Дежавю в Мелбърн

Без изненади приключи турнирът на изненадите, което си е доста сериозна новина. Или с други думи казано – този път Откритото първенство на Австралия не предложи кой знае какво „бомби” по време на двете състезателни седмици в Мелбърн. През последните години бяхме свикнали да гледаме „странни” финалисти като Цонга и Багдатис, например, което придаваше още блясък на и без това слънчевия турнир. Този път обаче фаворитите не допуснаха никакво подценяване и колебания, като до края отстояваха мястото си в ранглистата.

Ако считаме „Ролан Гарос” за територия на Рафаел Надал, то Australian Open безапелационно, е домът на Новак Джокович. Сърбинът вече има 4 титли в Мелбърн, точно колкото е броят на загубените от него сетове в турнира този сезон. Иначе финалът с Анди Мъри започна много обещаващо - в първите два часа пробиви нямаше, а 5-сетовият завършек изглеждаше сигурен. В един момент обаче нещо се промени. Джокович ли вдигна нивото си или Мъри се умори – трудно е да се каже точно, но няма и значение. Ноле показа, че ако Australian Open е домът му, то „Род Лейвър арина” е неговият хол. И някак негостоприемно натупа съперника си в последните два сета, сякаш бързайки пак да вдигне трофея, неговият трофей.

Евала, майсторе! Ти си шампионът и го доказа. Впрочем, не случайно Ноле е и №1 в света. Той просто е най-добрият в момента и това, поне според мен, не подлежи на коментар.  

Горкият Мъри пак бе много близо и пак не успя. „За кой ли път, за кой ли път”, се пееше в една песен на Тони Димитрова и Борис Годжунов. Та и Мъри така. Британецът все пак записа една много важна победа точно преди финала. За първи път в кариерата си Мъри надви Роджър Федерер в турнир от Големия шлем. При това го направи в 5 сета (!!!). Надмощието му в двубоя не само изненада мнозина, но и бе искрено признато от самия Федерер. Явно оттук нататък Мъри ще бъде големият съперник на Джокович, ако съдим по старта на сезона.

В Мелбърн се случи и още нещо важно. Една голяма надежда изгоря във въздуха като фойерверките на връх националния празник на Австралия. Става въпрос за тезата, че някой извън първото каре може да победи някой от Топ 4. Не, не може! Претендент №1 за славата Дел Потро отпадна рано-рано, а за опита на иначе постоянният Давид Ферер, по-добре да не говорим. Пет гейма на полуфинал в Шлема едва ли е нещо, с което испанецът ще иска да се хвали.

При дамите пък всичко сякаш бе ясно след първите двубои. Азаренка, най-вече Шарапова и Серина Уилямс оставаха на корта по 40-50 минути, за да спечелят двубоите си. За добро или за лошо, американката се контузи още на старта, а болките в глезена, колкото и да бяха пренебрегвани от мнозина, се оказаха сериозен фактор и в един момент Серина просто не издържа. Самата тя си отдъхна с облекчение след загубата. А по-принцип не го прави.

Шарапова унищожаваше опонентките си с рекордни резултати, но си намери майстора в подножието на финала. Най-суха от цялата ситуация безспорно излезе Азаренка. С умения и хитринки в точния момент, №1 в женския тенис достигна до финал, където успя да защити трофея си. Дали Ли На можеше да спечели, ако не бяха двете тежки падания на корта, едва ли някога ще разберем.

Това, което знаем е, че историята помни победителите. Едва ли след 3, 5 или 10 години някой ще помни, че Ли На е играла страхотно и е водела със сет аванс, преди да навехне глезен (два пъти!). Едва ли ще помним и тактическата медицинска пауза на Азаренка в двубоя със Стивънс, който разбуни духовете, най-вече сред бивши и настоящи американски тенисисти, които използваха момента да демонстрират патриотизъм. Това, което със сигурност ще се помни е, че срещу званието „Шампион за 2013-а година”, ще стои името на Азаренка.

Няколко думи и за българското представяне. По ирония на съдбата то започна и приключи в първите часове на откриващия ден на турнира. Жалко, защото особено при Григор Димитров сигналите за сериозен пробив, бяха на лице. Сезонът обаче тепърва започва и време за реванш както пред Гришо, така и пред Цвети Пиронкова, ще има в изобилие.

Станко Димов