Париж отдаде почит на един от шампионите си

В разцвета на силите си Стан Вавринка беше един от малкото играчи, които можеха да се противопоставят на Голямата тройка. А в най-добрите си дни дори Голямата тройка не можеше да се мери с него.

„Станимал“ — закачлив прякор, измислен не от кого да е, а от самия Роджър Федерер — не би могъл да бъде по-подходящ. „Stan The Man“ беше като гръм в човешка форма, редовно освобождаващ един от най-мощните едноръчни бекхенди, които тенисът някога е виждал, под акомпанимента на въздишки от възхищение. 

Той беше олицетворение на борбеността — играеше с невероятна концентрация от първата до последната топка, докато се изкачваше към върха на мъжкия тенис и се превръщаше в икона със своя стил, жизнерадостен характер и способност да се изправя очи в очи срещу най-смъртоносното трио, което спортът някога е познавал.

В понеделник Вавринка стигна до края на пътя си в Париж, след като загуби от Йеспер де Йонг с 3-6, 6-3, 3-6, 4-6 пред тълпи от обожаващи фенове, които го аплодираха по време на мача и през цялата церемония след него. Тя включваше специални послания от Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович, Яник Синер, седемкратния шампион Карлос Алкарас и Гаел Монфис.

„Впечатлен съм от всичко, което постигна“, каза Федерер. „Наслади се на своя момент.“

„Ти беше огромно вдъхновение за мен и за много други играчи“, заяви Джокович. „За мен е чест да те наричам приятел.“

През 2014 година Вавринка беше на 28, когато излезе на „Род Лейвър Арена“ за четвъртфинала срещу защитаващия титлата си Джокович — феноменът, който го беше побеждавал в 14 поредни мача. Епичната победа на Вавринка с 2-6, 6-4, 6-2, 3-6, 9-7 не само прекъсна серията на Джокович от 28 поредни победи, но и отприщи най-силната версия на Вавринка — върховият Стан от Лозана беше пристигнал.

След това Вавринка победи Надал във финала на Australian Open през 2014-а и спечели първата си титла от Големия шлем, а 15 месеца по-късно пренесе новооткритата си увереност и в Париж, където отново победи Джокович във финала.

Джокович беше силата, която владееше върха на тениса, но ураганът Вавринка премина през „Филип Шатрие“ и постигна гръмотевичната победа с 4-6, 6-4, 6-3, 6-4, която завинаги вписа името му в историята на парижкия турнир.

„Всичко, което мога да кажа, е: Браво“, каза Джокович след поражението. „Той го заслужава.“

Легендата за Станимал имаше още какво да покаже.

Година и половина по-късно, вече №3 в света — най-високото класиране в кариерата му — той отново победи Джокович, този път във финала на US Open. Това беше третата му победа срещу действащ №1 в света във финал на Големия шлем, а успехът му донесе трета титла от Шлема за три години.

160 победи в мачове от Големия шлем — и броенето продължава — както и 46 успеха в Париж подчертават впечатляващото му наследство в турнирите от най-високо ниво. На „Порт д’Отой“ той спечели 11 петсетови мача — постижение, надминато единствено от Монфис с 12 — и достигна втората седмица на турнира осем пъти.

По време на серия от 18 победи и само 2 загуби в Париж за период от три години Вавринка спечели титлата през 2015-а, достигна полуфинал през 2016-а и загуби финала през 2017-а от Краля на клея Рафаел Надал.

Истински разрушител на статуквото. Истински тенис войн. Истински герой.

„Трудно е“, каза развълнуваният Вавринка пред публиката. „Не искам да се сбогувам с вас тук.“

А чувството е взаимно.

Stan's last moments at Roland-Garros #RolandGarros @stanwawrinka pic.twitter.com/vrvQ0QlZgH

— Roland-Garros (@rolandgarros) May 25, 2026