Рафаел Надал – добрият човек на корта

Какво ни остава в края на деня? Тогава, когато останем сами със себе си и можем да надникнем из най-тъмните кътчета на душата си. Пари? Успехи? Титли? Признание? Популярност? Не. Оставаме ние. Сами. Оставаме за най-важната среща в живота си – тази със самите нас. Най-страшната среща. Какво, ако не харесаме човека, когото виждаме? Какво, ако сме се отклонили толкова много от пътя си, че сме се превърнали във всичко, което не харесваме? Има ли смисъл тогава всичко, което сме постигнали? Парите, славата, признанието. Могат ли тези неща да оправдаят всичко?

Преди дни светът видя края на една епоха в тениса. В спорта като цяло. Тази на Рафаел Надал.

Един от големите трима. Най-успешният испански тенисист и вторият най-велик за всички времена, ако се позовем над статистиката и броя трофеи, които са в полза на Новак Джокович.

Зашеметяваща кариера на Матадора включва 22 титли от Големия шлем, 92 от АТП турнири като 36 от тях са от Мастърс надпревари. Надал е един от двамата тенисисти в историята, завършили Златния шлем на сингъл два пъти в кариерата си. Със своите 81 поредни победи на клей, испанецът се превръща и в тенисиста с най-много последователни успехи на една настилка в Откритата ера. Не заради това обаче печели прозвището си „Кралят на клея“.

„Коронацията“ му е заради рекордните 14 титли от Ролан Гарос. Всичко това Надал постига за 23 години като част от професионалния тенис. Прави го в епохата на други двама велики тенисисти Новак Джокович и Роджър Федерер. И след всичко постигнато Матадора просто си пожела да бъде запомнен като „добър човек“.

Сбогуването му с тениса идва след години на битка с контузии. Завръщания и оттегляния. Възходи и падения. Педантичен до болка, винаги наясно с целта и джентълмен до последната точка и отвъд нея. Несъмнено Рафаел Надал ще бъде запомнен с безупречното си поведение. Броени са пътите, в които Матадора е позволявал на емоциите да вземат превез над него.

Носителят на 22 Мейджър титли винаги е съзнавал отговорността на славата и успехите, които те превръщат в пример. Дори опитите на съперниците му да го провокират са претърпявали крах. За разлика от много свои колеги, Надал никога не е привличал вниманието с личния си живот, въпреки че интересът към него не е стихвал. Да страни от скандали и изказвания, които могат да доведат до полемика, също е характерно за него. Защото той е тенисист. Защото светът трябва да се интересува само от тениса, който играе. Защото знае, че е пример и в края на деня иска да харесва човека, който вижда в тишината на уединението.

Последният си професионален мач избира да изиграе за Испания в турнира за купа „Дейвис“. Защото родината му заслужава това, защото тя е тази, превърнала го в голям шампион. Навярно демонстративен мач с най-големия му съперник за всички времена Новак Джокович например, би бил чудесен вариант да се сбогува с публиката. Би гарантирал огромни интерес и приходи. Би подсигурил финансовото бъдеще на още няколко поколения от фамилията Надал, но това не е нещо, което би направил Рафа. Защото големите шампиони умеят да благодарят. Защото някак в тишината, извън бляскавите финали с награден фонд от милиони долари, честта е над всичко.

Защото в тишината най-силно се чува онова, което Надал иска да каже на света: „Благодаря... Бих искал да ме запомнят като добър човек от едно селце в Майорка...“

Автор: Тереза Мутафчиева, БНТ