В защита на Григор Димитров



29-08-2013 16:35 | Николай Драганов

Нека си го признаем още в самото начало – всички сме ужасно разочаровани. Представяхме си съвсем друго. Чакахме иначе тъжния край на летните дни с нескрито вълнение и се бяхме подготвили за поне няколко безсънни нощи – пред таблицата с резултатите или дай Боже пред живото излъчване. Нямахме търпение да се почувстваме щастливи и поне мъничко горди в тези трудни времена. Да споделяме снимки във „Фейсбук“, а след резонното поражение от Новак Джокович чак в III кръг да си кажем „Браво, Гришо! Благодарим ти за емоциите, бъдещето е пред теб!“ или нещо в този дух.

 

Е, не се получи точно така. Григор Димитров загуби още в първи кръг от скромния за нашите очаквания и разбирания португалец Жоао Соуса. „Поне няколко“ безсънни нощи и споделяне на снимки, статии и виртуално „харесване“ на представянето на Гришо нямаше. Останахме с една драматична и доста горчива вечер и поражение в пет сета, след което на никой не му беше до споделяне и забавление. 

 

Няма смисъл да се връщаме на конкретния двубой, резултата от него и развитието му. Нямаме и особена основа за спортно-технически разсъждения и анализи, тъй като никой от нас не го е гледал поради отсъствието на телевизионни камери на Корт №7. С уговорката, че аз също съм сред разочарованите и разколебаните по отношение на представянето и бъдещето на най-добрия български тенисист, бих искал да споделя своето виждане защо Гришо не заслужава нищо друго, освен нашата подкрепа и уважение.

 

Да, Димитров ни разочарова. Разочарова ни, защото сам вдигна летвата на очакванията към себе си. Поради тази причина не сме и чак толкова разочаровани от представянето на Цветана Пиронкова – сякаш всички го очакваха. Новината за отпадането на Цвети мина тихомълком покрай коментарите за първото българско поражение за деня и послужи само на крайните недоброжелатели и вечни мрънкачи, за да ни натрапят „колко всъщност сме зле“. Ние сме разочаровани от загубата на Гришо, но дали наистина някой се съмнява, че самият той е два пъти по-разочарован? Ако ние сме очаквали да застанем пред екраните за да наблюдаваме мачовете му и сега ни е горчиво, дали сме по-разочаровани и наранени от ранното отпадане, отколкото самият Григор Димитров? Не мисля. 

 

Едно от редовните обвинения при загуба на родния талант са десетките материали в пресата (най-вече чуждестранната) относно неговите качества, възможности, прилики с Роджър Федерер, потенциал за Топ 10, за титла от Големия шлем и така нататък. Но нали имаме съгласие, че самият Григор Димитров не пише тези анализи за себе си? Да, той е професионален тенисист и е длъжен да се справя с огромното напрежение, на което го подлагат специалисти, анализатори и фенове, но не мога да се съглася с язвителни коментари от типа „обидно е за Федерер да наричаме „Бейби Фед“ нашия Гришо!“. Посочете ми едно интервю или изказване, в което Димитров е бил щастлив от подобни квалификации и сравнения. Точно обратното – на това момче отдавна му е писнало от тях и изключително възпитано се опитва да отбива подобни въпроси, които вече пета година знайни и незнайни журналисти от цял свят продължават упорито да задават. 


В последните няколко месеца около Гришо се заформя и едно друго любопитно обвинение. Връзката му с Мария Шарапова пречи на играта му. Няма да скрия, че не ми беше приятно ден преди мача срещу Соуса да видя снимките на Гришо с кученцето на Маша. Още тогава се помолих той да запише най-после тази прословута победа в основната схема, защото очаквах вълната от „кучешки“ коментари при евентуално поражение. Едва ли обаче някой сериозно смята, че една 20-минутна разходка из Ню Йорк е предрешила отпадането му ден по-късно. Първо, Димитров спокойно може да е тренирал както преди, така и след въпросната разходка достатъчно дълго и усърдно. Второ, дали ако се беше разходил без въпросното кученце коментарите щяха да бъдат същите? Да, Гришо можеше да избегне коментарите, но не и загубата. Поне дотолкова, доколкото тя е зависела от въпросната разходка.

 

Що се отнася до самата му връзка с Шарапова, до голяма степен казуса е сходен с като този на „Бейби Фед“ сравненията. С тази разлика, че по темата за личния си живот Гришо е още по-краен и студен спрямо журналистите. Сигурен съм, че няма никой от вас, който многократно да не е усетил отношението му към подобни въпроси – българинът твърдо е настоятелно ги отбягва и открито се дразни, когато му се задават или изобщо се коментират.

Отговорите винаги са лаконични, въпреки безбройните опити да бъде изкопчено някое любовно признание. Вече месеци такова липсва, а ако зависеше от Григор, дори самата им връзка все още щеше да бъде тайна. В това отношение самата Мария е много по-отворена и пример са както „посланията“ й върху камерите в Мадрид, така и интервютата и за подаръци и жестове от страна на Григор. Да сте го чули да се хвали какъв подарък му е купила Маша и дали му е харесал?

 

Да, Григор Димитров има връзка с Мария Шарапова. Тя е световна звезда не само в рамките на тениса и спорта като цяло, а изобщо. Да, един българин е човекът до нея. Един българин, за чиито успехи в тениса имаме големи надежди. Нека му дадем право на това. Наясно съм, че журналистите няма да спрат да търсят пикантното около тази връзка и не бих си позволил призиви към колеги, още повече от големи световни медии, защото би било комично. Мога обаче да си позволя да отправя личен призив към феновете на Гришо – нека спрем да се занимаваме с личния му живот. Нека му дадем право да го има и да го живее както намери за добре. Нека говорим за тенис. 

 

А що се отнася до тениса, трудно ми е да възприема и твърдения, че любовта пречи на неговото качество. Колкото е вярно това, точно толкова може да бъде вярно, че любовта с Мария Шарапова го вдъхновява, че му дава криле и спокойствие, че получава подкрепа и съвети от своята приятелка. Нелепо е да се подхвърлят псевдоанализи относно тази зависимост. Без да изпадам в размисли, по-приемливи за розов тийн сайт само ще отбележа, че който не е бил влюбен, той не знае какви сили и способности може да ти даде любовта. Особено, ако тази любов е по посока на една от най-силните състезателки в същия спорт, в който практикуваш и ти. Но каквато и да беше – може би Новак Джокович, Анди Мъри, Рафа Надал, Роджър Федерер и още куп от големите имена, към които се стреми Гришо, живеят в манастир и не са докосвали жена по време на спортната си кариера? 

 

Григор Димитров прави това, което може най-добре – да играе тенис. Прави го както може, а дали всички ние винаги ще сме максимално задоволени от начина, по който го прави няма особено значение. Значение има за него, тъй като само в собствената му глава, ръце и крака е да прави себе си по-щастлив от играта, по-добър играч, по-богат спортист и по-популярна личност. А с това и нас по-горди. Винаги съм вярвал, че работата на феновете е била на първо място да подкрепят онзи, когото обичат и който ги прави горд, когато има щастието и силите да го прави. 

Разбира се... и да говорят каквото и когато сметнат, че им иде да си кажат. Днес разочарованието е голямо и на повечето от нас им иде да си кажат, че Гришо „за нищо не става“. Че никога няма да изпълни онова, което се пише за него. Или пък че „срами името на Федерер“ с този пуст прякор. Че е тенис еквивалентът на Валери Божинов. Какво ли не се изписа тези дни... 

 

Всичко това по адрес на един 22-годишен професионален тенис състезател от малка България, който е сред 30-те най-добри в този спорт на света и най-младият играч в Топ 50; срещу един играч, побеждавал световния №1 в своя спорт. Него и още представители на 10-те най-добри. Срещу един играч с победи срещу представители на държави и нации, които разполагат с такива условия за развитие на спортно-технически качества, че сравнени с тези у нас спокойно бихме могли да си поплачем далеч повече, отколкото след 6:2 гейма в петия сет на мача срещу Соуса. Впрочем, без да съм имал щастието да посетя прекрасната родина на Соуса съм почти сигурен, че децата в Гимараеш, откъдето идва той, желаещи да хванат ракета имат далеч по-добри условия, възможности и предпоставки да го сторят, отколкото в град Хасково.

 

С последното далеч не искам да кажа, че Гришо не трябваше да победи 95-ия в света Жоао Соуса от Гимараеш, Португалия. Трябваше, защото можеше. А можеше, защото е по-добър тенисист от него. Можеше, но не успя. Какви точно са били причините, може и никога да не разберем. Няма и голям смисъл да ги търсим – това е работа на Димитров и неговия щаб. А и в крайна сметка – това е спортът, това е тенисът. Понякога губиш от играчи, от които притежаваш далеч по-голям талант и възможности. Но когато това се случи със сигурност не заслужаваш обиди, нападки и подобни „кучешки“ квалификации. Заслужаваш подкрепа.

Ако считаш, че си по-голям специалист и анализатор от тези в академията на Гришо – може да си позволиш и някоя конструктивна спортно-техническа критика под личния му профил във „Фейсбук“. Но при всички случаи е най-добре да стиснеш зъби и следващия път, когато се прибере в България, да отидеш и да го погледаш как играе тенис, да го окуражиш и да му благодариш, че изобщо си обмислял да стоиш до късно в края на август, за да гледаш българин на US Open. 

Гришо може и никога да не влезе в Топ 10. По всяка вероятност няма да спечели и титла от Големия шлем. Редно е да проумеем, че колкото и да е талантлив, в света вероятно се намират 20 или 30 души, които все пак са по-талантливи от него. Да не говорим за 10 такива, а какво остава за мечтите ни за №1 в света. Не пречи да ги имаме и споделяме, но когато подхвърляме „обвинения“ и съмнения в качествата му от типа „завинаги ще си остане около 30-то мястото“ е удачно да се замислим какво всъщност означава това. Талантът така или иначе не е всичко, а и Димитров нито ще е най-талантливият играч, който не е стигал до върха на мъжкия тенис, нито ще бъде последен. Но във всеки случай е първият българин в историята, който ни дава възможност изобщо да мечтаем за каквото и да било.

 

Така че – мечтайте, подкрепяйте и обичайте това, което България има. То може и да не е бъдещ шампион от Големия шлем. Може и да е не бъдещ №1 в света. То е Григор Димитров – такъв, какъвто е или такъв, какъвто си е извоювал правото да мечтаем, че може да бъде. Това не е никак малко.

 

Николай Драганов, Tennis24.bg

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: Western & Southern Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Синсинати, Охайо, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $6,735,690

Official Website | Livescore
Други новини