Големите тенис трагедии (Част II)
За кратката си кариера американката Морийн Конъли успява да постигне такива резултати, които по-голяма част от тенисистите така и не успяват да постигнат, както на нейната възраст, така и след това.
Едва на 16 години тя печели Откритото първенство на САЩ. Година по-късно защитава титлата си и добавя още една от “Уимбълдън”. През 1953 година започва да работи с известния тенисист и треньор Хари Хофман и в същата година става първата в историята тенисистка, която в един сезон печели всички четири турнира от “Големия шлем” при девойките. И всичко това, когато е едва на 18 години. Тя се превръща във всеобща любимка в страната си, като логично й се предрича бляскаво бъдеще в женския тенис. През следващия сезон тя отново побеждава на “Ролан Гарос” и “Уимбълдън”, с което трофеите й от Шлема стават девет.
Първата задача на младото момиче, когато се прибира у дома след края на “Уимбълдън” е да се отдаде на своята детска страст – конната езда. Тя се качва на своя любим кон, който са й подарили след първият й триумф на “Ол Инглънд клъб” и заедно с приятели тръгват на разходка. Изневиделица по пътя се появява камион-бетоновоз, конят на Морийн се изплашва и се блъска в него. Кракът на тенисистката се оказва по средата между животното и машината. В резултат на този злощастен инцидент тя е с счупена кост и множество разкъсани мускули. Естествено веднага й е оказана медицинска помощ, като след операцията, очакванията са били след месец тя да започне възстановяване и не след дълго отново да се появи на корта. Конъли действително прави опит да се завърне активно на корта, но по време на демонстративен мач през 1955г. при опит да догони топка, тя получава остра болка в крака. Малко след това обявява, че слага край на кариерата си, а тогава тенисистката е едва на 19г.
Морийн обаче не се отчайва, а грабва здраво живота в ръцете си – омъжва се, майка е на две деца, работи като ТВ и радио водеща, завършва университет, помага в семейния бизнес и дава уроци по тенис на деца. Конъли основава и благотворителна фондация в помощ на подрастващите. Тя често казва, че е “изживяла десет живота” – и действително успява да постигне неща които малцина биха могли. Конъли излиза победител от всички житейски битки, но срещу последния й съперник не успява. Едва 34 годишна тя умира от рак.
Италианската драма
Федерико Луци никога не е имал големи постижения в тениса... неговото най-добро класиране е 92-ро в световната ранглиста. Но италианците са известни с това, че са харесвали и обичали много тенисисти и заради техния весел характер и приятелско отношение. Истина е, че Луци често сам си създава неприятности – по време на мач облича фланелка с логото на “Плейбой”, за което получава предупреждение от организаторите; отстраняван е за шест месеца от игра, но той не скучае. Тръгва да сбъдва мечтите си - записва се да учи актьорско майсторство в Холивуд. Дори се явява на прослушване за два филма и трябваше да започне снимките за тях през 2009г.
Федерико обаче така и не успява да осъществи до край мечтите си. В средата на октомври 2008г. той се оттегля от един мач заради треска. Постъпва в болница, където на 21 октомври му поставят тежката диагноза – остра форма на левкемия. Лечението не помага. Федерико изпада в кома и по-късно на 25 октомври почива. Световната тенис-общественост е шокирана от бързото развитие на нещата – да видиш със собствените си очи как само за една седмица един пълен с живот човек си отива – е страшно и болно.
Герулайтис – човекът, който обичаше живота
Витас Герулайтис, бившият номер три, е един от най-добрите тенисисти от епохата на Борг, Макенроу, Конърс. В кариерата си има два финала и една титла от “Големия шлем”, а и множество други трофеи от големи турнири. Витас не обича само тениса – повече от всичко обича да се забавлява и шегува, в това число и със съперниците си на корта. Той е редовен посетител на нощните клубове, като знаменитото нюйоркско Studio 54 – с него никога не било скучно. Като например след края на свой мач Герулайтис поканил зрителите на пижамено парти в хотелската си стая – и стотици фенове дошли под прозореца му.
По мнението на всички, които са имали щастието да го познават, той обичал живота. Но животът също си прави странни шеги – нелеп инцидент, в който 40-годишният Витас намира смъртта си.
По молба на свой приятел и въпреки здравословните си проблеми, Витас пристига в Ийст Хемптън, за да участва в благотворителен мач. Герулайтис отсъства на официалната вечеря в събота, а на следващия ден е намерен мъртъв в стаята си. Както се оказва по-късно тенисистът се е отровил с газ, който изпълнил стаята, заради проблем в отоплителната система. На траурната церемония се събират стотици хора, сред които Джон Макенроу, Бьорн Борг, Крис Евърт, Били Джийн Кинг и др.
Лекарска грешка
Артър Аш, който през 70-те години е в разцвета на кариерата си, е не само отличен тенисист, но и знакова фигура в американския спорт. Той започва да играе във времената, когато в САЩ съществува расовата сегрегация и чернокож тенисист трудно се приема в аристократичната игра на белите. Въпреки това Артър разчупва всички стереотипи. Става първият цветнокож, който играе за САЩ в “Купа Дейвис”, печели US Open, “Уимбълдън” и Откритото първенство на Австралия. В своята кариера Аш побеждава в над 800 мача и завоюва 33 титли.
През 1979г. в разцвета на силите си Аш получава сърдечен пристъп и е принуден да се подложи на сърдечна операция. През следващата година той взема решение да прекрати участията си на корта. След края на активната си спортна дейност той започва да списва статии за “The Time” и “The Washington Post”, коментира тенис-мачове за спортни канали, пише книги, става капитан на отбора на САЩ за “Купа Дейвис”. Едновременно с това Аш се занимава активно и с обществено-политическа дейност като остро критикува апартейда в ЮАР.
През 1983г. на Аш му правят втора операция на сърцето и с цел да ускорят възстановяването му му правят преливане на кръв. Както се оказва по-късно, кръвта, която му преливат, е заразена с ХИВ. За това той разбира чак през 1988г., когато постъпва в болница, заради изтръпване на ръцете. Артър Аш умира на 6 февруари 1993г. В негова чест централния корт на Флашинг Медоус в Ню Йорк носи негово име. Същият корт, на който Артър Аш триумфално вдига трофея през далечната 1968г.
Източник: Gol.bg
