Australian Open – невероятен тенис и малко изненади

На 29 януари приключи първият за годината турнир от Големия шлем. Несъмнено мачът, с който бе спусната завесата на първенството, бе и най-драматичен, рекорден по дължина и с право някои го окачествиха като исторически. Мъжкият финал заслужава отделен материал, но тук ще направим бърз преглед на целия шампионат и първо ще дадем път на дамите.

Както беше и миналия сезон, така и сега, сякаш женската надпревара за Шлема, крие повече неизвестни и съществуват по-голям брой реални претендентки за трофея. Допълнителна интрига създаде и битката за първото място в световната ранглиста, в която в началото на Australian Open бяха замесени 6 тенисистки. Лично аз останах изненадан от силната игра на онези, които имаха проблеми с контузии в навечерието на шампионата – Ким Клайстерс и Мария Шарапова. За белгийката достигането на полуфинал би трябвало да се отчете като голям успех, имайки предвид ситуацията около нея и отсъствието й през по-голямата част от 2011 г. Отгоре на всичко Клайстерс сътвори един от най-качествените и напрегнати мачове в Мелбърн – срещу Ли На, в повторение на миналогодишния финал, който тогава спечели.

Всички обаче останаха в сянката на Виктория Азаренка, демонстрирала много силна форма още на подготвителния турнир в Сидни. Нейната игра представлява удивителна комбинация от сила, прекрасно движение по корта и задължителната в критичните моменти стабилност. Именно това качество й помогна да бъде толкова убедителна в сблъсъка за титлата, при това срещу много по-опитната в това отношение Мария Шарапова. Самият финал до известна степен бе разочароващ: 6:3, 6:0 за 82 минути. Толкова, колкото продължи само четвъртият сет на мъжкия финал!

Най-разочароваща за мен бе играта на трикратната шампионка от Големия шлем Шарапова – праволинейна и предвидима, неспособна на импровизация и смяна на темпото, когато нещата не се развиваха в нейна полза.

И на Зеления континент се затвърди тенденцията на пълно надмощие на свръхагресивните и мощни тенисистки. Силите на Агниешка Радванска, може би най-техничната и комбинативна състезателка в Топ 10, стигнаха до четвъртфинал. Най-вероятно през тази година ще видим изострена борба за водачеството в ранглистата и чести смени върха, защото момичетата в елита са с все по-изравнени възможности.

В турнира при мъжете отново никой не бе в състояние да разбие доминацията на Голямата четворка. Сочените за евентуални алтернативи – Монфис, Цонга и Бердих – не успяха да се вклинят в полуфиналната фаза, като в интерес на истината най-близо до нея бе последният. Бердих затрудни до крайна степен Надал на четвъртфинала и това си остана един от най-добрите мачове.

Съвсем заслужено зрителите се възхищаваха и удивляваха на играта на Роджър Федерер – елегантен, прецизен и невероятно ефективен, досущ като автомобилите, чието рекламно лице е швейцарецът. Очакваше се, че първото сериозно препятствие за Федерер Експрес ще бъде Хуан Мартин Дел Потро на четвъртфинал, но нищо подобно не се случи. Надпревара нямаше и Маестрото просто знаеше отговора на всички въпроси. 

Но после? После дойде Надал – двубой №27 в това велико съперничество, отдавна излязло от чисто спортните аспекти на играта. Това бе и мач №10 за Шлема, като Рафа водеше със 7-2. Срещата тръгна добре за Федерер, но някъде по средата на втория сет арсеналът на Роджър се изчерпа и неговите иначе неотразими форхенди и изящни бекхенди все по-често започнаха да се озовават в мрежата и да излизат извън очертанията. Това бе всичко, от което се нуждаеше Надал, за да стигне до победа №18 и както отбеляза един наш зрител: „Ако Федерер е най-великият играч, то как да назовем човека, който го е надигравал 18 пъти”?

Другият полуфинал всъщност се оказа по-оспорван и предложи още по-завладяващ тенис. Нещо повече – моето мнение е, че при това съотношение на силите Анди Мъри би трябвало да бъде №3 в света. Изглежда, че за Федерер ще става все по-трудно да постигне успех срещу Джокович, Надал и Мъри във формат три от пет сета. И в това няма нищо странно. Все пак той прехвърли 30-ата си година, докато неговите съперници сега навлизат в най-добрите си дни.

Колкото до финала, той не се нуждае от допълнителни суперлативи и украсяване, едва ли има спорт, който да предложи такава драма и такова противопоставяне, при това без двамата съперници изобщо да се докосват. Такива мачове донякъде оправдават баснословните парични премии (2,3 млн. долара за шампиона в Мелбърн), които се раздават в последните няколко години. Това, което на мен ми направи най-силно впечатление, е настройката и мотивацията на Надал след всичките загубени финали през 2011 г. Видно е, че той е премислил всичко много внимателно и се е подготвил старателно за съперничеството с Джокович, като няма и следа от психологическата травма, за която специалистите говореха. Едва ли ще сгреша, ако предвидя, че тези двама играчи ще бъдат най-често замесени в споровете за големите трофеи и през 2012 г.

Но все пак къде сме ние в голямата игра, какви са перспективите за нашите представители в първата стотица – Цвети и Григор? Аз бих определил тяхното участие в Австралия като удовлетворително, като по-дълбока следа остави Димитров, с двата си тежки 5-сетови мача. Това, че бе толкова близо до победата срещу опитен боец от Топ 10 като Алмагро, говори за огромен потенциал. Григор обаче все още е доста далеч от нивото, което видяхме през втората седмица на Australian Open. Разбира се, никой не иска от него да се мери с Джокович, Надал и Федерер - за него и Цвети е важно да се представят стабилно на по-малките турнири и да печелят мачове, което да ги изкачва плавно в ранглистата. Засега ще чакаме зимата да отмине и да видим добри техни резултати в турнирите на американска земя.