Фараж, гледа ли Гришо?

20 години след американското футболно лято България отново полудя от гордост. Едно 23-годишно момче от Хасково накара цяла Англия да го аплодира. Вероятно с болка и стаен гняв, защото Григор Димитров размаза на корта не кого да е, а спортния идол на кралството Анди Мъри. След залеза на повехналата икона Дейвид Бекъм британците нямат друг кумир от ранга на бруталния шотландец, който първо спечели олимпийската титла, а след това и най-престижния тенис турнир в света - Уимбълдън.

Мъри беше бит като тъпан от един българин. Подчертавам - българин. Понятие, което от Чърчил насам е като ругатня на Острова.

Традиция, която стигна апогея си в речите на най-нашумелия британски политик Найджъл Фараж. Според него и растящите от ден на ден негови съмишленици от България в кралството прииждат само крадци, измамници и лентяи. Тежки обиди, които българите в никакъв случай не заслужаваме. Защото всяко стадо има своята мърша, но при нас тя със сигурност не е повече, отколкото при британците. Просто в покера на Великите сили сме останали откъм губещата страна.

Съдбата пожела българите да получим своето сладко и великолепно отмъщение. И то пред очите на британския принц Уилям и съпругата му Кейт Мидълтън. В най-аристократичния и изискан спорт, измислен във Велика Британия. На кортовете на легендарния "Уимбълдън". Където през 1877 година джентълмени в бели панталонки размахвали тенис ракети, когато у нас предците запасвали ножове в потурите, за да скочат на султана.  

Защо обаче Григор бе толкова неудържим срещу любимеца на цяла Британия? От хлапе за него се говори, че е голям талант. Прозвището Малкия Федерер казва достатъчно колко много му е дал Господ. Вече 2-3 години всички капацитети и фенове чакат избухването на Григор, което да го нареди сред най-големите в тази велика игра. В сряда, на централния корт на "Уимбълдън", пред 15 000 ревящи англичани, това се случи по най-категоричния начин. Със сигурност 50% от победата на Димитров над Мъри се дължи на неговото майсторство. Тук сваляме шапка и на треньора му Роджър Рашид, който преобрази атрактивния, но повече ефектен, отколкото ефективен тенисист, в машина за победи.

За ролята на хубавата Мария Шарапова само Гришо си знае.

Другите 50 на сто за победата обаче дойдоха от самочувствието на Григор, че може и знае как да спечели.

Точно това самочувствие, което толкова много липсва на българите като народ в момента. Защото няма как да успееш, ако не вярваш, че можеш. Григор даде безценен урок на всички свои обезверени сънародници. И предизвика взрив от позитивна енергия. Кога се е случило по форумите в Интернет да няма една злобна дума, която да омаловажава победата на хасковлията? И най-заклетите хейтъри замълчаха, а възторгът заля България така, както когато Пеневата чета громеше аржентинци и германци. 

Победата на Гришо е и сладка утеха за пръснатите по света наши гурбетчии, често унижавани и мачкани. След сряда те гордо могат да кажат, че са българи. Също като онова момче Григор Димитров. 

Накрая, за да не разсърдим съвсем англичаните, трябва да признаем, че в сряда те бяха джентълмени на Уимбълдън. Много е тежко да станеш прав и аплодираш човека, който е смазал твоя любимец на корта.

А те го направиха. Неслучайно на вратите на най-знаменития тенис клуб в Лондон пише "Приеми победата и загубата по един и същи начин". Сиреч, с достойнство. 

Българите обаче днес чакаме нова победа на Гришо в епичния балкански сблъсък с Джокович.

Вицовете, че няма по-велик кеф от това да спиш с рускиня и да биеш сърбин, са едно на ръка. Победа над Ноле и, дай, Боже, титла на "Уимбълдън" ще направят Григор българското хапче за щастие и гордост.

Което толкова ни трябва сега.

Иван Куртев, "Стандарт"