Уимбълдън – голямото завръщане

Уимбълдън 2012 се оказа турнирът на „голямото завръщане”. Двама от най-великите в този спорт при мъжете и жените – Роджър Федерер и Серина Уилямс спечелиха титлите, с което си върнаха малко позабравената и позагубена в последно време слава.

Особено драматичен бе триумфът на Федерер. Вярвате или не, швейцарският тенисист не бе печелил титла от Големия шлем от януари 2010-та, което е ужасно много време за стандартите, които самият Федерер си наложи през годините. А и честно казано ситуацията за него далеч не изглеждаше обнадеждаваща, тъй като Джокович и Надал изцеждаха здраво чашата със слава и не оставаха нищо за другите.

Обективно погледнато проблемът на Федерер беше следният – можеше да победи Ноле и Рафа във формат 3 от 5 сета, но не и двамата последователно. Още повече, ако вторият мач е с Надал, както „по традиция” се случваше в сблъсъците между двамата в последните години.

Ранното отпадане на „Матадора” обаче отвори не само пътя на Анди Мъри (който бе в неговата част на схемата), но и на самия Федерер, който вече(р) трябваше да мисли само как да се справи с Джокович. Моите извинения към всички останали, но като изключим избухването на Дел Потро от края на 2009-та, никой друг, освен „тримата тенори” (Федерер, Надал, Джокович) не е печелил турнир от Топ 4 в последните....вече доста години.

Още преди Уимбълдън се знаеше, че при титла, която както вече казахме (по всяка вероятност) минава през успех над Джокович и Надал, Федерер ще се завърне на върха на света и ще подобри куп рекорди. Тях няма смисъл да ги изброяваме, а и едва ли мисълта за тях е греела швейцареца на финала в неделя. Когато видиш 15 000 по трибуните, почти всички легенди на тениса и спорта като цяло, да са затаили дъх в момента на изпълнение на сервис например, рекордите нямат никакво значение. Важна е само победата.

С риск за масово несъгласие ще си позволя да кажа, че Федерер спечели на Уимбълдън и благодарение на Надал, или по-скоро на неговото отсъствие. Няма какво да се лъжем – за Фед е много по-лесно да победи Джокович, отколкото Надал. И винаги е било така. Така че фактът, че испанецът го нямаше на финала, също оказа своето влияние.

За тези които се съмняват ще цитирам следната гениална мисъл: „Федерер има проблем с Надал, Надал има проблем с Джокович, Джокович има проблем с Федерер. Анди Мъри? Той има много проблеми!”. Не знам на кого принадлежат думите, но напълно ги споделям.
Разбира се това по никакъв начин на прави успеха на ФедЕкспрес по-малко значим, напротив. Той победи всеки, който му се изпречи на пъти и заслужи на 100% титлата, рекордите и всичко, което му се случи през последните дни (!!!).

Иначе „романтиката” официално се завърна на „Ол ингланд клъб” в събота, когато Серина Уилямс, подобно на Федерер, се поздрави с титлата. Любопитното е, че американката бе чакала почти толкова дълго за титлата, колкото швейцареца. С тази разлика, че през последните години дори самото завръщане на корта на Уилямс бе поставено под въпрос, да не говорим за бъдещите успехи.

Макар и антипатична на мнозина, Серина Уилямс продължава да е класа №1 в женския тенис. Чете играта отлично, освен това е „перде” във важните моменти, а когато физическите сили са на привършване сервисът също удря едно рамо, като и гарантира лесни точки. В интерес на истината Серина имаше едно сериозно предизвикателство в турнира, но то отпадна още в четвърти кръг (Мария Шарапова). Рускинята сякаш все още бе мисловно в Париж и празнуваше триумфа си от „Ролан Гарос” и кариерния шлем.

Иначе нито Азаренка, нито Радванска, да не говорим пък за шампионката от 2011-а Петра Квитова, бяха сериозна съпротива за Уилямс. В този ред на мисли искам да отбележа, че само грубата съдийска грешка при един сервис на Серина я накараха да играе 3 сета на финала срещу Радванска. Което в интерес на истината се доказа ясно и в третия сет на двубоя.

Общо взето Уимбълдън 2012 ни върна към едни леко забравени времена, в годините на доминация на Федерер и Серина Уилямс. Двамата възкръснаха на любимия си тревен корт и със сигурност очакват с нетърпение следващите битки на „Ол ингланд клъб”, които за разлика от други години няма да са след 12 месеца, а само след няколко дни, когато започват Олимпийските игри. Кой знае, може именно на Олимпиадата, на любимата си трева, Федерер да добави и един от малкото златни отличия, които липсват в кариерата ми.  

Станко Димов