Монфис: Искам хората да ме помнят като човек, който носи радост

Преди да напише последната глава от историята си на парижкия клей, Гаел Монфис говори за Ролан Гарос така, както други разказват живота си. Той си спомня първия път, когато е стъпил на тези свещени кортове като обещаващ млад играч, до предстоящото си сбогуване вече като харизматичен шоумен, обичан по целия свят.

Кой е първият ви спомен от Ролан Гарос?

Най-ранният ми тенис спомен вероятно е от Парижкото първенство. Не помня коя година беше, но трябва да съм бил на 9 или 10 години. Спомням си, че играех на външните кортове и тогава ми се струваха огромни. Друг ранен спомен, който ми е останал в съзнанието, е когато поисках първия си автограф на турнира. Отидох при американеца Дейвид Уийтън и го помолих за подпис, но той тъкмо излизаше на корта. Каза ми, че ще го направи след мача — и наистина го направи. Бях безкрайно щастлив! Честно казано, не знаех кой е, но след това запомних името му.

Имате ли любимо място в комплекса?

Любимото ми място беше старият Национален тренировъчен център, преди да бъде съборен. Прекарвах много време там, организираха се куп детски събития и често оставахме да спим. Така че бих казал — старият НТЦ.

Кои са най-скъпите ви спомени от Ролан Гарос като играч?

Трябва да започна с най-ранния — през 2005 година. Загубих с 3-6, 1-6, 0-6 от Гийермо Каняс, но излизането за първи път на „Сюзан Ленглен“ беше наистина нещо изключително, невероятно преживяване.

След това изиграх много мачове с невероятни сценарии. През 2006-а спечелих три поредни петсетови двубоя срещу Анди Мъри, Дик Норман и Джеймс Блейк. Беше фантастично, обожавах го.

През 2007-а играх срещу Давид Налбандян на „Филип Шатрие“ — той беше един от моите герои. Мачът ни беше нещо специално и това беше единственият път, когато ме победи.

Но 2008-а беше най-добрата ми година, когато победих Мелцер, Любичич и Ферер, преди да отпадна от Роджър Федерер на полуфиналите. Загубих много пъти от Роджър, но винаги истински се наслаждавах да играя срещу него.

Спомням си и един доста странен мач на „Филип Шатрие“ срещу Фабио Фонини през 2010-а, когато се стъмваше. После отново играхме на „Сюзан Ленглен“ през 2014-а — огромна петсетова битка. Беше лудост.

Няма как да забравя и победата след четири часа игра срещу Давид Ферер през 2011-а. Той винаги беше труден съперник, а на Ролан Гарос — още повече. Атмосферата беше изключителна. Всъщност атмосферата тук винаги е била невероятна за мен. Дори и през последните години — срещу Себастиан Баес през 2023-а, а миналата година срещу Делиен и Дрейпър. Страхотни мачове — точно от онези, които хората обичат да гледат.

Често играехте във вечерните сесии. Това ли беше ваше желание?

Да, обожавах да играя вечер. Винаги питах Амели Моресмо дали е възможно, защото това е атмосферата, която харесвам. Вечерните сесии предлагат условия, които създават уникално усещане.

През дългата ви кариера Гаел Монфис на Ролан Гарос различен ли беше от играча през останалата част от сезона?

Ролан Гарос винаги беше различен. Това е турнир, който означава много за френските играчи, защото приятелите и семейството ни могат да бъдат там.

За мен също беше много различно, защото цялото ми семейство можеше да бъде тук. След развода на родителите ми, когато бях много малък, това беше мястото, където можех да ги виждам заедно. За мен този турнир винаги е означавал много повече от просто още един турнир от Големия шлем.

А какво очаквате от последната си година?

Просто искам да бъда себе си. Искам да мога да се състезавам, да изиграя един-два добри мача, а може би и повече, ако си позволя да мечтая...

Да се върнем към кариерата ви. Как бихте я обобщили?

Честно казано — „уау“, защото никога през живота си не съм си представял, че ще постигна всичко това. Всичко започна с мечта и амбиция.

Зад всичко това стояха много работа и огромни жертви. Но не само от моя страна — най-вече от страна на родителите ми. Благодарение на тях съм там, където съм днес. Те направиха всичко възможно, за да дадат шанс на това малко момче, което искаше да играе тенис.

Повече от самата ми кариера, невероятно е всичко, което родителите ми направиха за мен. Дължа им всичко.

Пътят невинаги е бил лесен. Имало ли е моменти на съмнение, в които сте искали да се откажете?

Отстрани може да не изглежда гладко, но всъщност е така, когато си спомниш, че като дете имаш различни мечти и амбиции. В крайна сметка винаги съм искал да бъда елитен спортист.

Понякога ставаш по-гладен за успех, мечтаеш по-смело, натискаш се повече. Да, като професионален спортист има възходи и падения, трудни моменти, периоди, в които като по-млад човек не винаги разбираш нещата, не взимаш най-добрите решения.

Понякога трябва да се удариш в стената, за да можеш след това да се изправиш отново. Именно преживяното изгражда характера ти и човека, в когото се превръщаш. Изключително горд съм с кариерата си.

Публиката винаги е била впечатлена от вашия стил — плонжовете, атрактивните разигравания, усмивката ви и желанието ви да носите радост...

За стила си трябва да благодаря на родителите си, които винаги са ми казвали най-вече да се забавлявам.

Децата, които спортуват, са големи късметлии. В началото играеш за удоволствие. После започваш да мечтаеш и искаш да направиш кариера.

Аз винаги съм бил себе си на корта, но състезателният ми дух никога не е бил далеч. Искаш да бъдеш себе си и да печелиш, разбира се, защото иначе няма смисъл. Но винаги съм искал да бъда автентичен на корта. Там се чувствам най-креативен и се изразявам най-добре.

Имах големия късмет хората да ми казват, че са изпитвали радост, докато са ме гледали как се забавлявам на корта. Това е много ласкателно. Когато играя, аз съм истинският себе си.

Как бихте искали хората да ви запомнят?

Просто като човек, който е носил радост. Човек, който е бил щастлив да играе.

Играхте в ерата на Новак Джокович, Рафаел Надал и Роджър Федерер. Съжалявате ли за това или сте благодарен?

Изключително щастлив съм, че имах възможност да играя срещу тези три легенди, да прекарвам време с тях и да се опитвам да се меря с тях. Наистина се гордея с това.

Този, който ми създаваше най-много проблеми, без съмнение беше Новак. На ATP ниво никога не успях да го победя, макар че съм го побеждавал във Futures турнири.

Това, което е постигнал и продължава да постига, е фантастично. Той пише историята си по невероятен начин. Да играя в неговата ера е нещо изключително. Наистина му се възхищавам.

Изпитвате ли същото възхищение към постигнатото от Надал, особено тук, на Ролан Гарос?

Възхищавам се и на тримата — Новак, Рафа и Роджър. Имаха различни кариери, но всички изведоха тениса на изключително ниво.

Обичах да ги гледам, да прекарвам време с тях и да се опитвам да им се противопоставя. А мачовете помежду им бяха нещо невероятно. За нас, спортистите, беше спиращо дъха да гледаме как такива легенди се изправят един срещу друг. Искам да им благодаря за тези изключителни битки.

Какво ще ви липсва най-много от този живот?

Всичко има край и така стоят нещата. Ако трябва да бъда честен — всичко.

От дете животът ти е изцяло организиран, следваш рутина. А тази рутина ще се промени — подготовката, турнирите, кортовете, феновете, треньорите, приятелите от тура...

Разбира се, с някои от тях ще останем близки, защото сме като едно голямо семейство. Не знам точно какво ще ми липсва най-много. Но очевидно — всичко, защото това е най-невероятното нещо, което ми се е случвало в живота. Попитайте ме отново догодина!

Променихте се и като човек през годините. Бракът и бащинството промениха ли начина, по който гледате на живота?

Да, разбира се. Това променя всеки човек, независимо дали е спортист или не.

Влязох в тура през 2005-а. Бях едва на 18, когато за първи път играх на Ролан Гарос, а сега съм почти на 40, така че много неща се промениха.

С Елина Свитолина си подхождаме много добре. Хората мислят за тениса, но ние преди всичко сме хора. Да, вършим една и съща работа, но това не е причината връзката ни да работи — тя работи, защото сме двама души, които си подхождат.

Сега вече сме и родители. Имаме малката Скай, която не знае нищо за тениса. Именно затова казвам, че всичко опира до това да бъдеш човек.

Имаме дете, щастливи сме и се развиваме като родители. Трябва да взимаме правилните решения, за да бъде семейството ни щастливо и най-вече дъщеря ни да се чувства сигурна и спокойна.

Мислили ли сте какво ще правите след тениса?

Да, винаги съм казвал, че искам да работя във финансите. Интересувам се от тази сфера от дълго време.

Вече имах възможност да натрупам известен опит извън тениса и да се запозная с хора от този свят. Мога да си представя как ставам финансов консултант, преминавам обучения и започвам нова глава в живота си.

А къде остава тенисът във всичко това?

Тенисът винаги ще бъде част от живота ми. В тази втора глава от живота ми със сигурност ще има няколко страници, посветени на тениса, но още не знам точно какви.

Никога няма да бъде далеч от мен, защото съпругата ми все още играе. Дали ще ходя постоянно по турнири? Може би на някои — особено ако наблизо има голф игрище, защото започнах да играя малко голф.

Ако турнирът не е далеч от дома, ако е по време на ваканция и ако жена ми иска аз и дъщеря ми да сме там — ще отидем.

И накрая — какъв съвет бихте дали на младия Гаел Монфис в началото на кариерата му?

Не бих му казал абсолютно нищо, защото няма нито едно нещо, което бих променил в кариерата си. Щастлив съм с живота си днес и това е благодарение на всичко, през което преминах през годините.