От разпни го до осанна, епизод пореден

Великолепна, уникална, неповторима, свръхзвукова, епохална, историческа, нечовешка, феноменална. Звучи ли ви познато? Това са само малко част от епитетите, които родните медии използваха за Цветана Пиронкова след спечелената от нея титла в Сидни.

Браво, Цвети! Успехът е неоспорим и всички се гордеем с него. Вярно е обаче и друго – сякаш остана малка горчивина от всички тези хвалебствия в медиите. И горчивината е причинена от самите медии, които доказаха за пореден път колко кратък у нас е пътят от осанна до разпни го.

Месецът е октомври, годината 2013-а. С други думи казано – преди 3 месеца. Цветана Пиронкова влиза в залата за пресконференции в зала „Арена Армеец” след поредната загуба. Цвети е разочарована и притеснена. Но не толкова от загубата на корта, колкото от медийното разпъване, което и предстои. Поредното. Малко преди да застане пред журналистите, човек от WTA тактично „моли” представителите на медиите ДА НЕ задават въпроси, свързани с треньорски рокади в екипа на Пиронкова.

Жалко, колко жалко. Бяхме я докарали до там, че самата Пиронкова да се притеснява да застане пред БЪЛГАРСКИТЕ медии и да отговаря на техните въпроси. Така е, 90% от журналистите искаха „скалпа” на баща й, който я тренира през цялата й кариера. „Тази не разбра ли, че с този треньор толкова”, „Трябва й нов треньорски екип”, „Трагедия, по-добре да се беше направила на контузена и да не идваше да се излага в София” бяха само част от коментарите, „посветени” на слабия сезон 2013 за Пиронкова. Всичко това, гарнирано с първата титла на Григор Димитров, спечелена някъде по това време, ни накара да забравим за съществуването на Пиронкова.

Монетата обаче има две страни. 3 месеца по-късно Цвети завоюва първата си титла и по най-категоричен начин затвори устите на критиците си. Сега вече в медиите тя е „Пловдивска богиня”, „Летящата българка”. Някои дори и предричат място в Топ 10 до края на сезона...

Страхотно, но... Историята помни, че монетата много бързо може да се обърне и тогава всички тези медии, които боготворят Пиронкова днес, ще започнат да я плюят. Пак ще искат „главата” на баща й. Пак ще я съветват с кого и как да работи. А това време колкото и да не ни се иска несъмнено ще дойде. Просто тенисът е такъв спорт. Турнирът в Сидни приключи. Едва началото на сезона сме. До края предстоят още 15-20 турнира, които Цвети със сигурност няма да спечели накуп. Няма да е изненадващо, ако след една-две загуби започнат и негативните коментари.

Преди време един чужденец, с голямо българско сърце, ни го каза право в очите: „В България има 7 милиона специалисти по волейбол”. Не, господин Плачи, грешите! Бяхме 7 милиона по волейбол през лятото, сега сме по тенис. Лошото е, че както не харесваме четвъртите места на родните волейболни национали, така ще започнем да не харесваме четвъртфиналите и полуфиналите на Пиронкова. Защо ли? „Тя може повече”, ще каже масата, без да се замисли, че тя вече постигна много.

Цвети, добре дошла в България!

Станко Димов