Позитивният Надал: Играх със сърце, на прав път съм

Пресконференцията на Рафаел Надал след загубата с 2:3 сета от Новак Джокович във финала на Australian Open 2012.

- Как се чувстваш физически?
- Добре. Не, уморен съм, това е сигурно. Физически това е най-тежкият мач, който съм играл. Уморен съм.

- Как усещаш психологическото си състояние наред с физиката?
- Какво да направя. Просто трябва да приема случилото се. Играхме невероятен тенис мач. Беше много добро шоу, по мое мнение. Насладих се на това да бъда част от това събитие. Това е сигурно.

Исках да спечеля, но съм щастлив от начина, по който се представих. Имах шансове срещу най-добрия в света. Играхме един на един. За дълги периоди не усещах голяма разлика. Не мисля че играх на по-ниско ниво от него. Това е позитивното за мен. Доволен съм от психиката, която показах, подобно на най-добрите ми моменти на корта изобщо.

Много съм доволен от старта на 2012-а. Това е всичко, което мога да кажа. Да, имах чудесни шансове при 5-2 в петия сет (иска да каже 4-2). Имах този лесен минаващ удар от бекхенд. Да, пропуснах го. Всичко можеше да се случи. Важното е, че през 2011 не успях да изиграя мач като този. На прав път съм.

- Ако някой, преди турнира, ти беше казал, че ще играеш на финал 5 часа и 53 минути, щеше ли да си изненадан, че изобщо успя да се възстановиш за Australian Open?
- Наистина 20 часа преди турнира бях притеснен, че може да не успея да играя в първия си мач, защото се случи нещо странно в неделята преди турнира.

Това е минало, имах късмет. Възстанових се фантастично. За мен работят страхотни хора и това много ми помага. Щастлив съм, че имам такъв отбор, който ме подкрепя. Без тях щях да съм си вкъщи.

Щастлив съм от всичко случило се. Много съм щастлив от нивото си и в двете седмици. Като цяло се представих много по-позитивно от 2011. Играх по-агресивно, направих повече печеливши удари отвсякога. Сервисът ми работеше добре. Психиката и страстта ми към играта бяха на възможно най-високо ниво.

Не съм щастлив, че загубих още един финал, да, но това е една от загубите, след които се чувствам най-позитивно.

- Усещаше ли, че държиш мача под контрол в петия сет. След неговия дълъг мач с Анди Мъри, мислеше ли че той ще издържи толкова дълго?
- Не, нямах никакво съмнение, че той ще издържи. В такъв момент няма как да чувстваш, че мачът е под контрол след сет като четвъртия. В такива моменти се притесняваш за всяка една точка.

Стигнах до 4:2 в моя полза, защото в този момент се чувствах много добре физически.

Невероятен е начинът, по който той прави ретури. Неговият ретур е може би най-добрият в историята. Това е моето мнение. Никога не съм играл срещу някой, който връща топката по този начин. Почти винаги.

Вярно е, че при 4:2 и 30:15 направих сериозна грешка, но не ми се мисли затова в момента. Това бе моят шанс и той бе реален, да победя играча, от който загубих 6 пъти миналата година. Но аз не го направих.

Никога не го бях поставял в такава ситуация през 2011 и това е позитивното. Нямам психологически проблеми срещу него. През 2011 имах, но сега нямам. Това е още едно позитивно нещо. Вероятно не съм бил толкова позитивен след загуба.

- Винаги си казвал, че Роджър е най-великият в историята. Колко велик е Новак?
- Сега е най-добрият в света. Ето колко е велик той. 5 титли от Големия шлем и той е част от историята. Ще видим къде ще приключи.

- Участва в два от най-епичните тенис мачове след финала на Уимбълдън 2008. Горд ли си с тях?
- За мен бе удоволствие. Това значи, че съм направил много, за да играя срещу най-добрите в света. Губя или печеля, това са тежки мачове. Този мач и финалът на Уимбълдън са много специални за мен.

За мен този през 2008-а е малко по-специален. Специално днешният мач вероятно дълго ще бъде в моето съзнание, но не защото загубих, а заради начина, по който играх. Щастлив съм, че бях част от тези мачове.

- Ще гледаш ли запис на мача?
- Твърде дълъг е. Само най-важните моменти (смее се).

- Когато участваш в такъв мач, поглеждаш ли към часовника, отброяващ времето?
- Поглеждаш часовника, пет часа, четири часа, три часа. Изглежда сякаш никога няма да свърши.

Все пак е хубаво да се бориш и да знаеш, че ще стигнеш до лимита на възможностите си. Наслаждавах се. Страдах в същото време, но ми бе приятно да се справям с всичките тези трудности по време на целия мач.

Търсех решения през цялото време. Играх със сърцето си. Играх и с много мисъл. Ето затова всичко е толкова приятно и не става въпрос само за тениса.

СНИМКИ ОТ НЕВЕРОЯТНИЯ ФИНАЛ!