На кого ще подражава Иван

„От името на всички спортисти обещавам, че ще се представим като лоялни състезатели, които уважават правилниците, за спорт без допинг и наркотици, в истински дух на спортсменство и рицарство за честта на нашите отбори.”

С тази символична клетва, в която са формулирани основните принципи на спорта, традиционно се откриват олимпийските игри. Трябва да се уточни, че тази част за допинга, е добавена през 60-те години. Едва ли вдъхновителите на олимпийското движение и в частност Пиер дьо Кубертен, биха могли да си представят в какво сложно и всеобхватно чудовище се е превърнал спортът през XXI век.

Днес това е една от най-конвертируемите стоки и почти няма човек в развитите страни, който по някакъв начин да не е свързан с този феномен. Ще се съгласите, че живеем в странни времена – вече няма държави, нации и граници, а корпоративни отношения, сфери на влияние и пазарни дялове. Може би най-голямото предизвикателство пред професионалния спорт става борбата с допинга и опазването на истинските ценности, ако все още са останали такива.

От дълго време търся подходящ момент и място, където да поразсъждавам върху тази крайно деликатна тема. По времето на многото големи турнири, които излъчваме в ефира на Евроспорт, зрители са отправяли интересни въпроси, свързани с допинг контрола в тениса, но заради ограниченото време и естеството на прякото предаване, почти не сме застъпвали темата. Със сигурност борбата с допинга е неравна. Създава се впечатление, че винаги онези, които са готови да мамят и имат необходимата материална база, са крачка напред пред тези, които се опитват да ги спрат. Причините са ясни: в спорта си взаимодействат политически и икономически интереси, а на клона има страшно много хора, които си живеят чудесно покрай големите герои от терените.

Стигна се до там, че редица сериозни анализатори и капацитети изразиха мнение, че допингът трябва да се легализира, тъй като е невъзможно да се контролира. Това, разбира се, е недопустимо, защото става въпрос за здравето на спортистите, на нашите деца. Много младежи, занимаващи се сериозно с даден спорт, стигат до момента, в който трябва да направят жизненоважен избор – да посегнат към стимулантите и бързите резултати, или да поемат риска така и никога да не направят своя пробив.

Помните ли онази великолепна и поучителна приказка „Студеното сърце”, една от историите, които свързвам с детството си? В тази проникновена приказка си противостоят две свръхестествени същества – миниатюртното Стъклено човече и великанът Михел Холандеца. Единият предлагаше на онези, които потърсят помощта му единствено разум и мъдри съвети, докато другият изпълняваше всички желания, независимо дали са свързани с богатство и власт, на мига. Сделката обаче изискваше човекът да даде сърцето си, като вместо него получаваше камък и по този начин губеше всякакви чувства и човечност.

За съжаление много млади спортисти правят по-лесния и приемлив избор, подлъгани от перспективата за слава и материално благополучие. Без съмнение на подобен кръстопът се озовават и повечето тенисисти. Разговарял съм с почти всички български играчи и много колеги-треньори, като голяма част от тях вярват, че основната причина да изоставяме от водещите сили, е това, че нямаме достъп до препаратите, налични за големите тенисисти.

Не мога да се съглася с подобно мнение, не е коректно да си обясняваме успехите на звездите с употребата на някакви магически субстанции, които са в състояние да те превърнат в свръхчовек. Аз вярвам, че няма пряк път, няма лесен начин, за постигане на големите резултати и титли. Пътят е един и той лежи върху много труд, търпение и дисциплина. И, естествено, талант. Нищо не може да замести онова, което природата е дала.

Създава се впечатление, че супер имената в тениса остават винаги в страни от допинг скандалите, докато техни колеги от спортове като леката атлетика, колоезденето и други, редовно биват разкривани и наказвани. Не че в тениса няма „изгърмели” – има, и за съжаление една иначе чудесна тенисистка като Сесил Каратанчева, изпита цялата наказателна сила на системата.

Всъщност в тениса допинг контролът е интензивен и известните играчи биват проверявани непрекъснато и навсякъде. Някои дори се оплакаха от безпардонността на т. нар. допинг ченгета, които често нахлуват посред нощ в домовете им. Величия като Надал, Федерер, Джокович и Мъри са тествани по 14-15 пъти годишно, на практика след всеки голям голям турнир.

Въпросът е какво става след това. Мнозина вярват, че АТP и WTA заедно с мегакомпаниите, обвързани със звездите, осигуряват своеобразен чадър за определени играчи. Чадър, който е толкова ефективен и всеобхватен, че момчетата от Пентагона с техния противоракетен щит, могат само да цъкат като швейцарски часовници. Отдавна има съмнения, че когато някой бъде хванат в крачка, за да не се раздухва скандал, въпросният тенисист бива „контузен” за определен период от време. Тези съмнения се засилиха чувствително, след като бе публикувана автобиографията на Андре Агаси.

Американецът откровено разказва за своя казус и най-вече за елементарния начин, по който се оправдава, без сериозни последствия. Аз не зная дали Агаси има право да повдига завесата над някои от най-деликатните кътчета на играта, която го направи милиардер. Може би все пак истината си е истина и тя трябва да бъде изказана.

Създаването на живот е невероятно чудо на природата, въпреки че всеки ден по света се раждат милиони деца. Това събитие много силно и безвъзвратно променя живота на родителите. Аз изпитах тази голяма радост миналия април и сега не мога да си представя как съм живял без това мъничко човече. Иван ми помогна да разбера по-ясно кои са важните неща в живота, за кое си струва да се тревожиш и за кое не.

Този момент е все още далеч, но знаете колко бързо лети времето. След 3 или 4 години Иван ще стъпи на корта и аз ще се опитам да запаля в него любовта към играта, също, както навремето моят баща го стори. Има голяма вероятност тенисистите, които в момента наблюдаваме на върха, тогава все още да са основни действащи лица и да бъдат модел на подражание на много хлапета по света. Точно в това се състои най-голямата роля и отговорност на спортните икони.

Сега милиони хора по света се възхищават на магическите удари на Федерер, други намират вдъхновение от волята за победа на Надал, а цяла една нация изпада в делириум, когато Джокович печели турнир от Шлема. Истинското значение на тези играчи не се измерва с милионите, които заработват и рекордите, които постоянно поставят. Едва ли някой ще запомни Федерер с това колко пари е натрупал или в каква къща е живял Рафа.

Спортът има силата да променя живота и да помага да осъществим мечтите си. Помислете колко деца по света са хванали ракетата и са станали по-добри хора, получили са възможности в живота, благодарение на добродетелите и ценностите, които създава спортът.

Много често битието на човек зависи от това в какво ще повярваш и в какво искаш да повярваш. Аз искам да повярвам, че моето дете ще подражава и ще се възхищава на истински герои, такива, които са стигнали до върха противно на обстоятелствата, независимо от всички трудности, благодарение на своя талант и качества. Спортисти, които са останали чисти. И когато са били на онзи кръстопът са направили трудния, но правилен избор. Надявам се, а както знаете надеждата е нещо добро, едно от най-хубавите неща на света.

Николай Драгиев, Евроспорт - специално за Tennis24.bg