In memoriam: Банкерът с тенис ракета

На 12 септември изпратихме в последния му земен път КРАСИМИР АНГАРСКИ! Банкера, финансиста, спортиста, първия председател на Българската федерация по тенис, който е бил състезател, ЧОВЕКА Краси! 

Малцина са шефовете на банки, които са толкова честни и принципни, трудолюбиви и прями, висококвалифицирани и същевременно скромни! Още по-малко са тези, които не са били „назначени за милионери за една нощ” и „парашутирани” на кормилото на банки, а са натрупали опит и знания, тръгвайки отдолу нагоре.

Имах удоволствието към края на моята професионална кариера да работя в Банка ДСК под ръководството именно на двама такива банкери: Красимир Ангарски (макар и само месец и половина) и Виолина Маринова (девет и половина години). С Краси Ангарски, роден в София на 28 януари 1953 г., се познавахме обаче почти от деца, от тенис кортовете и квартала. Завършили сме и едно и също висше учебно заведение – УНСС (тогава ВИИ „Карл Маркс”), макар и различни специалности. Красимир Ангарски стана един от основателите на данъчната администрация в България и съавтор на законите за нея и на Закона за ДДС.

Утвърди се и като един от най-забележителните дейци на банковото дело у нас след промените в края на 1989 г. През изключително трудния за Република България период 1994-1995 г. доц. д-р Красимир Ангарски оглавява Банковата консолидационна компания (БКК) и успешно осъществява консолидацията на повече от 40 държавни банки в шест големи банки. Често наричат Краси «бащата на Валутния борд» у нас.

И с основание, защото именно той е ключовата фигура и автор на законите за въвеждане на борда в България, както и при връзките ни с международните финансови институции – МВФ и Световната банка. Въпреки че служебното правителство на Стефан Софиянски, в което той отговаря за икономическата политика, има мандат едва два месеца – 24 март до 21 май 1997 г. Може би и затова още по-енергично Краси настоява пред Ан Макгърк, ръководител на Мисията на МВФ у нас, българският лев при Валутния борд да бъде обвързан с германската марка в съотношение 1:1, а не към щатския долар. Какъв визионер е бил само?! Той е имал предвид перспективата на еврото за единна обща валута на ЕС и евентуалното бъдещо и по-лесно присъединяване на България към този валутен съюз. Краси е споделял пред мен, че е „навивал” г-жа Макгърк да приеме това виждане дори при излети до Витоша, в неформална обстановка, показвайки й красивите околности на София и пистите в района на хижа Алеко, където сам той навремето се е спускал шеметно, като състезател и по ски. И накрая МВФ, макар и неохотно, се съгласява левът да се „върже” към марката. Неслучайно и може би последната ТВ изява на вещия финансов анализатор доц. д-р Красимир Ангарски беше именно в навечерието на влизането на България в еврозоната и за ползите от него. През периода 1997- 2001 г. той е секретар по икономическите въпроси на президента Петър Стоянов.

По-възрастните колеги от Банка ДСК си спомнят каква динамика е внесъл Красимир Ангарски, когато става председател на нейния Управителен съвет и главен изпълнителен директор от 2001 до края на 2004 г. Спокоен и сдържан, пестелив, но точен на думи, и с широк размах на своите действия, под негово ръководство се разработва стратегия за преструктуриране, развитие и приватизация на традиционната банка за периода 2002–2004 г. И наистина,  през 2003 г. Банка ДСК е успешно приватизирана от унгарската финансова Група ОТП. 

Постигнатата цена е, е най-високата не само за банка, но и в цялата приватизационна история на България до този момент. Междувременно Банка ДСК от трета се издига до първото място по големина на активите банка в България. На два пъти през този период е обявявана за «Банка на годината» от британското сп. The Banker и веднъж от сп. Global Finance. През 2002 г. Красимир . Ангарски е удостоен с годишната награда «Атанас Буров» за успешно управление на Банка ДСК.

Абсолютно «дялан камък» във финансите и банковото дело, Краси с лекота постига високи резултати навсякъде, където и по-късно търсят неговата компетентност – в ДЗИ Банк и Пощенска банка, в управата на Eurobank EFG Group по въпросите на дейността на групата в България.  Натрупал опит и в здравното дело като икономически директор на болница "Св. Екатерина" в София, доц. д-р Ангарски оглавява през май 2015 г. единната администрация на деветте болници от карето на Медицинска академия. Докато финансите и банковото дело бяха професионалното призвание на Краси, то неговата голяма любов бяха тенисът и ските. 

Запален по тениса от своя съученик Едмонд Дердерян (от години треньор в Германия), стройният и атлетичен юноша сравнително бързо се изявява добре и на тенис корта. С партньора си Христо Максимов печелят през 1968 г. републиканската титла на двойки при юношите до 16 г. Разминава се с титла и поединично. Поради груби съдийски грешки губи полуфинален мач, макар че води убедително в резултата, а на финала после съперникът се …отказва поради заболяване. След това при мъжете Краси играе в отборите на «Черно море»-Варна и «Левски- Спартак», но вече негов приоритет е доброто образование и квалификация. Като юноша е и много добър скиор, тренира и се състезава в силния състав на ЦСКА (вижте снимката по-долу).

Ярка следа в тениса Красимир Ангарски обаче остава най-вече като председател два мандата на Българската федерация по тенис (БФТ) от 1997 до 2003 г. Както вече изтъкнах, той е първият шеф на родния тенис, който има зад гърба си минало на състезател на червения корт. Времената са интересни, но доста трудни особено за финансирането на спорта у нас.

Въпреки това тенисът за първи път е въведен официално в български училища. Стартира пилотният проект да се изучава тенис в часовете по физкултура, при това по програмата на ITF (Международната тенис федерация) - първоначално в училища, които имат кортове или пък преподаватели, играли тенис като студенти в НСА.

БФТ осигурява за целта 180 ракети и близо 4 500 топки безвъзмездно от ITF. Своя прощъпалник у нас в началото на ХХI век прави и тенисът в инвалидни колички със съдействието отново на ITF. През този период в България се роят тенис клубове и се изграждат десетки кортове. Управителният съвет на БФТ под ръководството на своя председател има задачата да създаде необходимите предпоставки и регламент за тяхното признаване и регистрация.

Същевременно е важно да се защитят съществуващите тенис бази и клубове от съмнителни посегателства на хора с нечисти намерения. Чрез международните програми на Tennis Europe, известна и с предишното си име ETA (Европейска тенис ассоциация), се издирват и лансират наши млади таланти. Даден е стартът и на световните кариери на Григор Димитров и Цветана Пиронкова. За първи път български теннисист при мъжете - Орлин Станойчев, влиза през 1999- 2000 г. в Топ 100 в класацията на  АТР (Асоциацията на тенисистите професионалисти).

И всичко това прави екип на БФТ от трима души, само един от които е щатен – главният секретар Чавдар Ганев, бивш национален състезател.  Красимир Ангарски умее обаче да подбира и ентусиасти, помагащи на обществени начала, като юриста Захари Захариев, неговата съпруга, преподавателката по тенис в НСА доц. д-р Цветанка Захариева, Мариана Томова и най-вече изключителния деятел на българския и европейския тенис доц. д-р Тодор Тодоров (Доктора) и др. 

Любовта на Красимир Ангарски към тениса го съпътства почти до края на неговия земен път. Макар и със сериозно страдание той ходеше от време на време да поиграва каре с известния кардиохирург проф. Генчо Начев, съоснователя на тенис-ски- голф клуба в София Петър Михнев, с бившия национал Коста Денчев, когато е в България или доайена на тенис кортовете и негов близък приятел Илия Пенчев.Неслучайно в нозете на бездиханното вече тяло на Краси при опелото на 12 септември в «Света София» беше положена …тенис ракета.

Прощавайки се с него, аз пък оставих една тенис топка Dunlop Fort. От тези, с които навремето като юноши се състезавахме.Почивай в мир, скъпи Краси! Царство ти небесно!

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ