Празнуват трима рожденици, оставили трайни следи в тениса

Истинско 3х1 за родния тенис ни донесе краят на януари. Защото на 28 и 29 януари своите рождени дни празнуват трима тенисисти, оставили трайни дири в любимия ни спорт: Кирил Яшмаков, Коста Денчев и Красимир Ангарски. 

„Джентълменът на корта" КИРИЛ ЯШМАКОВ нито веднъж през своята шампионска състезателна и успешна треньорска кариера не оспори съдийско решение, не засегна с думи или жест свой съперник, треньор или състезател на противников отбор. Винаги сдържан и външно дори затворен в себе си, Кирчо, както го наричаме в тенис средите, е дълбоко честен, с буден и пъргав ум, дори сега вече на достолепните 80 години. Притежава точна преценка за хората и е категоричен в своите решения.

Най-вероятно именно тези негови качества и много добрата му техника го правят абсолютен фаворит на корта още от детската му възраст. Кирил Яшмаков сътвори обаче истинска сензация, когато едва 14-годишен (роден е на 29.01.1946 г.) стана през 1960 г. шампион на цялата юношеска възраст до 18 г.
През 60-те и началото на 70-те години той е шесткратен държавен първенец при мъжете. Две години поред (1967 -1968) се изкачва на най-високото стъпало поединично. Три пъти се окичва с шампионската титла и на двойки – в тандем с рекордьора на България по титли на сингъл (10!) змс Николай Чупаров и с мс Стоян Велев, а веднъж триумфира и на смесени двойки с партньорка змс Мария Чакърова.

Още като юноша, учудващо зрелият в своята игра на корта и в поведението си извън него, Кирил Яшмаков е привлечен в националния ни мъжки отбор. Нещо повече, след вътрешни контролни мачове е определен за участник в дебютната среща на България в Купа «Дейвис» срещу Франция в Дижон през 1964 г. Титуляри в тази паметна проява са Николай Чупаров и Рангел (Реньо) Рангелов, а капитан е Михаил (Милчо) Михайлов. Три години по-късно, през 1967 г. в София именно Кирчо Яшмаков донася и първата победа за България в мач за Купа «Дейвис», надигравайки португалската първа ракета А. Ваз-Пинто с 3-1 сета. Тогава България с капитан Никола Дишков постига и първия си успех в световното отборно първенство, при това с 5-0 над Португалия на кортовете на сегашния БНТЦ. Своя „сет на живота" Яшмаков изиграва през 1970 г. отново за Купа «Дейвис» в Барселона, когато довежда третата част в мача си срещу първата ракета на Испания Мануел Сантана до почетните 5-7 гейма. Срещу същия Сантана, който през 1966 г. стана първият испанец, триумфирал на Уимбълдън.
Още в Барселона обаче двукратният ни шампион получава силни болки в дясното рамо. Травмата е тежка, продължаваща и вади Кирчо едва на 24 години от състезателния корт поединично. Родният ни тенис остава без една от най-големите си надежди. Въпреки кратката си кариера на сингъл, много техничният ни тенисист постига и някои добри успехи на международния корт – победи над играча № 2 на Полша Йозеф Орликовски, над вече споменатия португалец А. Ваз-Пинто, Сьочик (Унгария), силните чехи Хутка и Медонос и др.

Посветил се рано на треньорска работа, Кирил Яшмаков предава своя опит от 1974 до 1980 г. на децата и юношите в ЦСКА „Септемврийско знаме".През 1982 г. поема като старши треньор силния тогава мъжки отбор на СФД „Академик"-София, а същевременно и мъжкия ни национален тим.

На два пъти Кирил Яшмаков е на работа в Кипър – в Ларнака и Лимасол. Неговият „звезден възпитаник" в Лимасол е Маркос Багдатис, бъдещият играч от световна класа, достигнал през 2006 г. полуфиналите поединично на Уимбълдън и финала на Откритото първенство на Австралия. Отличаващ се и като треньор със своя сдържан, но твърд характер, Кирил Яшмаков успява в периода 1988- 1995 г. да изгради от капризното талантливо момченце Маркос сериозния в тренировките и борбен на корта състезател Багдатис.
След Кипър Кирил Яшмаков е две години (1996-1997) треньор в клуб в Скопие, но подпомага и подготовката на националния отбор на сегашната Северна Македония. Винаги трезво мислещ и стремящ се към справедливост, Кирчо не страдаше от нездравите амбиции на много родители –тенисисти да правят своите деца обезателно шампиони и да се занимават само с тях. Напротив, той изпрати сина си Илия да тренира при своята доста по-млада колежка Катя Брезина и сега Илия е един много добър любител в тениса, но голям специалист в своята професия.
 
Рожден ден в края на януари празнува и КОСТА ДЕНЧЕВ. Той е почти сигурно единственият наш тенисист, който макар и вече на 78 години, всеки Божи ден е на корта по 5-6 часа. С ракета в ръка предава неуморно своя богат опит и знания на учащите се в колеж в град Грийнсборо, Северна Каролина (САЩ). Впрочем тези, които познават неговата упоритост и енергия, безмерно трудолюбие и борбеност на корта още от дете, едва ли ще се учудят.


Коста е рожба на много силната през 60-те години тенис школа във Варна, изградена от незабравимия треньор и педагог Асен Косев и се изявява ярко още като момче и юноша. В турнира за Купата «Галеа» (неофициално световно отборно първенство за младежи до 21 г., „по-малък брат" на Купа „Дейвис") в Лейзин, Швейцария през 1967 г. Коста Денчев побеждава първите младежки ракети на ГДР и Люксембург.

Невероятно борбен, много бърз на корта и сигурен от основната линия, варненският тенисист достига до финалните двубои при мъжете поединично на републиканските ни първенства - през 1968 г. в зала и 1971 г. на открито. Затова е удостоен и със званието «майстор на спорта. Две години поред, вече като студент във ВИФ (сега НСА), става и общостудентски шампион.Затова смело можем да кажем, че Коста Денчев е най-утвърденото име на състезател в тениса на морската ни столица поне до 1989 г.

Най-големият успех на амбициозния варненец на международния корт е класирането му за финала на сингъл на Откритото първенство на Югославия в Загреб през 1969 г. – тогава много силен турнир със солидни парични премии, привличащи добри ракети и от западния свят.

Като играещ треньор на «Академик»-София, той печели държавните отборни първенства за мъже през 1971 и 1972 г. Цели 32 години (от 1974 г. нататък) хабилитираният вече доц. д-р Коста Денчев е уважаван треньор и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Години наред той е и управител на Студентската тенис база «Академик» (сега БНТЦ). Именно през този период и под неговото вещо администриране базата изживява своя разцвет и дори се разширява с още три нови корта зад тенис зала «София».

След сериозен изпит в началото на XXI век доц. д-р Коста Денчев получава американски треньорски лиценз. От 1999 г. насам той предава своето „ноу хау" в тениса, както вече споменахме, на колежани в Грийнсборо (щата Северна Каролина). По неговите стъпки на утвърден и търсен треньор по тенис уверено върви и синът му Ивайло Денчев, само че в щата Флорида.
 
Също на 28 януари, като Коста Денчев, но през 1953 г., е роден доц. д-р КРАСИМИР АНГАРСКИ. Той е първият председател на БФТ (1997 -2003 г.), който е бил състезател по тенис.

Запален по тениса от своя съученик Едмонд (Еди) Дердерян (сега треньор в Германия), Краси хваща ракетата първо на кортовете на ЦСКА под ръководството на големия спортен педагог Борислав Йорданов. По-късно тренира и се състезава за ДФС«Левски»(с треньор Милчо Михайлов) и «Левски- Спартак». През 1968 г. Красимир Ангарски и Христо Максимов грабват шампионската титла на двойки при юношите –младша възраст (до 16 г.), а Краси по-късно се разминава на косъм с титла и поединично като юноша.

През 1997 г. Красимир Ангарски застава на кормилото на БФТ. Времената са смутни, трудни, но интересни. В България се роят тенис клубове, изграждат се десетки кортове. УС на БФТ трябва да създаде нужните организационни предпоставки за официалното им признаване и регистрация. У нас със съдействието на Международната федерация по тенис (ITF) в началото на XXI век прави своя прощъпалник тенисът в инвалидни колички. Стартира пилотен проект да се изучава тенис в часовете по физкултура и така тенисът за първи път е въведен официално в български училища, не само в София, но и извън столицата. Даден е стартът и на световните кариери на наши млади таланти, като Григор Димитров и Цветана Пиронкова.

Доц. д-р Красимир Ангарски е преди всичко известен финансист и банков експерт. През 1997 г. става министър по икономическата политика в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Той е един от ключовите участници в подготовката за въвеждането на валутния борд в България, ръководи групата , разработила законодателството за Борда. Смята се, че именно доц. д-р Ангарски е убедил включително Международния валутен фонд и в частност ръководителката тогава на мисията на МВФ г-жа Ан МакГърк, българският лев да бъде «вързан» в Борда към германската марка в отношение 1:1, а не към щатския долар. Този факт доста ни улесни практически сега при влизането на България в еврозоната и приемането на еврото като основна наша валута.

Автор: Борислав КОСТУРКОВ