"Американско лято" в тениса? Защо не!
Всички с носталгия си спомняме "американското лято" на 1994. Припомняме си го, защото това е може би най-значимият и хубав момент за българския спорт в последните десетилетия. И колкото и невероятен успех да реализираха Христо Стоичков и компания, постижението им бе "програмирано" във времето. Най-малкото, защото повечето ни играчи тогава бяха на световно ниво.
Дали имаме предпоставки да мечтаем за "американско лято" в тениса? И то още през 2012? Участието на България за "Хопман къп" даде утвърдителен отговор. Но не, защото Григор Димитров и Цветана Пиронкова постигнаха нещо грандиозно и нечувано, а тъй като ни дадоха нагледен пример, че се превръщат в състезатели от световна класа.
Именно това е факторът, който вещае големите успехи на международно ниво.
Да, ако някой от двамата ни тенисисти спечели голям турнир или медал от Олимпийските игри, това може да се отчете като изненада. Но изненада по-скоро на базата на историческите постижения на българските спортисти в този спорт, а не защото няма предпоставките да се случи.
Защо обаче 2012 г. е специална? Най-малкото, защото никога повече няма да видим Уимбълдън и Олимпийските игри да се проведат на свещените кортовете в Лондон в рамките на около месец. А всички знаем, че Григор и Цвети са демонстрирали неведнъж възможностите си при играта на трева.
Може би това е златният шанс пред тях. А качествата на двамата са познати на компетентната публика в британската столица. Впрочем, нашите таланти могат да спечелят на своя страна всяка публика със сърцатата си игра и това бе видно и в Пърт.
Коя друга страна от нашата черга може да предложи в турнирите на смесени двойки шампион на Уимбълдън при юношите и полуфиналистка при дамите? Наистина не са много и това само може да ни даде основание да се надяваме на силно българско представяне. И то без да преувеличаваме.
В същото време не трябва да създаваме напрежение около Цвети и Гришо с големи очаквания. Същите тези нереалистични очаквания, които повечето българи имаме с повод и без повод, и в крайна сметка не рядко се превръщат в огромни разочарования. Истината е, че всичко направено от тях до момента е героизъм и то в невероятно конкурентен спорт. Нещо, което не бе проумяно досега и поради тази причина двамата редовно са измествани в "престижни" родни класации от състезатели в несъпоставими спортове като борба, вдигане на тежести и т.н.
Без да изпадаме в еуфория не ни остава нищо друго освен да се насладим на поредната силна година за българския тенис. И ако в Лондон 2012 не успеем да видим еквивалент на лятото на 94-та, то е въпрос на време да дочакаме подобен триумф. Най-малкото, защото Григор и Цвети са бъдещето не само на българския, а и на световния тенис...
Искрен Минчев
