Григор за завръщането си, емоциите и целите

Григор Димитров изигра изключително силен мач срещу Якуб Меншик снощи и се класира за третия кръг на Уимбълдън, където ще се изправи срещу Матео Беретени в един „красив мач”, както самият той каза с усмивка в интервюто на корта.

Предлагаме ви цялата пресконференция на българина след успеха във втория кръг на „свещената трева”.

Въпрос: Григор, мисля, че всички видяхме на корта колко си щастлив от победата в този мач. Сподели с нас мислите си.

Отговор: Страхотен мач. Искам да кажа, това е просто... това е всичко, което мога да кажа. Искам да кажа, че мачът имаше всичко и се опитах да остана колкото се може по-концентриран през цялото време. Мисля също, че условията бяха много трудни, особено в началото, когато слънцето залязваше и беше и малко ветровито. После трябваше да затворят покрива. Имаше много различни моменти през целия мач. Но бях много щастлив, че успях да го контролирам колкото можах и да играя много добре, когато трябваше.

Въпрос: Можеш ли да споделиш какво означава за теб, на този етап от кариерата ти, да се изправиш срещу „Big Man Chic“, който току-що стигна до полуфинала в Париж?

Отговор: Знаеш ли, аз... мисля, че първо, той е страхотен състезател. Трябва да кажа, че съм играл срещу него няколко пъти преди и наистина ми харесва начинът, по който се състезава, и определено виждам колко много се подобрява през последните месеци. Искам да кажа, той все още е доста млад. Мисля, че в бъдеще ще постигне някои, според мен, страхотни резултати, разбира се. Но за мен, знаете, аз си давам голямо предимство, когато играя на тревен корт, особено тук. Разбира се, победата означава много за мен. Но в същото време мисля, че първият ми кръг беше нещо хубаво и положително. Той почти означаваше много повече за мен заради начина, по който всичко се развиваше, и възможността да изляза и да играя пред публиката.

Като казвам това, просто съм много горд, че успях да играя, знаеш, добър тенис и да играя в рамките на възможностите си. Наистина много ми хареса. Именно с тези неща всъщност съм най-щастлив и горд. 

Въпрос: Доколко се опитваш да създаваш по естествен начин със собствена положителна енергия или опитваш превръщаш отрицателната енергия в положителна по време на тези мачове? Разбира се, публиката те подкрепяше и наистина те подтикваше напред. Но опитваш ли се и сам да се мотивираш? Видях днес, че наистина се опитваше да дадеш всичко от себе си, дори когато печелеше първия сет. 

Отговор: Да, мисля, че е важно, и не само на този етап от кариерата ми, но мисля, че способността да играя по свой начин в момента – мисля, че за мен това е най-важното. Победа или загуба – границата между двете е толкова тънка, нали?

А ние, ние знаем, че при различните играчи, независимо дали си на 35 или на 25, мисля, че е едно и също. Всички имаме една и съща изходна точка. Аз в момента се стремя да извлека още нещо от себе си. И затова просто се състезавам по свой собствен начин и искам да се подобря в нещата, в които чувствам, че мога да се подобря, и в нещата, които може би съм пренебрегнал, на които може би не съм обръщал достатъчно внимание през цялата си кариера или дори през изминалата година.

Ето защо около мен има много хора, които наистина ми напомнят за тези основни принципи. И в момента се концентрирам повече върху това, отколкото върху самата игра. Въпрос: Искам да те попитам нещо относно футбола. Гледаш ли футбол и утре ще подкрепяш ли, да речем, Мексико? 
 

Отговор: Сега ме поставяте в неудобно положение, а? Уау, виж, винаги така става. Когато споменете България, Сърбия и всички тези неща, веднага ме поставяте в неудобно положение. Аз... аз... да, гледам, но ще ми е трудно да гледам този мач. Късно е, нали? Да, късно е. Така че съм пристрастен. Затова трябва, предполагам, да подкрепя… Но знаете ли, интересно е и да гледаш Световното първенство и мисля, че когато играеш на Световното, е интересно да видиш как отборът развива играта, как се чувстват играчите, напрежението и всичко останало.

Мисля, че беше наистина страхотно – имах чудесен пример от някои мачове, които гледах през последните дни, където определено можеше да се види емоцията, ентусиазмът, и аз… аз бях много вдъхновен от това. И искам да кажа, че обожавам спорта. Така че всичко, което има страхотна история, голямо сърце – аз съм вътре. ОК, супер. 

Въпрос: Много играчи могат да се възстановят физически след контузия, но проблемът е да се насилват психически, сякаш се поставят точно там, където ги боли. Днес ти ясно го направи, наистина го направи и, знаеш ли, летеше по терена, изглеждаше, че не те притесняваше възможността да се контузиш отново. Как го правиш, подготвяш ли се за това или е нещо, което е в теб, което си научил? 

Отговор: Човек се учи и мисля, че страхът не е приятел. Това е... просто отново границата между тези две неща е толкова тънка.

Ако искаш да излезеш на терена и да се състезаваш на най-високо ниво, трябва да си способен да се изтласкаш до крайните си граници. Преживял съм много през кариерата си – леки контузии, тежки контузии, това, което се случи миналата година, и всичко останало. Но тогава защо съм тук, ако не залагам отново всичко на карта? И мисля, че ако не разполагам с това, тогава няма да има смисъл да продължавам да се състезавам. А тук, на Уимбълдън, сме на най-голямата сцена в нашия спорт. И, пак повтарям, всичко може да се случи. Мога да се контузя отново, може да се подхлъзна. Може да имаш лош ден. Тези неща са също толкова важни. Те просто са част от играта.

Но трябва да се насилваш психически, за да останеш колкото се може по-свеж, колкото се може по-съзнателен, да се вгледаш дълбоко в себе си и наистина да си зададеш въпросите: какво наистина искаш, как и по какъв начин искаш да се заемеш с работата си. Има много мисли, които се промъкват, разбира се, но трябва да ги приема. Трябва да ги прегърна. Мисля, че ако се съпротивлявам на тези мисли и се опитвам да ги потискам, това е още по-лошо.

И дори имаше няколко момента по време на днешния мач, в които, ако бях се справил по-добре психически, мачът можеше да се развие по друг начин. Може би в два сета или можеше да се обърне в другата посока. Така че просто се справям с това, което имам пред себе си в момента, и се опитвам да не мисля прекалено много, което е едно от най-трудните неща. 

Трябваше да остана максимално фокусиран върху настоящия момент, да се върна в играта и просто да се опитам да покажа какво мога. Но това е ежедневна работа. Не е нещо, което просто ти идва от само себе си – трябва да прецениш кое е наистина важно за теб. През изминалата година фокусът ми не беше толкова върху самата игра, а върху съвсем други неща. Затова сега чувствам, че се движа по свой собствен път, а и конкуренцията в момента е съвсем различна. Знам, че ако успея да подредя нещата както трябва, и играта ми ще изглежда по съвсем различен начин. 

Въпрос: Имам два технически въпроса: единият е за тениса, а другият – за часовниците. Първият е свързан с Давид Налбандян – той е страхотен играч, но коренно различен от теб. Какво донесе той в играта?Вторият въпрос е: участва ли в разработването на антишоковата система на часовника „Ultra-Chron“ на „Vacheron“? 

Отговор: Ще започна с втория въпрос, защото всъщност никога не са ме питали това на пресконференция. Значи, харесва ви, нали? Този модел. Познавам много добре семейство Вашерон. Вижте, това е... в известен смисъл е семеен бизнес. Свързани сме от доста години. Обсъждаме много мисли и идеи, обменяме ги помежду си. Мисля, че всеки допринася за марката по много специфичен и технически начин. Смятам, че в началото имаше много развойна дейност и много изпитания. И според мен точно това беше забавната част.

Мисля, че сега марката ни вече е наистина разпознаваема; виждам как се развива и се радвам на нейната уникалност и на това, че заемаме своето специално място на пазара. Много се гордея с „Рудолфо“ (Rudolfo). Цялото семейство работи изключително усърдно, за да създаваме уникални изделия. Честно казано, „Ротондо“ е един от любимите ми модели. Все още пазя някои от първите бройки, но при „Ротондо“ разликата е наистина видима, а и подготвяме много нови неща, които предстои да видим. Бъдещето изглежда много обещаващо и се вълнувам за него. Това е нещо, към което изпитвам силна страст – проект, който има свой собствен, специфичен характер... в добрия смисъл на думата, разбира се.

За Давид. Говорихме си преди време – мисля, че тогава целта ни беше най-вече да се опознаем. Просто не търсех непременно някого, с когото да работя. Винаги съм обичал да го гледам как играе. Играл съм само веднъж срещу него на трева и не се представих особено добре – беше преди много години тук, на турнира „Куинс“. Харесваше ми колко безстрашен беше на корта, независимо какъв мач предстоеше. Смятам, че той е невероятен състезател. А предвид етапа, на който се намирах миналата година – след контузия и всичко останало – определено имах нужда от точно това. Той успя да събуди у мен нови сили и мотивация. Мисля, че преди това бях малко „занемарил нещата“, така да се каже.

Той наистина успява да ме насочи в правилната посока – прави го по начин, който бих нарекъл авторитетен, но същевременно много скромен. Той просто представя нещата такива, каквито са. Начинът, по който поднася информацията, някак си те провокира и отключва нещо в теб. Мисля, че той е изключително добър в това. А що се отнася до самата игра – работим върху съвсем малко на брой конкретни неща, тъй като моят стил вече е доста изграден.

Няма някакви тайни относно действията ми в определени ситуации или това, което съперниците очакват от мен. Но знам, че мога не просто да играя добър тенис, а и да приложа съвсем различен подход в даден момент – нещо, което понякога остава незабелязано за другите.

За да се опитам отново да стигна до върха – което, разбира се, е моята цел – и когато се изправям срещу съперници като днешния, просто няма как да си позволя да стоя на основната линия и да разигравам топката с тях. Това просто няма да проработи. Затова трябва да работя върху други аспекти на играта и нагласата си, както и, разбира се, да развивам всичко това успоредно с физическата си подготовка.

Въпрос: И един последен въпрос от мен – поздравления. Любопитно ми е: дали преживяното и представянето ти през тази седмица ти помогнаха да се възстановиш психически, предвид събитията от изминалата година?

Отговор: Ами, да, мисля, че всяка победа е нещо чудесно. Толкова е просто. Но, както казах и на корта, за мен наистина не става въпрос – знам, че звучи малко клиширано – но наистина не става въпрос за победа или загуба.

Радвам се – не ме разбирайте погрешно, разбира се, че съм много щастлив; тази седмица без съмнение беше най-добрата за последните 12 месеца и съм изключително благодарен.

Възможността да се състезавам тук е страхотна – иначе вероятно щеше да ми се наложи да играя квалификации за Уимбълдън. Беше чудесно, че ми дадоха „уайлд кард“, и наистина искам да се възползвам максимално от този шанс. Но преди всичко – подготвях се, полагах усилия всеки ден; само аз знам през какво съм преминал през последните месеци, но ситуацията е такава, каквато е. Намирам се в третия кръг на Уимбълдън, тялото ми издържа сравнително добре... Няма какво толкова да се добави, освен че това е чудесно. Това ми предстои и с това трябва да се справя.

Мисля, че това е и онази част от нашия спорт, за която нямаме много време да се спрем и да ѝ се насладим истински. Имам само няколко часа, преди да започна подготовката за следващия мач. Затова се опитвам да живея в настоящия момент, доколкото е възможно.

Както казах – да приема ситуацията, да ѝ се радвам, да правя правилните неща: да се храня правилно, да си почина, да изпитам удоволствие, а след това да изляза на корта и да правя това, което обичам. А как ще се развият нещата по-нататък – не знаем, но разполагаме с настоящето и аз съм готов да се съсредоточа именно върху него. Като цяло, разбира се, се намирам в по-добра позиция, но пред мен все още има дълъг път, а годината е дълга. Отивам да си почина. Благодаря ви, страхотни сте както винаги. Благодаря.