Ще успее ли Рафа отново да стане Рафа?

Главният редактор на TENNIS Magazine и SMASH Magazine Стивън Тигнър обсъди на своя блог в сайта на ESPN шансовете на бившия №1 в света Рафаел Надал отново да се бори за титли от Големия шлем след травмите на колената и принудителната почивка.

Дългото чакане Рафа да се върне в голямата игра вече е към края си. Ясно е, че той иска да се влезе в строя първо на демонстративния турнир в Абу Даби на 27 декември. Ако всичко се развие според плановете му, през януари испанецът трябва да играе на първия за сезона турнир от Големия шлем.

Надал не е излизал на корта от загубата във втори кръг на Уимбълдън през юни. Докато го нямаше в тура специалистите и феновете започнаха да обсъждат „началото на края” за 11-кратния шампион в турнирите от Големия шлем.

Защо това се случва? Защото сега Рафа е на 26, а от 10 г. играе професионално и през всичките години се е трудил без да се щади, демонстрирайки атлетичен тенис с голямо харчене на енергия. Преди пет години мнозина си задаваха въпроса дали Надал ще може да играе още пет години на същото високо ниво?

Днес можем да бъдем уверени в едно – Надал ще преразгледа своя график за сезона, за да играе по-често в турнири на клей и по възможност ще избягва травмиращите го надпревари на твърда настилка. Ако в следващия сезон той реши да участва във февруарската сесия турнири в Южна Америка, то той лично ще им придаде огромен престиж.

В миналото 26 години се считаше за преходна възраст в кариерата на великите тенисисти – Бьорн Борг и Джон МакЕнроу вече не печелеха турнирите от топ 4. Но ако перефразирам думите на музиканта Боб Дилън, в ония времена тенисистите остаряваха много по-рано, докато сега на същата възраст видимо младеят. Например Федерер, Фиш, Иснър, Серина Уилямс, Стосър и Ли На се намират в нов разцвет на кариерите си, макар че прехвърлят 30-те.

За да си представим как ще играе Рафа след своето завръщане, трябва да преразгледаме историята на неговата кариера. Както е известно, това не е първата му подобна почивка.

През 2006 г. Надал пропусна Australian Open заради травми на краката. Върна се след месец, но резултатите му не бяха стабилни. Успя да надиграе Роджър Федерер, но после отстъпи на Джеймс Блейк и Карлос Моя в американските мастърс турнири.

Частта от сезона на клей обаче помогна на Рафа да намери своята игра. Той удържа 24 победи на клей, като победи Федерер във финала на „Ролан Гарос”. Няколко години по-късно Надал призна, че тази победа в Париж е останала в съзнанието му като най-скъпата от всичките му успехи. Той си дава сметка колко тежка беше ситуацията за него навремето след като отказа да играе на Australian Open.

През сезон 2009 Надал не успя да играе на Уимбълдън заради проблем с колената. На US Open Рафа на практика участва с нова травма и в крайна сметка отстъпи на Хуан Мартин дел Потро в полуфиналите. А на заключителния АТР турнир Рафа загуби беше бледа сянка на самия себе си.

Какви изводи можем да си направим от всичко това? Първо, Надал използва спадовете в кариерата си като стимул да работи още по-интензивно в бъдеще. Това не означава, че Рафа не обича да стои дълго време начело на ранглистата.

През сезон 2011, когато испанецът беше първа ракета в света само Новак Джокович го побеждаваше редовно. Рафа е наясно какво трябва да направи, за да се завърне на върха, а предишният опит ще му помогне. Страданията и лишенията само каляват испанския тенисист.