Разказът на Цецо Михов – за първата титла в САЩ, емоциите и повратните моменти на корта
„Български тенис триумф в САЩ.” „Наше момче печели втори турнир подред”. Не, това не са въображаеми журналистически заглавия, а олицетворение на самата реалност. Благодарение на Цветан Михов, България може да се радва и надява, че в следващите години тенисът ни няма да свършва с изявите на Григор Димитров.
Кой е Цветан Михов? Читателите на Tennis24.bg отлично го познават, защото не за първи път пишем за него. Както знаете от близо година насам Цецо е част от University of Oklahoma, където треньор по тенис е легендата Джон Родик. През последните седмици Михов спечели два поредни турнира, с което напомни за потенциала си. В първия случай, пред „родните кортове и публика”, както самият Цецо се изрази, той спечели колежански турнир в Оклахома. Няколко дни по-късно българинът отказа конкуренцията и друг турнир - Central Region Championships.
Тема на разговор с Цецо обаче стана първият му триумф, в Оклахома. С каква нагласа е влязъл в надпреварата, през какво съперници е минал и какво му е помогнало да триумфира – научете от следващите редове, написани лично от Цветан Михов.
„Всичко се случи според очакванията ми. Имам предвид, че бях в добра физическа и психическа форма, което ми позволи да бъда сигурен и да вярвам във възможностите си”, започна разказа си Цецо.
„Как започна всичко – първият мач по традиция е най-труден. Противникът ми беше от Арканзас, получи се много оспорван мач, а аз победих със 7:6, 7:5. Този успех беше повратна точка, защото след двубоя бях напълно уверен в себе си и знаех, че мога да продължа с победите.
Във втори кръг се изправих срещу момче от университета OUS – това е нашият най-голям противник в щата. Беше много напрегнато, стигна се до трети сет, но успях да пробия и накрая да затворя мача със свой сервис. Мисля, че бях психически по-стабилен и това ми помогна много.
На полуфинала бях може би най-спокоен, защото познавах много добро своя противник. Той ми е съотборник в университетския отбор и знаех как да подходя, за да стигна до успеха. Въпреки това в официален мач не бяхме играли един срещу друг никога. Двубоят се разви изключително бързо. В първия сет не му оставих шанс да ме изненада – 6:2. Във втората част бяхме равностойни, взимахме си геймовете и отивахме към тайбрек. При 6:5 обаче успях да го пробия и победих, с което се класирах за финал!
На финала също познавах противника, който е от Оклахома. Любопитното е, че по-рано през семестъра бяхме играли един срещу друг на квалификации за „Чаланджър” турнир и тогава го победих.
Финалът е различен мач. Бях с нагласата за победа, какво винаги. Психически се бях подготвил, че каквото и да стане няма да се предам и ще се боря до последната точка. Все пак говорим за финал, при това в моя университет, на моя територия.
Самият двубой започна много равностойно, всеки си взимаше сервис-геймовете и стигнахме до тайбрек. Там се наложих със 7:5. През втория сет не беше по-различно, но при 6:5 успях да го пробия и спечелих мача. Знаех, че трябва да направя всичко, за да затворя двубоя още тук, защото вече се чувствах доста уморен. Ако бяхме стигнали до трети сет не знам кой щеше да победи, там физическата подготовка щеше да реши съдбата на титлата. Щастлив съм, че изобщо не позволих да стигаме до трети сет.
Наистина съм много щастлив, че успях да спечеля турнира. Все пак играхме на нашите кортове, пред наша публика. Този успех ми вдъхна увереност и самочувствие, че мога да се справя по-добре в срещите до края на сезона”, разказа Цветан Михов.
