Елисавета Пиронкова: Между мен и сестра ми има женско съревнование

Елисавета Пиронкова е по-малката сестра на най-добрата българска тенисистка Цветана Пиронкова. Въпреки че не е стигнала нейните успехи на корта, Ели също се занимава с този спорт, като отделно от това учи в САЩ и има своя собствена галерия за изобразително изкуство в Пловдив. Предлагаме ви интервюто, което тя даде за колегите от пловдивския сайт gustonews.bg.


- Ели, тежи ли или ти помага фамилията Пиронкова?
- Бих казала, че ми помага повече - аз съм човек, който никога не се концентрира върху негативните неща. Действително понякога не е приятно да те свързват или с дядо ти или със сестра ти, да казват „внучката на Енчо Пиронков“ или „сестрата на Цвети Пиронкова“, но аз гледам да извлека позитивното от това, затова по-скоро ми помага фамилията.

- В какво се съревновавате със сестра ти - Цвети Пиронкова?
- Между нас има по-скоро женско съревнование (Смее се). Не помня да сме се карали някога сериозно. Като малки сме се съревновавали и в тениса. Но конкуренцията по-скоро помага и на двете да вървим напред.

- Може ли да се каже, че ти не си избрала тениса, а изкуството? Тези дни твоята галерия „Пиронеса“ чества първия си рожден ден . Кое те накара да се занимаваш с това?
- Трудно е да кажа, че не съм избрала тениса. Той е огромна част от живота ми, даже като че ли не съм имала избор да го направя, не е имало ден в който не съм играла тенис. Но е хубаво да си реалист и да разбереш, когато нещо не е твоята пътека и да избереш своята. Доста от малка съм имала афинитет към изкуството. Рисувала съм, със сестра ми сме правили разни приложни неща, шили сме дрехи за кукли и разни други неща.

- А защо „Пиронеса“ - от Пиронкова или просто защото звучи като  принцеса?
- Ами да, от Пиронкови и „принчипеса“ на италиански, което е точно принцеса. Мисля че името е много звучно. На един тенистурнир като малка ме нарекоха така, даже си спомням кой ми го каза, оттогава си го спомням често и съм много щастлива и го харесах – то остана като мой псевдоним. След време реших да кръстим галерията така, защото носи името на фамилията ми, а и има отношение към мен самата.

- Как успяваш да движиш галерията при положение, че не живееш в България?
- В това отношение ми помага най-вече приятелят ми, който се занимава с галерията, когато мен ме няма. Трудно е защото всеки един артист, който излага при нас, изисква специално отношение, разбира се контактувам с творците по скайп и имейли, но е трудно. Хубаво е, когато има човек с лично отношение, който да ги кара да се чувстват добре и действително лятото, когато съм си тук, се опитвам това да се случва. Смея да кажа, че дори предвид крехката ми възраст художниците се чувстват добре тук, защото много се старая.

- Ще вдигнеш ли малко завесата около приятеля ти – миналата година се развихри истинска истерия около приятеля на сестра ти. Какъв е човекът до теб?
- Приятелят ми е Христо Николов – пловдивдивски бизнесмен, заедно сме вече 2 години, подкрепя ме по всякакъв начин, защото нашата връзка е по-трудна – тя е от разстояние, което за много хора е някакъв пълен абсурд. Ние обаче по някакъв начин успяваме да се синхронизираме и да издържим.

- С какво се занимаваш в Щатите?
- Уча и се занимавам с тенис – там спечелих пълна тенисстипендия, също така давам и частни уроци по тенис. Просто тениса ще е винаги част от моя живот. Стипендията осмисли всичките ми усилия, свързани с тениса, защото такова обучение в Америка е изключително скъпо и хората го изплащат цял живот, а аз имах възможността да го получа безплатно. Сега играя за отбора на университета в Лос Анжелос, тренирам по 4-5 часа на ден. Отделно от това уча – „История на изкуството“ и „Комуникации“.

- Кое те кара да се връщаш в България – освен галерията и приятелите?
- Семейството – всички знаят, че семейство Пиронкови е изключително сплотено. Ние понякога с мсеци не се чуваме с баща ми или брат ми, но когато си дойда тук, сме много близки. Дори не знам как да ги обясня, това са специални отношения и много си държа на тях. Ние си имаме дори специален език и въпреки че някои казват, че сме особняци, за нас ние сме си специални – дори да звучи нескромно.


Автор: Огняна Генева, gustonews.bg.