Джейми Мъри за съперничеството между роднини на корта

Джейми Мъри е 15 месеца по-голям от далеч по-именития си брат Анди и също е професионален тенисист. По-голям специалист в играта на двойки, най-големият му успех е титлата на смесени двойки на "Уимбълдън" през 2007-ма година. 

Анди и Джейми Мъри имат малко допирни точки на корта и са далеч от съперничеството на сестрите Уилямс, но все пак Джейми има интересни съвети как да се състезавате успешно срещу свой роднина.

Няма лошо да се дразните понякога. "Това е нормално, особено между братя. Братята винаги се боричкат и провокират един друг."

Но никога не удряйте брат си или сестра си. "Определено не правете това. Веднъж ударих Анди по ръката. Бяхме на девет или десет години и се прибирахме от турнир, на който той ме беше победил на финала. Ръката му беше на коляното, когато се обърнах и го ударих с юмрук. Той счупи нокът и му отне около 15 години, за да се възстанови напълно. Дори сега си личи. Това е може би единственият случай, когато един от двамата ни е пострадал по-сериозно, иначе никога не сме си разменяли удари.

Знайте, че никога няма да ви бъде лесно да срещнете брат си в официален мач - освен ако искрено не го мразите! "Чувството да играеш с роднина на официален турнир е нещо напълно различно. Част от теб просто не желае да види как брат ти губи. Знаеш какво да очакваш, тъй като познаваш играта му отлично. Въпрос е преди всичко на психическа нагласа. Гледаш към дъното на корта и там стои брат ти - човекът, който трябва да победиш. Дори не мога да си обясня как Серина и Винъс успяват да се изправят една срещу друг на турнири от Големия шлем, при това на финали. Анди и аз сме играли доста в юношески турнири, но никога като професионалисти. Сестрите Уилямс са посветили целите си животи на идеята да печелят титли от Шлема и когато стигнеш до финала да срещнеш сестрата си... това си е малко откачено. Няма начин да му се насладиш напълно. 

Ако все пак ти се случи - просто го приеми. "Такъв е животът. Трябва да го приемеш и да опиташ да се справиш, въпреки всичко."

Хубавото е, че винаги ще има с кого да играете и кой да ви подтиква и провокира. Възползвайте се от това. "Анди и аз сме на много подобна възраст - разликата ни е само 15 месеца и когато растяхме аз винаги бях малко по-добър от него. Мисля, че му помогна факта, че имаше по-голям брат. Винаги се опитваше да ме победи и мисля, че това го изстреля нагоре. Помогна на неговото развитие. Винаги се надпреварвахме. Чудесно е, че разликата ни е малка. Ако разликата ви е три или четири години, едва ли ще играете заедно на юношески турнири, но ние двамата бяхме почти винаги в една и съща възрастова група. Така винаги имаше с кого да се надпреварваме, което помогна и на двама ни. Никога не беше само между мен и треньора, или между мен и мама или татко. Винаги можехме да излезем и да играем тенис заедно.