идва от бивша комунистическа страна. Учил английски от книги и записки. Убиец на корта, с впечатляващите 2,3% телесни мазнини, убиец и на компютърната игра на Starcraft 2." Ето пък какво разказа той за себе си пред "Стандарт".

    
- Дими, направихте страхотни мачове срещу Кипър за купа "Дейвис". На какво го отдавате?
- Играя за България. Това е начин да покажа на нашите фенове, че имат на какво да се надяват и на кого да се радват. Това ме мотивира. От доста време насам искам да напипам правилната игра. И съм много близо. Тези два-три мача ще ме бутнат малко напред и се надявам да мога да се представя по-добре в предстоящите турнири.

- Как се потготвяте?
- Тренирам в Щатите. Преди десет дни се прибрах в София за мачовете от купа "Дейвис". На лагера с момчетата се готвехме целенасочено за двубоя с Кипър. Много ми помогна капитанът на тима Огнян Илиев и бащата на Григор Димитров - Димитър Господинов.

- Имате ли личен треньор?
- Не. Тренирам с отбора на университета в Остин. Местните специалисти ми помагат, но не мога да си позволя личен наставник. Много е скъпо да плащаш подобни разноски. Ако искаш да да се занимаваш професионално и да успееш да пробиеш в тениса, всичко трябва да е на топниво. Нужни са пари за ракети, възстановяване, самолетни билети и т.н.

- И като се има предвид колко е скъпо всичко, какви са вашите амбиции?
- На първо време искам да вляза в топ 300. Ако го направя, следва топ 200 и така. (Смее се.)

- Това изисква определени инвестиции, как ще се справите?
- Като се търсят спонсори и се влагат много средства. Засега не мога да си позволя треньор, но би било огромна стъпка напред, ако намеря някой, който да ми помага, защото няма да съм сам. Съвсем различно е да следят мачовете ти отстрани и да коригират грешките. Надявам се да успея да инвестирам повече пари, за да подобря и резултатите си.

- Тенисът се слави и като семеен спорт. Как е при теб?
- И дядо ми, и баща ми са играли тенис. Те ме запалиха по спорта и с тях тренирах до 13-14-годишна възраст. Майка ми е бивша лекоатлетка. Ние сме спортна фамилия като цяло.

- Липсата на Григор в тима за купа "Дейвис" се усеща, но какво ще кажете за това, че той не беше в отбора?
- Той има своите амбиции. От неговия щаб са решили, че за него е по-важно да играе в определени турнири. Аз напълно го подкрепям и разбирам. Освен това той отново ще играе за купа "Дейвис".

- Говорите с гордост за България. Липсва ли ви родината отвъд океана?
- Разбира се. Липсват ми приятелите, храната. Но съм принуден да съм далеч от страната, защото навън се предлагат повече възможности и има повече хора, които да ми помагат. Затова се преместих там. Много искам да се представям добре и да напредна в тениса.

- Казахте храна. Кое е любимото ви ястие? Кой ви готви в Америка?
- В България наблягам на салатите и на таратора. Там салатите са по-различни.
Киселото им мляко изобщо не е същото.

- Разкажете нещо повече за живота си. Учите в университет в Тексас.
- Завърших миналата година през май. Специалност комуникации. Сега живея в Остин и тренирам с отбора. Използвам кортовете и базата на университета безплатно.

- Какви спомени пазите от спортното училище в София?
- Програмата беше тренировка, учене, тренировка. Училището ми даде ми възможност да ходя по турнири и да пътувам повече. Много от съучениците ми вече са извън страната.

- Какво ви предстои?
- Връщам се в Тексас за около 10 дни. Имам да изиграя три турнира. После малко почивка и пак турнири.

- Ще се прибирате ли скоро в България?
- В близките няколко месеца едва ли ще имам път насам, защото билетът е скъп и не мога просто ей така да си дойда за море.

- В какво виждате разликата между американците и нас, българите?
- В Щатите има повече възможности и хората разполагат с повече средства. Следователно са по-склонни да помагат. В България е малко по-тежко положението и е трудно да заделиш пари за някого от добро сърце. Аз като ходя по турнири някъде, ми се случва да спя при семейства, които са свързани със състезанието. Така избягвам хотелите. В България по-трудно ще стане това.

- Какво за вас е американската мечта?
- С много желание и много труд да успееш да пробиеш в някаква област. Да преодолееш определени предизвикателства и в крайна сметка да покориш върха.

- Гостува ли ви често семейството?
- Имам брат, който ще стане на 31 г. Живее в Канада и се виждаме рядко. Тази година той и майка ми за първи път дойдоха в Остин за десетина дни.

- С какво си позволявате да се поглезите понякога?
Много обичам сладки неща. Приятно ми е да излизам с приятели. Сега събирам пари за кола. Общо взето, не си позволявам много екстри.

- Имате ли приятелка?
- Да, американка. Запознахме се случайно и се харесахме. Няма нищо обща с тениса. Дори не я играе тази игра (смее се). Казва, че това си е моята работа. Заедно правим други неща.

Мария Димитрова, "Стандарт"