Винъс загуби от Пери, но не в това е смисълът

Докато се разхождаше, с царствена елегантност, по обширния корт на Стадион 1, Винъс Уилямс се усмихваше, a аплодисментите около нея се разгръщаха.

На 45-годишна възраст – тя навършва 46 през юни – естествено, Уилямс не е тенисистката, която беше някога, но това едва ли има значение. Нито пък загубата в първия кръг в четвъртък с 3:6, 7:6(4), 1:6 от квалификанткинята Даян Пари.

Винъс, носеща стилен бял топ без ръкави и шорти Lacoste, се представи добре, като направи множество обрата по време на игра срещу тенисистката №111 в ранглистата на WTA тура. Пари, между другото, се класира за третия кръг миналата година както на Уимбълдън, така и на US Open.

Това беше 110-то участие на Уилямс в основната схема на турнир от Tier 1/WTA 1000, с което тя се изравни с Франческа Скиавоне за шести най-добър резултат от всички тенисистки от въвеждането на този формат през 1990 г. Тя е втората най-възрастна тенисистка, играла в турнир от такъв ранг, след 47-годишната Мартина Навратилова (Чарлстън, 2004).Връщайки се към първата си поява в Индиън Уелс през 1996 г., Винъс е тук в продължение на цели три десетилетия. Седемкратната шампионка от Големия шлем остава икона с едно име, посланик на спорта с дълга история на социална съвест.

По-възрастните фенове ще помнят блестящите триумфи, особено на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ. По-младите, които присъстваха, може да не оценят искрата на популярност, която Винъс и по-малката ѝ сестра Серена донесоха на женския тенис в началото на века.

Най-голямото ѝ наследство – и Винъс потвърждава това – е ролята ѝ в убеждаването на All England Club да предложи равни наградни фондове за мъже и жени през 2007 г. Тя лобира зад кулисите и, запомнящо се, в есе в The Times of London, питайки трогателно: „Как е възможно Уимбълдън да се озовава на грешната страна на историята?“

Беше особено подходящо, когато след като спечели през 2007 г. (четвъртата от петте ѝ титли там), тя получи първата си равностойна заплата.

Уилямс има много неща, които се случват в живота ѝ. Тя се омъжи за Андреа Прети през 2025 г. и ръководи процъфтяващи бизнеси в интериорния дизайн и модата. Освен това обича тениса, поради което все още е на терена, играейки с лек график от последния си сезон на пълен работен ден през 2019 г.

Някои може би се чудят защо? Може би е просто приливът на адреналин, който я обзема, когато пласира уинър, или шепотът на публиката, който прераства в рев, когато поема контрол над точката. Да я видиш как потупва бедрото си интензивно и се поклаща леко от едната страна на другата, докато обмисля връщане с точка за пробив, е да разбереш, че това все още означава нещо.

Тя е с резултат 0-5 за годината след този мач от 2 часа и 21 минути, но, отново, не това е смисълът.

В любимата си песен „Glory Days“ Брус Спрингстийн оплаква в припева „Glory days… Те ще те подминат, glory days… В миг на око на младо момиче.“

Заслуги на Винъс, че намери начин да преживее и да си върне някои от тези златни моменти – и да ги сподели с вечните си фенове, които ѝ отдават почит. В един момент, след още един от нейните гръмотевични форхенди – уинър в открития корт – Винъс се обърна към публиката и вдигна юмрук.

Тя се усмихваше -- както и всички на стадиона.