Ник Болетиери на 80: Още търся шампиони
Неговата тенис академия е създала купища шампиони, но Ник Болетиери, навлизащ в деветото десетилетие, няма никакво намерение да лежи на лаврите си.
Достолепният дядка бе застанал до отворената врата на самолета, вторачен в североамериканския пейзаж на 4000 м под него.
- Трябваше да скачам последен - разказва Болетиери. - Видях как всички се изнизаха един след друг и си казах: Вече няма шикалкавене - трябва да скоча! Беше свободно падане от 2000 м, което отне около минута. Щом се отвори парашутът, изпускаш въздишка на облекчение и казваш: "Мамка му!". Кацнах много добре. Бяха ми казали да си държа краката нагоре и да се плъзна по тревата почти по гръб при приземяването. Дъщеря ми първа ме поздрави. Мисля, че всички си отдъхнаха, когато шоуто свърши.
Човек очаква такъв динозавър да отпразнува рождения си ден с чашка шери в ръка или допълнително парче торта, но Болетиери цял живот е предизвиквал съдбата. На 31 юли най-известният треньор по тенис в света , който все още работи с най-добрите в играта в своята тенис академия във Флорида, навърши 80 г. И получи покана за вечеря във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, на 50 мили от Ню Йорк. На следващия ден празненствата продължиха и бившият парашутист се присъедини към група мъже от елитното парашутно звено "Черните рицари" на Уест Пойнт. Това беше първият му скок от 56 години, в тандем с полковник Стив Флеминг.
На следващата сутрин Болетиери отново бе в самолета, този път с жена си Синди на път за Етиопия, където се надяваха да приключат преговорите по осиновяването на 3-годишно момче. То трябваше да се присъедини към 6-годишния Джовани, когото двойката осинови от същия дом за сираци преди 2 години.
Болетиери има повече енергия от 18-годишни но не възнамерява да забавя темпото. Неговата жажда за работа пролича от нескритата радост, която той изпита на Уимбълдън. Той бе член на екипа на в. "Индипендънт", когато Забине Лизицки, едно от последните му протежета, достигна полуфинал.
Лизицки е част от новото поколение играчи на академията "Болетиери", редом с Хедър Уотсън, 19-годишният американец Райън Харисън, който е вторият най-млад мъж в топ 100, и Кей Нишикори, 21-годишен японец, считан за един от най-бляскавите млади таланти в тази игра. Всички те се надяват да последват стъпките на 10-те бивши световни № 1 на Болетиери - Андре Агаси, Борис Бекер, Джим Къриър, Марсело Риос, Мартина Хингис, Йелена Янкович, Моника Селеш, Мария Шарапова и Винъс и Серена Уилямс.
При Болетиери са тренирали също Марк Филипусис, Мери Пиърс, Ана Курникова, Татяна Головин, Даниела Хантухова и др. Сред изключенията са Анди Мъри, тренирал в Барселона като тийнейджър, и Новак Джокович, шампионът на Уимбълдън и настоящ № 1, посещавал училището на Ники Пилич в Мюнхен.
Водеща обаче е тенис академията "Болетиери", основана преди 33 г. Първоначално Болетиери убеждава свои приятели да му заемат пари, за да купи мотел и тенис клуб в Брейдънтън в Мексиканския залив, и да построи академия, обезпечаваща едновременно класни тренировки и подходяща академична среда.
През 1987 г. той обединява усилия с IMG и превръща Брейдънтън в тренировъчна база с широка гама спортове. Тенис академията, която се гордее с 56 корта, сега е част от спортен комплекс върху 1200 декара, включващ David Leadbetter Golf Academy, IMG Soccer Academy, IMG Baseball Academy, IMG Basketball Academy и IMG Performance Institute. В момента тук упражняват своя спорт 12 000 атлети от над 75 страни
Болетиери поема първия си клас в 6 ч. сутринта с неизменния ентусиазъм след половинвековна преподавателска практика. Роден в Пелъм, градче от Уечестър Сити, Ню Йорк, Ник завършва колежа Спринг Хил в Алабама със специалност философия.
След което две години и половина изпълнява войнишкия си дълг в морската пехота, става доброволец парашутист и се издига до ранг първи лейтенант. Служи за малко в Япония преди края на корейската война.
Обожавах парашутите - спомня си Болетиери. - Колегите бяха много дисциплинирани. Всички бяхме доброволци. Там научих, че за да си най-добър, трябва да бъдеш сред най-добрите. След армията Болетиери учи право в университета в Маями, но 6 месеца по-късно напуска. В колежа играе тенис, но открива, че повече го бива като даскал.
- Започнах да преподавам в Норт Маями Бийч - споделя той. - Имаше два тенис корта с разбити огради. Един от учениците ми беше Браян Готфрид. Той дойде при мен на 10 г. и после стана № 3 в света на сингъли.
Тук Болетиери среща и Фред Пери, последния британец, спечелил Уимбълдън, който по това време е директор на тениса в близкия х. "Дипломат".
- Минавах оттам с моя светложълт буик кабриолет и Фред ми махаше с ръка - разказва Болетиери. - Казваше ми: "Обичам да гледам как минаваш всеки ден, Ник". "Да, Фред, хубава кола". А той: "Не, не колата, Ник, става дума за красивата жена, която винаги возиш до теб".
17 години Болетиери работи и за фамилията Рокфелер като директор на тениса в техните хотели, прекарвайки зимата в Дорадо Бийч Хотел в Пуерто Рико, където има шанса да срещне Винс Ломбарди, легендарния треньор по американски футбол.
- Не познавах Винс, но понякога той спираше да си побъбрим - разкрива Болетиери. - Един ден отиваше да поиграе голф с Чи-Чи Родригес, погледна ме и каза: "Знаеш ли, ти принадлежиш на децата". Припомних си тези думи, когато няколко години по-късно останах без работа. Работех в кънтри клуб в Чикаго. Съпругата на президента не ме харесваше, аз нея - също. Когато се оплака, че кортовете са прекалено сухи, аз включих пръскачките - още докато тя играеше на корта! Бързо ме изритаха и аз се обадих на Винс. Той и Нилсен (основател на глобална компания за маркетингово проучване) ми помогнаха да построя първия камп в Бийвър Дам, Уискънсин, недалеч от Грийн Бей, където Винс тренираше Пакърс.
През 1975 г. Болетиери получава работа в Колони Бийч Хотел, Флорида, който скоро се превръща в голям тенис курорт. Именно там той обмисля създаването на собствена тенис академия.
- На практика академията стартира в моята къща - обяснява той. - Имах 9 студенти, които живееха с мен. Тогава взех пари назаем, за да създам Брейдънтън.
Академията бързо привлича вниманието на млади източноевропейски играчи и техните семейства.
- Селеш, която е родена в Сърбия от унгарски родители, беше една от първите ми клиентки - разказва Болетиери. - Шарапова пристигна от Сибир на 9 г., а Янкович - на 12.
Тренирал е също сестрите Уилямс и Ана Курникова, която повлича крак за руския тенис.
Риос, който става No 1, без да е печелил титла от Големия шлем, притежава огромен талант, но разочарова Болетиери, тъй като не осъзнава потенциала си на корта. Къриър притежава по-малка природна дарба, но по работохолизъм няма равен.
Болетиери работи с ентусиазъм с Бекер, допадат му също Томи Хаас и Макс Мирни, прекарали целия си професионален живот в Брейдънтън. На въпрос за най-щастливия миг Болетиери номинира победата на Агаси на Уимбълдън през 1992 г. - Това бе кулминацията в моята кариера - споделя Ник. - Андре беше и си остава специален човек, когото аз много обичам. Местният турнир в Маями е в сърцето ми, но там са също Ю Ес Оупън и Уимбълдън.
Поради невероятната му страст към тениса, която може да се сравни единствено с любовта му към голфа, не е изненада, че личният живот на Болетиери е хаотичен. Той има 6 деца, най-голямото от които е на 54 г., а
Синди е осмата му съпруга-
Една от нейните предшественички побесня заради вниманието, което съпругът й отделя на Андре Агаси, и му постави ултиматум: "Или Андре, или аз". Болетиери си спомня:
- Естествено, имах само един отговор. Събрах си прането от пералнята, хвърлих го в багажника на корвета, който Андре ми бе предоставил, и отпраших с $4000 в джоба. Оставих й всичко друго. Всъщност бях сигурен, че ако остана, бракът ни пак щеше да се разпадне.
Болетиери публикува своята автобиография "Мy Aces, My Faults" преди 15 години. От три години гуруто подготвя нова книга, съдържаща интервюта с 275 души - част от неговия живот.
- Книгата излиза в края на годината, фантастична е - разкрива той. - Тя описва 7 от 8-те ми жени. На осмата вероятно не съм плащал достатъчно тлъста издръжка.
Болетиери, който намери време да основе и летен лагер с идеална цел в помощ на наднормените девойки, си спечели и критици. Обвиниха го, че управлява Брейдънтън като военен лагер и произвежда лишени от въображение играчи, които умеят единствено да бият мощни сервиси.
Болетиери ги парира, изтъквайки, че именно той е пионерът на един от най-ефектните удари в модерната игра - swing volley - агресивен удар със спин, доста по-рисков от конвенционалното воле, но и много по-мощен.
- Не карам никого насила да тренира в Брейдънтън - защити се Болетиери. - Но списъкът на преуспелите при мен говори сам за себе си.
Когато Агаси стана член на Залата на славата по тенис миналия месец, той поднесе почитанията си на Болетиери с писмо: "Благодаря ви, че бяхте до мен през годините на моето развитие. Поглеждайки назад, не мога да си представя как успяхте да се справите с чепат образ като мен. Вие ми дадохте възможност да раста и експериментирам, като ми наливахте акъл и мъдрост. Дадохте ми време да опозная не само играта, но и себе си".
Агаси добавя трогателно: "Искам да знаете, че аз оценявам високо вашата любов и всеотдайност към тениса. Ставахте в 5 ч. сутринта и неуморно създавахте средата, която ни бе нужна, за да виреем. Вие живяхте и дишахте тенис, създавайки едно несравнимо поколение шампиони. Международната зала на славата по тенис няма да бъде пълна, ако и вие не се наредите до всички шампиони, които дадохте на света."
