Чия е заслугата за Григор?

Покрай всичките ни проблеми - лични, здравословни, социални и всякакви, е прекрасно, когато от мрака изскочи Гришо с ракета в ръка. Ракета, която ни праща в друго измерение, в друг свят, в друга орбита. Ставаме щастливи. Поне временно. Но истински щастливи! А ние от Хасково - още повече! Но чия е заслугата?

Всъщност, едно от първите и най-важни условия да се роди такъв талант е и самата база за тенис в Хасково, която бе от първите в България и на Балканския полуостров. Тя бе съградена с помощта на големия спортен общественик, многократен шампион на страната в три ракетни спорта и настоящ президент на федерацията по бадминтон проф. д-р Пюзант Касабян. Този човек даде идеята, а тя бе осъществена в парк Кенана от тогавашния първи секретар на окръга и дипломат в Япония Румен Сербезов.

Това спортно съоръжение-бижу по онова време стана притегателен център за много от най-добрите ни тенисисти и шампиони, като братята Божидар и Матей Пампулови, Атанас Георгиев, Стоян Петров и др., които оставиха трайна следа със спечелените титли за града ни и стимул за привличането на много деца, заобичали впоследствие тениса като Григор Димитров.

Друг повратен, но изключително важен момент, който е оставил своя отпечатък да имаме звезда от такава величина, отново се пада на д-р Касабян. Негова е заслугата да накара бащата на Григор - Димитър Господинов, да се преквалифицира от специалист по спортна гимнастика в треньор по тенис.

Така съдбата казва своята дума и нещата се напасват. Освен своя син, Митко заедно със своите колеги привлече на кортовете многократните носители на титли Динко Халачев, Веселин Петров, Петър Трендафилов,  от там тръгнаха за големия тенис и настоящите националки Диа Евтимова и Елица Костова. 

И ако преди време четвъртите в света отвориха очите на всички за "Футболна България", то днес точно след 20 г. за пореден път Гришо разшири зениците на англичани, швейцарци, французи и сърби за способностите, заложбите и потенциала ни в сферата на спорта.

За пореден път онези, които пък злословеха и окачествяваха Григор за обещаващ тенисист, който обаче първо трябва да порасне, за спортист с потенциал, който тепърва ще трябва да търпи развитие и т.н., трябва да наведат глава и да замълчат смирено.

Дали това не е знак от съдбата? Победата над Анди Мъри на централния корт бе видяна от редица знаменитости, сред които Сър Алекс Фъргюсън, актьорът Хю Грант, начело с кралското семейство. Там бяха и щастливите родители на нашето момче, баща му Димитър и майка му Мария Димитрови.

На кого всъщност се пада заслугата в Хасково да се роди тенисист от такава световна класа? Разбира се, на самия Григор, който от 6-годишен удря с ракетата на тенис кортовете пред погледа на своя баща и личен треньор.

Назаем от: Веселин Тонев, " Хасковска Марица"

(Материалът е редактиран от Tennis24.bg. Оригиналния текст може да видите ТУК)