Сафина търси мъж над 190 сантиметра

Преди година Динара Сафина изчезна от кортовете. „Събудих се в австрийски хотел, както винаги в 7 ч. сутринта. Режимът ми е железен – следобеден сън и лягане в 22 ч. Без това е невъзможно да се справиш с огромното натоварване”, разказва 26-годишната тенисистка.

„Събудих се и усетих, че нито мога да седна, нито да стана. Отново ме заболя гърба. Болеше жестоко, непоносимо и ме удряше в краката. А трябваше не само да стана от кревата, но и да играя след два часа със спаринг партньор на корта. Тренирам винаги с мъже, за да бъда по-силна от конкурентките, да се движа по-бързо от тях. Но ето, че лежах и не можех да помръдна...”

Година преди този случай започват проблемите с гърба на Сафина. В началото помагат обезболяващи инжекции и таблетки. Но за кратко. Лекарите я съветват да почива, дори да спре с тениса. Динара обаче продължава да играе. Всяко прекъсване в кариерата автоматично я смъква с по десет места в световната ранглиста.

А Сафина почти 20 г. се бори да стане първа ракета в света. Постига го на 20 април 2009 г. и не може да си позволи отпускане. „Зрителите виждат само парадната страна на тениса: момичетата играят с къси полички, после получават многомилионни премии, блестят в елегантни тоалети на партита. Зад кадър остават изнурителните ежедневни тренировки в пек и студ, постоянният стрес.

"Ние играем на практика през цялата година и всеки месец трябва да доказваме, че неслучайно заемаме своето място в ранглистата. Затова има и сълзи, кавги с треньорите, счупени ракети и травми, от които никой не е застрахован”, изповядва се Динара Сафина.

В това утро Динара дълго лежи в леглото, а после, превивайки се от болка, отива на лекар. За пореден път предписанието е пълна почивка. И тогава Динара звъни на треньора и му казва: „Заминавам”.

Той не разбира веднага за какво става въпрос: „В какъв смисъл заминаваш?” Сафина уточнява: „Заминавам си у дома в Москва”. Треньорът пита: „Кога ще се върнеш?” Тя: „Не зная”.

И така неочаквано за всички тенисистката изчезна от кортовете. Решението е трудно: тя е на 25 г., златната възраст за тенис. А още не е спечелила турнир от Големия шлем.

В Москва Сафина е в депресия. Пита се как да живее занапред. До този момент денят й е бил разчетен до минута. И сега за първи път в живота разполага с времето си, има пълната свобода. Сафина просто не знае какво правят обикновените хора с нормален живот.

В този труден момент на помощ идва съветът на по-големия брат – Марат Сафин. Разликата им е 6 години. Той казва на сестра си: „Заминавай за Ню Йорк. Почивай си и за нищо не мисли. Този град ще ти помогне...”

Братът винаги е бил за Динара авторитет, макар че в началото на кариерата й се дразни да я възприемат само като сестрата на Марат Сафин. И ето в този период на безпътица братът дава най-точния съвет: временно забрави за спорта. В Ню Йорк Динара за първи път в живота си не следва график, а просто се наслаждава – разхожда се, седи в кафенета, ходи по магазините.

Малката Динара мечтаела да стане лекар. Но още тригодишна я завеждат на корта, където вече тренира нейният брат. Таткото е директор на тенис клуб, а майката – треньор. 

„Провървя ми. Хванах от онова време, когато в тениса имаше приятелска атмосфера. Момичетата не се възприемаха като конкурентки, а като приятелки. След тренировки ние не искахме да се разделяме. Сядахме на някоя полянка, подреждахме на тревата бисквитите и плодовете, които нашите родители ни даваха, и си устройвахме пикници.

"А сега момичетата и момчетата, по-точно техните майки и бащи, мечтаят за незабавна световна слава и многомилионни хонорари. Затова треньорите натоварват много повече децата и ги съсипват – физически и психически.

"А най-страшното е, че младите тенисисти със първите стъпки на корта се учат да мразят съперниците, да не общуват с тях, а ако изобщо говорят, да го правят агресивно, за да засегнат и обидят другия. Толкова ми е болно да гледам всичко това.

"Сега професионалната подготовка на дете в Русия струва 10 хиляди евро на месец. Затова всички ходят да тренират в Испания, където ползването на треньор и разходите за живот са два пъти по-евтини. Допълнителна екстра е слънчевото време през цялата година”, разказва Динара Сафина.

След почивката в Ню Йорк Динара се завръща в Москва в отлично настроение. Но за тенис е още рано. Динара започва да бяга по 40 минути на ден. А ракетите скрива в най-тъмния ъгъл на гардероба. Даже не иска да позира с тях на фотосесии. Но официално не обявява край на своята кариера.

Сега Сафина води нормален живот – среща се с приятелки, ходи на кафе, по магазините, пързаля се на кънки в парка „Горки” или просто шофира по улиците на любимия град. Макар че е коренячка московчанка, тя не познава добре столицата на Русия. От 12-годишна живее основно в чужбина.

„Пътувам из Москва с навигатор, но пак въртя излишни обиколки. А когато наруша правилника, никога не се измъквам с известната си фамилия. Така са ни възпитали: ако си виновна, носи си последствията. Най-важното за мен в момента е следването в Московския институт за държавно управление и право.

"Вече съм в трети курс. Оказа се, че ми е приятно да изучавам стотиците закони и алинеи. А и сега мога да ходя редовно на всички лекции”, разкрива известната тенисистка.

Динара отпразнува и влизането в първия си самостоятелен апартамент – двустаен, в елитен нов квартал, в самия център на Москва. Наема художничка за дизайна на жилището. Същата специалистка декорира домовете на Марат и на родителите й. 

От огромния балкон се открива панорама към стара Москва. Новодомката обаче не може да свикне и да се чувства като постоянен жител. „И досега считам дома си за нещо временно, което мога да продам всеки момент и да замина на друго място.  Още не съм свикнала, че може и да не се живее постоянно със стегнати за път куфари...”

Засега Динара обитава сама уютното си гнезденце.  Сърцето й е свободно. „В професионалния тенис е трудно да изградиш връзка. Няма време за любов. Плюс това имам големи изисквания към бъдещия избраник. При моя ръст от 186 см ми се иска да си  намеря някой над 190. Така ще мога да си нося любимите токчета!”, смее се Динара.

Впрочем, съдбоносната среща с мъжа на мечтите може да се случи всеки момент. Защото сега тенисистката не е подложена на диво напрежение и вечно бързане. Понякога по инерция Динара си казва: „Хайде, време е да тръгвам”. Но веднага се сеща: „Няма за къде да бързам!” И новият живот й харесва.

7days.ru