Кутровски: Тренировките с Родик са много забавни
Димитър Кутровски игра за първи път в националния отбор по тенис за купа “Дейвис” в Беларус в Минск през март. Срещу Кипър в София българската публика получи възможност на практика да се запознае с това момче, което живее в САЩ.
- Дими, публиката в София ви прие много добре. Това изненада ли ви?
- Да, изненадан бях, но много приятно. Начинът, по който ни подкрепиха в залата, бе страхотен и с удоволствие бих играл всеки път за купа “Дейвис” пред такава публика.
- Не дойде ли малко късно дебютът в националния?
- Ами не, защото преди имах проблеми с визата и по-конкретно с връщането в Щатите. Нямаше шанс да играя за “Дейвис”, ако исках да се прибера пак в Америка.
- Какво е значението на отборните мачове?
- Голямо, винаги е по-забавно да биеш като отбор, а когато става дума за България, не мога да намеря нищо по-важно.
- Какви са най-близките ви цели?
- До края на тази година искам да вляза в топ 300 на света. За следващата целта ми е да намеря възможно най-бързо място в квалификациите на турнир от “Големият шлем”, а после ще мисля и направо за основна схема.
- Как избрахте тениса, а после заминахте за САЩ?
- Тенисът бе лесен избор. Баща ми Васко и дядо ми Христо играеха и те ме насочиха към този спорт. Заминах за Щатите, защото исках да продължа развитието си в тениса и навремето това бе най-добрият вариант.
- Трудно ли се свиква с живота в Америка?
- За някои е трудно, но аз нямах особени проблеми. Приятелите от отбора, треньорите и всички от университета много ми помогнаха с аклиматизацията. Храната е различна, а хората се държат по друг начин. Малко е трудно за обяснение, ако не си бил в САЩ.
- Нещо повече за университета на Тексас...
- Университът е на много високо равнище и разполагаме с всичко необходимо. При такива условия не е толкова трудно да свикнеш. Специалността ми е комуникации.
- Играете предимно в САЩ. Това достатъчно ли е за добри резултати и класиране?
- Избирам турнири предимно в САЩ, защото ми излиза по-евтино с пътуването. Когато намеря повече спонсори, ще играя по-често в други държави.
- Покривате ли си разходите за турнирите?
- Да, макар че все още бюджетът намалява. Надявам се скоро да сменя посоката.
- Имате ли приятели в професионалния тенис?
- Да. От години сме познати със Сомдев Деварман, Алекс Богомолов, Рик де Фуст, Раджив Рам и общо взето с тенисисти, които предимно играят в САЩ. От по-известните бих посочил само Анди Родик и Марди Фиш, а вече може би и Маркос Багдатис. Още от юношите се знаем с Александър Долгополов.
- Чувствате ли се вече малко американец?
- Не бих казал. Чувствам се българин, който се е адаптирал добре в Америка. Винаги ще съм българин, където и да живея.
- Къде е домът ви в момента?
- В Остин, Тексас.
- Имате ли приятелка?
- Да, скоро ще станат 3 години, откакто сме заедно.
- Липсва ли ви нещо от България?
- Успях да се видя с много от приятелите ми, но с някои така и не се срещнахме. Не съм ги забравил, но не си заслужава да съжаляваш за нещо, до което нямаш достъп. След като се видях пак с приятелите обаче, си дадох сметка, че наистина ми липсват.
- Преди години играхте с Анди Родик. Нещо повече?
- Той живее в Остин и един ден Майкъл Сентър, треньорът в университета, ми се обади, че Анди търси партньор за тренировка. Аз казах да, разбира се. След като играхме няколко пъти, Анди хареса начина, по който тренирам, и започнахме да поддържаме редовно контакт с него и с треньора му Лари Стефанки. Родик много обича игрички в сервис полето, а аз ги харесвам от дете. И двамата мразим да губим и става изключително забавно.
- Как стоят нещата с екипировката? Имате ли договори за ракети, маратонки, облекло?
- Ами не стоят много добре в момента. Все още съм със същите екипи, които получих малко след като завърших. А маратонки сам си осигурявам. Надявам се скоро да намеря по-сериозни спонсори.
Явор Геронтиев, в. "24 часа"
