Жулиен Бенето и останалите "обичайни" губещи

Една от суровите истини в тениса и останалите особено индивидуални спортове е факта, че колкото и мача да спечелиш през седмицата, ако не спечелиш последния - оставаш запомнен като "победеният". Да се научиш да се справяш с това (а най-добре и да го избягваш) е ключов фактор по пътя към всеки голям спортен успех.

Макар да се изкачи с осем места нагоре в ранглистата в седмица, в която победи Роджър Федерер, Жулиен Бенето вече има осем загуби от осем участия на финала. Доста тежка статистика. В момента под №31 в ранглистата, Бенето е във "формата на живота" си и може би първата титлата не е далеч. Но докато не спечели такава, винаги ще бъде онзи, който винаги "почти" печели титла. Талантлив и способен на силни седмици, но не достатъчно добър, за да прескочи разделителната линия.

Суров свят. За щастие, Жулиен не е единствен. Друг французин - Седрик Пиолин губи първите си девет финала, включително и такъв от Големия шлем през 1993-та в САЩ, преди най-накрая да спечели титла в Копенхаген през 1996-та година. След това печели още четири трофея, включително този от "Мастърс 1000" в Монте Карло. Достига и до още един финал в Шлема - на Уимбълдън през 1997-ма. Не толкова лоша кариера.

Американецът Пат Дюпре губи осем поредни финала през 70-те, преди да спечели първата си и единствена титла в Бразилия през 1981-ва година. В тези осем злополучни двубой той има и някои доста тежки съперници, като например Джими Конърс и шампионът от "Ролан Гарос" през 1976-та година Адриано Паната, така че не може да става дума само за комплекс от финалния мач. Поне в тези два случая.

Австралиецът Джон Александър губи седем финални двубоя подред, преди да "счупи каръка" през 1975-та. В крайна сметка той завършва с шест титли и с оглед факта, че губи от играчи като Стан Смит (двукратен носител на трофеи от Големия шлем) и Том Окер (достигал до №3 в света и носител на общо 31 трофея) няма от какво да се срамува.

Още един американец - Лоусън Дънкън, достига до шест финала между 1985-та и 1990-та година, всички на клей кортове, но никога не печели титла. Французинът Пиер Бартес губи шест от шест финала между 1969-та и 1972-ра и също никога не успява да се поздрави с трофей. Стив Дентън, известен със страхотния си сервис играе на шест финала между 1981-ва и 1984-та, но остава без краен успех. Все пак в защита на Дентън трябва да се отбележи, че два от тези финала са на турнири от Шлема, а други три загуби идват от Иван Лендл, Гилермо Вийас и Джон МакЕнроу. Доста лош късмет...

Не трябва да се пропуска факта, че да се добереш до ATP финал не е никак лесно и изисква серия от страхотни мачове, които трябва да изиграеш. Има достатъчно много класни играчи, които през цялата си кариера не достигат дори до един финал. Малък процент са хората, които завършваш с положителен процент на победи към загуби, което доказва, че загубите са основна част от кариерата на професионалния тенисист. На 31 години, времето може би тече неумолимо за Бенето. Стискаме палци той да успее да спечели своята първа титла, но и да не го направи - осем финала не е никак лошо постижение.

Simon Cambers, TheTennisSpace.com