Анализ: Събитията на сезон 2012 (Част II)

Рекордите на Федерер

Пръстите на двете ръце и краката вече не стигат, за да изброим всички рекорди, поставени от Роджър Федерер. Абсолютен рекордьор по броя на титли от Големия шлем, швейцарецът стана още през 2009 г. на Уимбълдън – той спечели 15 турнира от Големия шлем и изпревари Пийт Сампрас. А сега Федерер кове собствени исторически рекорди. Титлите му вече са 17 и той няма намерение да спира дотук. Е, трябва и да преодолее още и постижението на Сампрас по брой победи на Уимбълдън.

Второто си главно постижение Федерер направи тази година. Дебютира като първа ракета в света през февруари 2004-а и престоя на върха в ранглистата за рекордните 237 седмици поред. Но по общия брой седмици като №1  швейцарецът не беше първи. Преди две години той  отстъпи лидерството на Рафа Надал и не му достигнаха две нещастни седмици!

Но дългоочакваната победа на Уимбълдън през 2012-а позволи на Маестрото отново да си върне трона и не само да изпревари Сампрас, но и малко по-късно на "Мастърс 1000" в Шанхай да отпразнува юбилей – 300 седмици като първа ракета в света.

Триумфалното завръщане на Серина

Както казва самата Серина Уилямс – този сезон беше отличен, но да не забравяме моята 2002-ра. Невероятно, но факт – 10 години делят двата най-успешни сезона в кариерата на Серина Уилямс. Много неща се случиха през тези 10 години, но събитията от последните три са изключително драматични – травмата на крака, тромбоемболията, състояние на косъм от смъртта. Може би благодарение на тази смъртна опасност Серина успя да засияе с нова сила. Неслучайно казват, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.

След победата на Уимбълдън "Супер Серина" призна, че никога в живота си не се е чувствала толкова добре и не е играла по-успешно. А след това спечели още Олимпийските игри, US Open и финалния шампионат в Истанбул, като се разправи с каймака на женския тенис. Сега не можем да знаем какво да очакваме от нея в бъдеще. Колко ли още Серина ще поддържа това високо ниво? Ще угасва ли бавно, или от нея трябва да очакваме поредния трус из основи и поредното завръщане?

Пробивът на Мъри

Анди Мъри очевидно е от тези момчета, които много дълго втасват. Неговата млада звезда изгря още през 2006 година, когато за първи път надигра всемогъщия до този момент Роджър Федерер в Синсинати. Неизменен член на Топ 4 Анди стана две години по-късно – през 2008-а. Последваха още четири години и още четири изпуснати финала от Големия шлем, за да може да се настани за постоянно сред голямата четворка. 

Всичко започна с финала на Уимбълдън тази година, който Анди загуби, както и предишните три, но загуби в борба. На домашната Олимпиада в Лондон той направи още една крачка напред – съумя да преодолее първата и втората ракета на света – Джокович и Федерер, за да стане олимпийски шампион. И накрая на US Open всичко се подреди и Анди стана притежател на първия си трофей от Големия шлем.

Не е ясно дали сега Анди Мъри ще тръгне бързо нагоре, или ще продължи бавничко, или пък вече е стигнал лимита си. Ще видим! Но неговият треньор Иван Лендъл твърди, че Мъри е реализирал само 20% от своя потенциал.

Край на съгласието между ITF и WTA

Още през есента в Маями ITF за всеобща изненада обяви, че затяга режима за спечелване на олимпийски визи за Рио 2016. Задължително условие става изиграването не на два мача за националния отбор в продължение на две години от олимпийския цикъл, а на четири мача за четири години. Тенисистите не изпаднаха във възторг от това нововъведение.

Няколко месеца по-късно се изясни, че ITF тръгва на отстъпки и задължителните мачове за купата на федерацията станаха от четири на три. WTA обаче се застъпи за своите състезателки и когато дойде време да продължи договора с ITF, се отметна.

Нещо повече, WTA разреши на тенисистките да играят демонстративни мачове в седмиците, когато се провежда Фед къп. Дори не изключи в бъдеще да организира в това време и нови турнири. Шефката на асоциацията, Стейси Аластър, настоя участието на Фед къп изобщо да не се обвързва със селекцията за олимпийските игри!

„Имаме различие с ITF по философията на участието за националните отбори. От ITF смятат, че участието на олимпийски игри е награда за представянето на своята страна за Фед къп. Но ние смятаме, че играчите  и без това представят страните си всеки ден.”, каза Стейси Аластър по този повод. ITF отговори на тази демонстрация на сила с оставане на собственото мнение. Сега трябва да се запасим с търпение, за да видим доколко мощен лост за въздействие върху играчите ще се окаже олимпиадата в ръцете на федерацията.

Отказът на ATP от „излишните” пари

Всички дотолкова са свикнали чековете, които получават тенисистите, постоянно да растат, че решението на съвета на директорите да откаже увеличение на наградния фонд в Индиън Уелс с 800 хиляди долара предизвика недоумение. Докато някои от тенисистите пиеха капки за сърце и наизустяваха фразата „Жьо не манж па сиз жур” (Не ям шест дни – фр.), шефовете на мъжкия тур обясняваха причините за отказа. Оказа се, че никой не е против увеличението на премиите.

Проблемът е как да се разпредели предложената сума от кръг на кръг. Съществено щяха да нараснат парите за играчите, които отпадат до четвъртфинал, докато най-успешните им колеги почти нямаше да получат увеличение. А в традиционната схема, която използва ATP, с всеки кръг нагоре парите се удвояват.

Когато през 2012 г. на турнира в Индиън Уелс увеличиха наградния фонд за тези, които се добраха след четвъртфинал нагоре, никой не говореше за несправедливо разпределение. Според слуховете, за отказа е повлияла компанията IMG, която притежава турнира в Маями, провеждащ се седмица след този в Индиън Уелс и която няма пари за такова увеличение.

Впрочем, шефовете на женския тур, за разлика от колегите от мъжкия, одобриха увеличението.