Откровено с Григор Димитров (интервю)

Григор Димитров бе гост в предаването „Здравей, България” по Нова ТВ. Най-добрият български тенисист говори по най-различни теми, част от които ви предлагаме в следващите редове:

Знаем, че на 28 ноември ти предстои неща специално. Разкажи ни повече за предстоящия демонстративен двубой.
Да, това е едно събитие, което много отдавна исках да се случи, а също така намерих един от най-добрите играчи – Гаел (Монфис). Още в началото на годината говорих с него дали има възможност и желание да направим подобен двубой. Винаги съм имал желание да направя демонстративен мач и то не къде да е, а в България. Също така ще имам открит урок с дечица от различна възраст. Това ще ми донесе много радост.

Как ще бъдат избирани децата?
Има още някои неща, които трябва да изясним. Трябва със сигурност да бъдат целенасочени деца, да се занимават с тенис. Може би ще са тези, които са начело на ранглистите, но все още не сме го уточнили този въпрос.

Къде реално живееш? В колко часа ставаш? Разкажи ни как минава един твой ден.
Живея в Монако. Нямам много дни да прекарвам „вкъщи”. Винаги, когато съм там, гледам да съм много концентрирам. Ставам около 7:00-7:30. Сутрин тичам, не всеки ден, но много обичам да тичам, 20-30 минутки за тонус. Това винаги ми дава добро начало на деня. След това фитнес, може би около час. След това влизам на корта, може би за 2 часа, 2 часа и половина, в зависимост. Разполагам с два корта, където тренирам, което е голям плюс за нас, защото има и други играчи, които живеят в Монако. Затова гледаме да не тренираме по едно и също време, всеки гледа да се съобрази с другия.

Каква храна ядеш?
Храната прави борбата (смее се). Ям всичко в общи линии. Гледам да внимавам все пак.

Каква част от годината ти минава в Монако?
На път съм почти всяка седмица. Рядко ми се случва да остана повече от 2 седмици у дома. Като цяло се събират не повече от 2-3 месеца от годината, да съм у дома в Монако.

Всички се интересуват от личния ти живот и доколко си склонен да го коментираш.
Винаги съм пазел личния си живот. Така или иначе съм в тази сфера, заобиколен съм от камери и внимание.

Обявихте официално с Шарапова, че се разделихте....
Нямам лоши чувства към нея. Така или иначе всичко беше на много добри начала. Всеки си пое по неговия път. Всеки се нуждае, може би, от нещо свежо. Това беше времето и мястото за нас да се разделим.

Темата за болката и умората. Каква е цената на всички тренировки и усилия, които полагаш, извън прожекторите? Има ли ситуации, в които ти е било болезнено дори чисто физически?
Разбира се. Всяка сутрин, когато се събудиш, тялото ти не е готово за натоварване. Схванат си. Рамото леко те боли, гърбът ти е схванат. Всеки един ден има нещо. Няма ден, в който да се събудя и да няма болка. Но аз до такава степен съм свикнал с натоварванията и начина ми на работа, така че дори не ги мисля тези неща.

В какви отношения си с родителите ти?
В отлични (смее се).

Колко често ги виждаш?
В България винаги се прибирам, когато мога. Винаги ми е харесвало да се прибирам тук, винаги се зареждам. Дори да съм за малко.

Какъв ти е първият спомен от корта?
Като цяло имам много спомени. Може би, когато спечелих турнир в Градинян, във Франция, когато бях на 12 години. Това беше един от моментите, в който аз и баща ми просто се погледнахме един друг и знаехме какво искаме да правим.

Тогава ли разбра с какво искаш да се занимаваш?
Да. Може би това беше моментът, в който си осъзнах какво искам да правя. Повярвах си тогава. Да си призная честно, в началото го усещах (тениса) просто като работа. Когато обаче спечелих юношеските US Open и Уимбълдън осъзнах, че това ми е мечтата и не го имах вече като работа.

Има ли човек, на когото можеш да кажеш „Благодаря”?
Разбира се. Има много хора, на които мога да го кажа. Семейството ми преди всичко. Искам специално „Благодаря” да кажа на Георги Стоименов и цялата фамилия Малееви, които от малък са ме подкрепяли.

Можеш ли да кажеш голямо „Благодаря” и на Стоичков и Бербатов?
Разбира се, защо не? Стоичков го познавам от много години от Барселона, с Димитър също съм се засичал няколко пъти.

Неговата фондация те подкрепи във важен момент.
Да, спомням си. Отдавна беше това.

Каква трябва да бъде твоята жена?
(смее се) В момента не съм много на тази вълна, особено след всичко, което стана.

Осъзнаваш ли, че си звезда, особено в България? Как ти се отразява това?
Никога не съм харесвал да използвам думата „звезда”. Просто се случи така да бъде добър в спорта, в тениса. Всичко друго останало идва с успехите, с това, което постигаш.

Коя е загубата на корта, която много те е наранила или разколебавала?
Има загуби, които до ден днешен не мога да ги забравя. С Новак на Уимбълдън, полуфинал. Имах голям шанс. Тази година също имах няколко мача, в които нещата не се получиха както исках. Но това е част от играта.

За какво плачеш?
Не съм плакал отдавна (смее се).

Кога за последно плака, спомняш ли си?
Не, не мога да си спомня (усмихва се).

Един въпрос, който сериозно беше захванат в България. Защо отказа да играеш за Купа „Дейвис”?
Аз винаги играя за България. Това, че не играх за Купа „Дейвис” е съвсем различна тема. В момента съм изцяло фокусиран върху кариерата си. Не съвпадаше с програмата ми, също така трябваше да се срещна с Франко, с потенциалния треньор, с който работя в момента. Въобще има толкова много компоненти от програмата ми....

Изненада ли се от тези упреци, които се появиха?
Не. Всеки има правото да казва каквото иска.

Какво дължиш на България?
Аз съм българин. До ден днешен играя за България, винаги подкрепям България. Но за Купа „Дейвис” е съвсем различна темата.

Имаш ли запомнящи се случки с фенове?
Миналата година, когато бях в Шанхай, имах двама фена, които бяха абсолютни луди. Катереха се по оградите, само и само да ме гледат. И си спомням, че когато излизах от корта, започнах да разписвам автографи, опитах се да разпиша едно списание, но някой го дръпна в последния момент. Момчето толкова се вълнуваше, че ми заби един юмрук в главата (смее се). После настана малък хаос.

Вярващ ли си?
Да, вярващ съм. Вчера бях на църква. Вътрешна необходимост. Винаги, когато мога, се моля. Преди и след храна, когато си лягам, преди мачове. Вярващ съм.

С какво се храни Григор Димитров?
По време на турнир се опитвам да се ограничавам със сладкото, както и с храни, които са тежки. На закуска, обяд и вечеря почти винаги ще има риба, месо, ориз, зеленчуци....

Каква кола караш и каква музика слушаш?
Най-различна музика слушам. В момента слушам The Weekend. Карам BMW.

Какво четеш?
В момента чета Робърт Фрост.

Имаш ли време за четене?
Не, нямам. Когато летя, тогава чета. А аз летя много.

На кое място искаш да се върнеш за почивка?
Няма такова място, честно казано. Аз съм много зле с почивките. Не мога да отида на плаж просто, и да стоя да се пека. Винаги трябва да има екшън.

А как си почиваш?
Много обичам да отида на писта и да карам кола. Винаги трябва да има адреналин.

Феновете разсейват ли те по време на мачове?
Не, не бих казал. Вече съм свикнал много. Нещо, което винаги забелязвам обаче са българските флагове. Винаги ми правят впечатление.

Кой ти е любимият спорт извън тениса?
Баскетбол.

Гласуваш ли и какво мислиш за възможността за електронно гласуване?
Когато мога и съм говорим с родителите ми или с хора, които са в България, гласувам. Но нямам това време.

Идол имаш ли?
В самото начало, когато бях малък, Роджър (Федерер), Андре Агаси – тези играчи ми бяха за пример. Важно е да имаш вдъхновение. Има много актьори на пример, които харесвам, като Джони Деп.

Следваща цел пред теб? Как си представяш бъдещето? Къде ще си след 5 години?
Надявам се след 5 години да имам още по-големи титли зад себе си. Със сигурност турнир от Големия шлем е целта дотогава, защо не и повече. Защо не да съм в първата тройка на АТР.

Мислил ли си за деца?
Да. Много често идват тези мисли, особено, когато имаш дълъг полет в самолет. Мисля, че ако времето е правилно и човекът до теб е това, което искаш и усещаш, със сигурност един ден... Просто в момента съм се насочил към целта си, която съм си поставил. След това ще мисля за деца.