Вожняцки: Не считам, че тенисистите сме достатъчно платени

Бившата номер 1 в света Каролина Вожняцки даде обширно интервю, в което говори за отношението си към парите и славата и дали те са я променили през годините. Тя е на мнение, че спортът трябва да се практикува за удоволствие, а чак след това за пари. Именно затова тя е оставила на нейното семейство да се грижи за нейните финансови въпроси и се е съсредоточила върху изявите си на корта. Въпреки това Каро не смята, че тенисистите са достатъчно добре платени.


-    Как се отрази детството ви върху отношението към парите?
-    Израснах в нормално семейство и получавах това, което исках. Но не ме глезеха много. Това ми помогна в отношението към парите - не харча като луда. Купувам каквото ми трябва и каквото наистина искам. А ако избера нещо скъпо, мисля по няколко пъти, преди да го взема.

-    Спомняте ли си първата си работа и колко беше първата ви надница?
-    Родителите ми даваха малки суми, за да чистя стаята си или да мия чиниите. Но преди да започна професионалната си кариера в тениса, не съм имала истинска работа.

-    На колко години решихте, че ще се занимавате с тенис професионално?
-    Не помня. Докато растях, си поставях малки цели и не мислех за пари. Не знаех какво ще стане в бъдеще. Играех, защото ми беше приятно. Като станах по-добра, разбрах, че в спорта има пари. Но стимулът е любовта ми към играта.

-    Как финансирахте кариерата си, преди да станете професионалистка?
-    За щастие имах родители, които наистина искаха да ми помогнат. Със сигурност без тях нямаше да постигна това, което съм. Помагаха ми финансово. Имах и няколко малки предпрофесионални договори. Да си професионален тенисист е много скъпо - пътува се много, сменят се хотели и т.н. Когато играех при девойките, „Адидас", „Уилсън" и „Йонекс" ми предоставяха екипировка. Знаете ли колко вълнуващо е да получиш дрехи без пари, когато си на 10 години? С тях съм отдавна и съм им вярна.

-    На колко години станахте професионалистка?
-    Първият си професионален турнир изиграх на 15 години, но станах пълен професионалист през 2007-а - на 17 години. Тогава най-важно беше да се фокусирам върху тениса и да се представям възможно най-добре на корта. Благодаря на мама и татко, че се занимават с парите, за да мога да мисля само за спорт.

-    Помните ли първия чек, който взехте от тениса?
-    Много добре! Беше на турнир от Международната тенис федерация, в който загубих в първия кръг. Получих 150 долара и си купих дамска чанта. И досега правя такива неща, след като получа премия. Обичам да нося нови неща, когато съм извън корта.

- Повишиха ли се приходите ви от наградни фондове, след като се изкачихте в ранглистата?
-    Да, но не мисля за това. Просто играя, а парите са допълнителен бонус, с който мога да се издържам.

-    Получихте ли премия за първото място в световната ранглиста?
-    Не знам. Не чета договорите си. Просто играя.

-    Каква е най-голямата сума, която спечелихте от наградни фондове в най-печелившия си сезон?

-    През 2010 година прибрах почти 4 млн. долара. Те осмислят целия ми труд. Най-голямата сума, спечелена за един ден, е когато стигнах финала на US Open през 2009-а - 783 600 долара.

-    Какво ще си купите, когато спечелите първия си турнир от Големия шлем?
-    Обичам положителното мислене, но трябва да поработя доста, преди да го направя. Надявам се скоро да ви отговоря на този въпрос.

-    Мислите ли, че професионалните тенисисти печелят прекалено много в сравнение с другите спортисти?
-    Не. Според мен тенисистите получават малко пари, но може би съм пристрастна. Но считам, че не сме достатъчно платени за тежкия ни труд.

-    Какво мислите за разликите в заплащането на мъжете и на жените?
-    Трябва да получават едни и същи суми. И те, и ние работим здраво, затова е прекрасно, че наградните фондове започват да се изравняват.

-    От какво печелите повече - от наградни фондове или от спонсорски договори?
-    От спонсорите. Един пример: работя с производителя на лепенки против мазоли Compeed от миналата година. Сътрудничеството ни започна с едни весели снимки в Лос Анжелис и тъй като използвам продуктите им, голяма част от рекламата отговаря на истината. Всеки ден прекарвам на корта четири часа
а на краката ми наистина излизат мазоли. От „Адидас" правят страхотни маратонки, но понякога не мога да се размина с лепенките.

-    Тенисът е №1 за вас, но научихте ли нещо за финансите по пътя си?
-    Не съм сигурна. Предполагам, че с времето ще науча повече... Въпреки че сега печеля добре, кариерата в тениса е кратка. Затова е важно да пестя, за да мога да правя каквото си поискам и харесвам, след като спра да играя.

-    Правили ли сте финансови грешки?
-    Инвестициите ми са крайно консервативни. И нямам намерение да греша.

-    Как ще изкарвате пари, когато се сбогувате с тениса?
-    Имам план, но засега други хора мислят вместо мен. Когато спра да играя, се надявам да продължа да работя с корпоративните ми партньори и да рекламирам марките им. Друга възможност е телевизията. Надявам се също да имам семейство и да посветя голяма част от времето си на децата си.

-    Правят ли ви парите щастлива?
-    Определено с тях животът ми е по-лесен и ми позволяват да съм гъвкава и да помагам на хората. Но парите не могат да те направят щастлив. Най-важни са приятелите, семейството и хората около теб.

-    Какво предпочитате - да харчите или да пестите?
-    Внимавам какво правя. Обичам да си купувам красиви неща, но не без да мисля. След голяма побода чанта или бижу. Обичам да се глезя.

-    Какво е най-ценното нещо, което имате?
-    Една гривна, която баба ми ми подари, преди да почине.

-    Осигурявате ли се за пенсия?
-    Да, в Женската асоциация също отделят всеки месец пари за това.

-    Ако не бяхте тенисистка, как щяхте да изкарвате прехраната си?
-    Може би щях да съм учителка. Обичам децата и да помагам на хората.

-    Какво бихте посъветвали младите тенисисти, които започват професионална кариера, по отношение на финансите им?
-    Да слушат съветите на онези, които имат повече опит и на които имат доверие. Освен това да са крайно консервативни и внимателни с инвестициите. И накрая -да пестят колкото се може повече, тъй като кариерата в тениса е доста кратка.