Година след кошмара: Григор Димитров проговори за най-трудния период в кариерата си

– „Григор Димитров е на път към пресконферентна зала №2...“

Няколко секунди по-късно вратата се отваря.

– „Здравейте, приятно ми е да ви видя.“

– „Добре дошъл отново, Григор. Да започваме?“

Той кимва, сяда и леко намества стола.

– „Разбира се. Радвам се, че съм тук.“

Настъпва кратко мълчание. Диктофоните вече записват.

– „Първи въпрос към Григор...“

Само на около 200 метра от пресцентъра се намира Централният корт – мястото, където преди почти година всичко се промени за най-добрия български тенисист.

На 7 юли 2025 година Димитров водеше на световния №1 Яник Синер с 6:3, 7:5, 2:2 в осминафиналите на Уимбълдън и демонстрираше тенис, който мнозина определиха като един от най-силните в кариерата му.

Това беше играта, която някога го изведе до №3 в световната ранглиста, спечели му Финалите на АТП и за няколко часа върна усещането, че времето отново работи в негова полза.

Григор печелеше продължителните разигравания, диктуваше темпото и поставяше Синер под напрежение. Но всичко приключи за миг.

След ас, с който изравни за 2:2 в третия сет, българинът се свлече на тревата, държейки дясната си гръдна мускулатура.

Първоначално настъпи объркване. После тревога. Накрая – пълна тишина.

Първи до него стигна самият Синер, който веднага пресече мрежата, за да провери състоянието му още преди появата на физиотерапевта.

Димитров получи медицинска помощ на корта, след което за кратко се прибра в съблекалнята.

Когато се върна, очите му бяха пълни със сълзи.

Той се здрависа със Синер, едва успя да вдигне дясната си ръка, за да благодари на публиката, а италианецът го изпрати към изхода под бурните аплодисменти на зрителите.

След това започна най-тежкият мач в живота му – не на тенис корта, а със самия себе си.

„Започваш да се съмняваш във всичко“, призна Димитров на пресконференцията си в събота.

„В началото дори не си позволих да осъзная какво се беше случило. Казвах си: „Няма проблем, случи се нещо, ще се оправя.“ Плаках два часа в съблекалнята, след което направо отидох в болницата и си казах: „Добре, започва възстановяването.“

„Дори нямах време да си задам въпроса: „Какво всъщност се случи?“ По-късно, докато преминавах през рехабилитацията и опитвах отново да играя, започнах да се питам: „Ще мога ли изобщо да се върна? Ще мога ли пак да сервирам?“ Всеки път, когато хвърлях топката за сервис, преживявах всичко отново. Появяваха се спомени и страхове. Това беше много нездравословен вътрешен диалог, който дълго време не ме оставяше на спокойствие.“

През последните години Григор неведнъж е страдал от контузии, но тази беше различна.

Това беше четвъртият пореден турнир от Големия шлем, в който той бе принуден да се откаже по време на мач – след Откритото първенство на САЩ през 2024 година, Откритото първенство на Австралия и „Ролан Гарос“ през 2025 година.

Но именно случилото се на Уимбълдън оставя най-дълбоката следа.

След като напусна Централния корт, Димитров не игра официален мач чак до края на октомври, когато се завърна в Париж. И тогава обаче участието му приключи преждевременно, след като се отказа още преди втория си двубой.

„Страхувах се от мисълта, че трябва отново да изляза на корта и да започна да удрям топката“, признава той.

„Няма да лъжа – първите ми тренировки бяха изключително трудни психически. Имах постоянни ретроспекции към случилото се. Беше много неприятно усещане. Осъзнах, че трябва да работя сериозно върху това. Вероятно грешката ми беше, че не си дадох време да преживея случилото се. Потиснах емоциите, а те ме застигнаха месеци по-късно.“

Подкрепата обаче никога не е липсвала.

„След онзи мач получих повече от 500 съобщения. Никога през живота си не бях преживявал подобно нещо. Писаха ми колеги, приятели, фенове... Усетих огромна любов и съм безкрайно благодарен.“

Сезон 2026 започна трудно.

Димитров стартира в Бризбън, но през първата половина на годината записа само една победа по време на австралийското турне. Последваха ранни отпадания в Далас, Акапулко, Маями, Монте Карло, Мадрид, както и на турнирите от сериите „Чалънджър“ в Екс ан Прованс и Бордо, включително и в квалификациите за „Ролан Гарос“.

Единственият по-светъл момент беше победата над Теренс Атман в Индиън Уелс, преди поражението от Карлос Алкарас.

През юни обаче започна да се вижда светлина.

Българинът спечели два мача на тревата в Дъблин, а след това достигна до четвъртфиналите в Майорка.

„Последните мачове бяха много важни за мен. Изиграх шест срещи за десет дни, а това не ми се беше случвало почти година“, каза Димитров.

„Опитвам се да гледам повече положителните неща. Аз съм много критичен към себе си и винаги съм бил прекалено строг. Работя и върху това. Трудно е, когато знаеш на какво си способен, но не можеш да го покажеш на корта. Това е реалността ми в момента и трябва да я приема.“

Той признава, че когато веднъж изгубиш увереността си в професионалния тенис, връщането е изключително трудно.

„Никога досега не ми се беше налагало да се справям с подобно нещо. Продължавам да се уча. Мисля, че в момента вървя в правилната посока.“

Във вторник Димитров ще започне участието си на Уимбълдън срещу австралийския квалификант Дейн Суини.

За българина това ще бъде 16-ото участие в основната схема на най-престижния турнир в света и той е решен да даде всичко от себе си.

„Готов съм. Ако в главата ми идват различни мисли – нека идват. Не трябва да ги потискаш. Това е едно от най-лошите неща, които можеш да направиш. Представете си само колко мисли минават през главата на един тенисист по време на мач.“

„Дори днес, докато пътувахме с колата, казах на момчетата: „Толкова съм нервен.“ Те ми отвърнаха: „Човече, играеш чак във вторник, успокой се.“ Аз им казах: „Знам, но съм ужасно нервен.“

„И всъщност това е хубаво. Значи все още ми пука. Значи все още обичам тениса. Развълнуван съм. Ако не се получи – няма да е краят на света. Ще приема всички мисли, които идват, и ще направя всичко възможно да бъда максимално концентриран и психически готов.“