Григор Димитров: Понякога се плаша от себе си

В навечерието на Australian Open най-добрият български тенисист Григор Димитров даде обширно интервю, в което разкрива любопитни подробности от живота си както на корта, така й извън него. Гришо говори за неволите в края на сезона 2010, както и честите сравнение с Роджър Федерер. Българинът споделя и за страстта си към футбола, английската столица и дъждовното време.

- Когато на 18 години спечели Уимбълдън при юношите започнаха сравненията с Роджър Федерер. Може би наистина приличаш малко на него. Това помогна ли ти, или ти попречи?
- В един момент бях подразнен от тези сравнения. Беше нещо от рода на „стига бе хора, той е най-великият тенисист за всички времена, а аз съм 180-и в света”. Не мога да кажа, че нямаме сходства в играта, особено в някои удари. Но хората виждат само това, което е на повърхността. Не могат да видят това, което е на дъното или от вътрешната страната. С течение на времето мисля, че хората ще осъзнаят, че имаме различен манталитет, че няма място за сравнение. Мога да кажа, че имам много по-различна визия, отколкото повечето момчета в тура. Надявам се, че ще продължа да ставам все по-добър и по-добър.

- Обичаш да прекарваш доста време в Англия, вярно ли е това?
- Обичам Англия, обичам времето там. Не знам защо или какво е сбъркано с мен. Определено се виждам да живея там. Планирах да се преместя там. Обичам да се разхождам в парковете. Понякога събота и неделя хващам влак за там (от дома му в Париж) – страхотно е, има толкова неща, които можеш да направиш там, музеите, разходките около реката...

- Какво мислиш за футбола?
- Играя много футбол и харесвам Манчестър Юнайтед. Там също има българин (Димитър Бербатов). Гледам много футбол. Живях в Барселона в продължение на две години и всяка седмица бях на стадиона. Бях очарован от начина, по който те играят.

- Там играеше Христо Стоичков, нали така?
- Точно така. Той беше страхотен, невероятен играч. В момента сме големи приятели с него. В момента даже мисля, че е в Африка на лов за лъвове.

- Не харесвам такива въпроси, но знам, че си имал инцидент в Хелзинки в края на 2010 (Григор удря съдия в гърдите)?
- Направих нещо лошо, признавам си. Изобщо не съм такъв човек. Имаше много напрежение на корта тогава, мачът беше много важен и... след края просто се опитах да забравя за всичко. Мисля, че този случай ми служи като обеца на ухото. След този инцидент направих всичко възможно да забравя за случилото се. Не говорех за него, очевидно нямаше смисъл. Това остана в миналото и никой не може да го промени.

- Учиш ли се повече от грешките, отколкото от нещата, които правиш добре?
- Разбира се. Понякога дори е по-хубаво да загубиш доста двубои, за да можеш да се поучиш от тях. Всяка среща за мен е като урок, като учебен процес. Приемам нещата така – когато загубя двубой – губя (на корта), нищо повече. Това не е като да загубиш някой близък приятел. Мога да губя, но в загубите понякога има големи победи.

- Играта ти е много разнообразна. Явно обаче ти отне повече време да разгърнеш потенциала си, в сравнение с някой, който разчита предимно на силен сервис...?
- Определено мисля, че ми отне доста време. Дори и на тренировки правя грешки, не знам защо. Понякога се забавлявам с това, защото притежавам всичко, което ми е нужно, но просто трябва да намеря правилния подход. Въпреки факта, че мога да ставам още по-добър, това е малко плашещо.

- Прякорът ти е „PrimeTime” и преди си казвал, че мислиш, че един ден можеш да станеш №1 в света. Каква е следващата ти цел в момента?
- Когато си между 70 и 80-о място (където се намира Димитров в момента) мислиш, че най-големият ти скок може да е Топ 40.  Мисля, че когато един път достигнеш до Топ 40, то след това всичко е възможно. Мисля, че за да направиш този скок (до Топ 40) просто трябва да продължиш да работиш здраво и да вярваш.


Автор: Саймън Карбъс, The Tennis Space