Свой сред чужди, чужд сред свои

С отпадането на Екатерина Макарова стана ясно, че на финалите при мъжете и жените на Откритото първенство на Австралия няма да има тенисист, който да играе с лява ръка. Но все пак за титлата ще спори левичарка, която обаче държи ракетата с дясната.

Когато осъзнах този парадокс, се сетих за филма на Никита Михалков „Свой сред чужди, чужд сред свои“. За тези, които не са чували за лентата от 1974 г. ето накратко сюжетната линия. Чекист в края на гражданската война в Съветския съюз трябва да доказва на болшевиките, че не е враг и агент на белогвардейците. „Добрият“ е осъден на смърт по несправедливи обвинения и бяга при Бялата гвардия, където го приемат като техен човек, заради брат му, който се е бил на тяхна страна.

Та и в тениса нещо подобно! Има спортисти, които са природно левичари, но играят с дясната ръка. Има обаче и обратни случаи, когато родени десничари удрят форхенда от ляво.

От какво са продиктуване тези метаморфози? Отговорите могат да бъдат  много: от треньорско виждане, поради стремеж за по-добро усвояване на техниката, през решение на самия състезател, за да не е различен от останалите, до спазване на вековни традиции.

Както сте се досетили, родената левичарка на финала в Мелбърн е Мария Шарапова. Родената в Няган суперзвезда на световния спорт е научена още като дете да играе с дясна ръка, макар че е имала дадености за хват с другата ръка, макар и да не е бил много силно изразен. Но макар че е минало много време , понякога приятелката на Григор Димитров прехвърля ракетата на левачката, когато е затруднена с достигането на топката. 

Сигурно го прави инстинктивно. Защото на 11 години тя започва да играе отново с лява ръка. Това става по настояване на бащата на Мария Юри Шарапов, който искал да промени нещо в слабия форхенд на дъщеря си. За това разказва първият треньор на бъдещата номер едно в тениса в Съединените щати Рик Маки. Той обаче посъветвал руснаците да оставят Маша да си играе все пак с дясна ръка. Можем само да гадаем какво би постигнала Шарапова, ако бе продължила да играе с лявата ръка.

Подобен е случаят с тенисистката с най-много титли от Големия шлем Маргарет Корт. Австралийката e натурална левичарка, но е убедена, когато започва да тренира тенис на 8 години, да смени играещата ръка. Легендата от Пърт, на чието име е наречен втория по големина корт в „Мелбърн парк“, завърши кариерата си с 24 трофея от Шлема на сингъл и още 40 на двойки и смесени двойки.

През 90-те години на ХХ век нашумя случаят с японката Кимико Дате. На една пресконференция след мач тя призна, че се е родила като левичарка, но в родината й не се приема жена да прави каквото и да било с тази ръка. Така тя била принудена да заиграе с дясната, за да не наруши древните японски традиции.

При мъжете са интересни случаите с двама, достигали до №1 в световната ранглиста, които не само са сънародници, но дори произхождат от един и същи остров – Майорка. Това са испанците Рафаел Надал и Карлос Моя.

Рафа по природа е десняк. Но чичо му Тони – негов първи и единствен треньор, преценява, че за момчето от Манакор ще е по-добре да заиграе с лявата ръка. Вероятно и в резултат на това решение Надал може да се похвали с несравним форхенд и 14 титли от Шлема, девет от които на „Ролан Гарос“.

Примерът за подражание на младия Рафаел е бил Моя. При Карлос случаят е точно обратният. Той е левичар, който рано е приучен да изпълнява форхенда от дясната страна.

Сигурно има още доста подобни случаи в тениса. Наистина е трудно да се прецени дали такова решение помага за изграждането на кариерата или спира развитието на състезателя. Но може би е по-добре много-много да не се опитваме да променяма природата.

Автор: Любомир Тодоров