Автобиографията на Надал: Страховете на един шампион

В четвъртък ще излезе на бял свят разтърсващата автобиография на един от най-добрите тенисисти в историята Рафаел Надал (25 г.). В нея испанецът разкрива някои от най-съкровените си тайни както от личния си живот, така и около кариерата си. Представяме ви някои от тях.

ДЕКЕМВРИ 2005 Г., ЛЕКАРСКИ КАБИНЕТ В МАДРИД
Рафа чака с нетърпение да разбере диагнозата си, защото месеци наред го мъчат болки в левия крак. А това, което му казва лекарят, е истински шок. „Ставаше дума за рядко наследствено заболяване, деформация на костите, разказва Рафа. - Прогнозата беше толкова жестока, че изпаднах в най-черната дупка в живота си." Всъщност лекарят е повече от откровен и разкрива на Надал, че той може да не играе тенис никога повече. „Имаше възможност да прекратя с тениса още 19-годишен, да сложа край на всичките мечти в живота си, спомня си испанецът.

"Тогава се разстроих и заплаках. Имах чувството, че животът ми е съсипан. И не можех да понеса да го споделя даже с приятелката си Мария."

Всеизвестният в света на тениса чичо Тони е този, който вади Рафа от летаргията. И го изкарва на корта с патерици. А впоследствие болките постепенно отшумяват благодарение на специални стелки, които тенисистът носи. „Краят бе близо — продължава разказа си Надал. "Краят на кариерата ми бе пред очите ми. Но точно този епизод ме направи по-силен психически."

ЮЛИ 2008 Г. УИМБЪЛДЪН, ЦЕНТРАЛНИЯ КОРТ
Надал играе финал срещу Роджър Федерер за трета поредна година. През 2006 и 2007 г. е загубил, но на следващата година печели най-дългия финал на Уимбълдън след 4 часа и 48 мин игра и 6:4, 6:4, 6:7, 6:7 и 9:7 гейма. „Тогава преживях истинска вълна от емоции, едно отключване на емоции, чиста радост", признава Рафа.

Малко по-късно Федерер губи първото място в световната ранглиста за сметка на испанеца и също прави признание. „Загубата от Рафа бе най-тежката в живота ми."

ЯНУАРИ 2009 Г. В САМОЛЕТА НА ПЪТ ОТ МЕЛБЪРН КЪМ ДУБАЙ
Надал тъкмо е спечелил Australian Open, а вместо да се радва, го очаква неприятна изненада. „По време на дългия полет баща ми ми разказа, че между него и майка ми има сериозни проблеми вкъщи," разкрива Надал. "Новината, че след близо 30 г. заедно родителите ми преминават през подобна криза, направо ми разби сърцето. За мен семейството винаги е било нещо свещено. Неразделна част от живота ми."

Тогава всъщност е моментът, в който Себастиан Надал и жена му Ана Мария Парера правят всичко възможно децата им Рафа и по-малката му сестра Марибел да направят предстоящия им развод възможно най-лек за понасяне.

„Раздялата им премина съвсем цивилизовано и точно затова им се възхищавам и ги обичам," откровен е Рафа.

ДРУГИЯТ НАДАЛ
Светът познава този Рафаел Надал, който вижда на корта. Но той не винаги е този Супермен, който се вижда на корта. „Рафа е сред най-големите в световния тенис, но и той дълбоко в себе си е много чувствителен човек, изпълнен със страхове и несигурност," разказва майка му Ана.

"Ето например той не обича тъмното и предпочита да спи на светло и на пуснат телевизор. Бурите също не му харесват." Непознатите до момента фобии на Рафа се потвърждават и от сестра му Марибел. „Брат ми е малко страхливичък", категорична е тя.

Самият Надал също си признава, че наистина някои неща го притесняват много. „Чувството е доста странно, даже и като видя кучета. Никога не знам как ще ме възприемат", не крие уплахата си Рафа.

Семейството на Надал е наясно, че тенисистът има своите страхове. Но не са само те. За тях той си е доста неловък. Доказателството за това е реакцията на кръстницата му Марилен, когато научава, че Рафа е взел шофьорска книжка. „Вече всички са в опасност," възкликва съвсем насериозно тя.

ПАНИКАТА НА РАфА
Почти винаги преди мач на корта Надал е толкова притеснен, че непрекъснато му се ходи до тоалетната. „Често ми се налага да ходя да се изпикая. Понякога по 5-6 пъти в последния час преди мач," признава си тенисистът.

Но точно липсата на достатъчно контрол над живота му извън тениса го превръща в такъв гладиатор на корта, или поне така си мисли самият Рафа. „Трябва да се обградиш с някакъв защитен щит, за да се превърнеш в несломим боец," смята Рафа. "Това е един вид самохипноза, някаква смъртоносна игра. И точно затова, докато играя, никога не си позволявам да се усмихвам. Колкото по-малко човешки емоции показваш на корта, толкова по-големи са шансовете да побеждаваш."

Въпреки тази повече от ясна настройка обаче тенисистът си дава ясна сметка, че колкото и победи да постигне на корта, те никога няма да са му достатъчни. „Знам, че няма да съм щастлив, когато приключа с тениса", убеден е Рафа. Но дотогава има още много време.

Време, в което пред Надал целта винаги ще бъде една и съща. Да побеждава!

АХИМ ЩЕКЕР