Мери Пиърс: За Григор е трудно в днешната конкуренция



16-10-2017 07:26 | Tennis24.bg

Бившата №3 в света и носителка на четири титли от Големия шлем Мери Пиърс даде специално интервю за предаването „Спорт+" по ТВ+. Родена в Канада с баща американец и майка французойка, тя защитава цветовете на Франция. Към момента работи като треньор на деца, коментатор и вицекапитан на отбора на „петлите" за „Фед Къп". Съжалява ли за нещо в живота си, труден ли е пътят на професионалния тенисист, има ли шанс Григор Димитров за титла от Големия шлем и още ще научите от интервюто на Диляна Соколова.

- Вашата тема на лекцията на Световната треньорска конференция бе пътят на тенисиста. Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли искали да промените нещо от Вашия път?
- Това е прекрасен въпрос. Като погледна назад по пътя си като тенисистка, още от 10-годишна, когато започнах, до последния ми мач на 31, не бих искала да променя каквото и да било. Защото всичко, което ми се е случило в живота и на тенис корта, без значение хубаво или лошо, лесно или трудно, ми е помогнало да се изградя като състезателката, която бях. Според мен когато минаваме през трудни моменти, дори болезнени, това ни оформя, прави ни по-силни и по-издръжливи. Всичко, през което преминах аз, ме направи по-добра състезателка на корта по време на мачовете. Днес съм горда, че мога да заявя, че не бих променила нищо, че не съжалявам за нищо. Знам, че съм вземала правилните решения и винаги съм се раздавала на 100%.

- Различава ли се пътят на тенисиста сега от времето, когато Вие се състезавахте?
- Женският тенис много се промени, ако това ме питате. Играта е различна, разви се много, сега всичко е много по-професионално, става въпрос за бизнес и за много повече пари. Атмосферата в тура също е различна – вече на преден план не е личността и индивидуалността, както беше преди, няма толкова приятелства сред момичетата извън корта. По време на кариерата си аз създадох много приятелства, които и до днес поддържам. Трудно е, това не е лек живот, хората виждат по телевизията момичетата и си мислят, че животът им е невероятен. Разбира се, че е прекрасно, но в същото време е и много, много трудно.

- Има ли истинско приятелство на корта? Става въпрос за много пари, за жестока конкуренция...
- След края на финала на US Open видяхме как Мадисън Кийс и Слоун Стивънс се прегърнаха, което беше искрено, беше истинско. Човек може да види, че са приятелки. Има такива случаи, но не са много. Конкуренцията е изключителна, говорим и за много пари, но аз вярвам, че могат да се създадат истински приятелства, които да продължат дори цял живот.

- Коя част от пътя е най-трудна за повечето хора?
- Няма лесна част (смее се). Хубав въпрос, не ми е лесно да отговоря. Доста е трудно в началото на професионалния път, когато опитваш да пробиеш. Тогава е доста тежко – много пътуване, малки градчета, тежки условия, парите често не достигат, но се опитваш да се храниш добре и да имаш прилично място за спане. Определено не е лесно в началото на професионалния път.

- Виждали сме доста талантливи млади играчи, които се отказват на около 18 години. По какъв начин може един треньор да помогне, какво трябва да се направи, за да може повече деца да продължат с тениса, който е бил животът им до този момент, да поемат по пътя на професионалните състезатели?
- При всеки човек е различно. Трябва да се види защо тези деца не продължават с тениса. Може да чувстват, че не са достатъчно добри за професионалния тур и да решат да учат или да се занимават с нещо друго. Може би понякога просто прегарят, може да е имало твърде много напрежение върху тях и те вече не се наслаждават на играта. В края на краищата тенисът е просто игра, с него не започва и не свършва светът. Има други по-важни неща в живота. Да, трябва да работиш здраво и да опиташ да станеш колкото се може по-добър, но трябва да имаш ясна визия за живота. Понякога напрежението за децата се оказва повече.

- Как може треньорът да помогне в такава ситуация?
- Според мен е доста голямо предизвикателство, ако родителите оказват натиск върху децата и треньора. Едно от нещата, върху които трябва сериозно да се работи, и аз често говоря за това, е обучението на родителите. Треньорите могат да помогнат много в израстването на родителите. Някои наставници се опитват да ги изолират, което според мен е грешка. Родителите са много важни, те трябва да подкрепят състезателя, но всичко трябва да е здравословно. Аз вярвам, че треньорите трябва да работят за израстването на родителите.

- Виждали сме доста твърде амбициозни, даже агресивни родители. Трябва ли да обичаш играта, за да имаш успехи? Децата играят за удоволствие, но с времето нещата може да се променят...
- Определено. Аз смятам, че човек трябва да играе тенис, защото обича играта и това те кара да мечтаеш за големи постижения на корта. В противен случай е прекалено трудно. Трябва да обичаш играта.

- През последните години работите като треньор на деца. Какво Ви дават те и мислили ли сте да работите като треньор на професионален състезател?
- Опитът, който натрупах, работейки с деца на остров Мавриций, от 8-10 годишни и нагоре, както и с няколко тийнейджъра, е много интересен и полезен. Научих много за подрастващите момчета и момичета. Предизвикателствата в работата с тези възрасти са големи. Те ме научиха на много търпение, научих много и за любовта – за децата е много важно да усещат, че те е грижа за тях и то като човек на първо място, а след това като тенисист. Опитът, който имам от кариерата си, също може да е от полза на професионален състезател от най-високо ниво. Нищо не се знае, може би някой ден ще работя с топ играч, но по-скоро като консултант, а не като постоянен треньор, който пътува през цялото време.

- Липсва ли ви професионалният тенис в момента? Може би усещането на професионалната сцена, което е различно от всичко.
- Животът на професионалния тенисист е прекрасен – храниш се, спиш, тренираш, пътуваш, прекрасно е, но изобщо не ми липсва. Достатъчно ангажирана и удовлетворена съм в момента, занимавам се с много различни неща. Когато обаче съм на някой турнир от големия шлем, за да коментирам, и видя препълнен централен корт на някой наистина важен мач – това са любимите ми моменти, жадувам за тях. В такива мигове ми е минавало през главата, че бих искала да съм на корта и да играя. Като изключим тези ситуация, изобщо не мисля за това и не ми липсва.

- Имате две титли на сингъл от турнири от Големия шлем и две при тандемите – на двойки и смесени двойки. Сигурна съм, че титлата от Ролан Гарос е най-ценната за Вас. Какво чувствате, когато се върнете там?
- Когато се върна на Ролан Гарос, аз се чувствам у дома. За първи път стъпих там на 13, на националния тренировъчен център. Според мен централният корт на Ролан Гарос – Филип Шатрие, е най-добрият корт в света. Там съм у дома, чувствам се толкова комфортно, всичко ми е познато. Обичам това място.

- Четох, че Господ Ви е помогнал да се справите с напрежението и очакванията на всички французи през 2000-а година, когато спечелихте титлата на сингъл на Ролан Гарос... Така ли беше?
- Интересен момент беше това. През март 2000 бях кръстена като християнка. Когато това ми се случи, аз самата се промених като човек, а това се отрази и на всичко останало около мен. В този момент аз осъзнах, че Господ ме е дарил с таланта и възможността да играя тенис, че аз исках да покажа най-доброто от себе си заради него и че той контролира всичко, а аз просто трябва да изляза на корта, да се раздам на 100 процента и да се забавлявам. Всичко това свали огромна част от напрежението от плещите ми. Преди това за мен беше много трудно да се състезавам във Франция, защото стресът и напрежението от очакванията на хората бяха прекалено много. В този случай аз пристигнах в Париж спокойна, релаксирана и показах най-добрия си тенис.

- Коя от Вашите опонентки ви направи по-добра тенисистка?
- Много добър въпрос. Няколко са – Щефи Граф, Мартина Хингис, Серина Уилямс, все силни състезателки. За мен бяха трудни опонентки, предизвикваха ме сериозно да ставам по-добра и да доказвам играта си, да внасям нови неща, за да ги побеждавам в течение на кариерата си.

- Нямам как да пропусна да ви питам за Григор Димитров. Смятате ли, че ако играеше в друг период, вече щеше да е спечелил титла от Големия шлем?
- Много е вероятно, защото според мен Григор играе фантастичен, красив тенис, удоволствие е да го гледам как играе. Много е талантлив, но когато играеш в днешната конкуренция на Рафа, Роджър, Анди, Новак, Стан е доста трудно да имаш шанса да спечели турнир от Големия шлем. Те обаче ще се откажат скоро, след няколко години най-вероятно, никой не знае точно кога, но Григор е по-млад от тях и дано остане здрав, защото смятам, че ще има възможността да спечели Мейджър, а защо не и повече от един.

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Други новини