Откровено със Сесил Каратанчева: Броя до 10, преди да кажа нещо

Сесил Каратанчева е българска тенисистка, която вече втора година се състезава за Казахстан. Родена е на 8 август 1989 г. в София. През 2005-а стигна до номер 35 в световната ранглиста за жени, след като се класира на четвъртфинал в турнира от големия шлем „Ролан Гарос”. По същото време обаче бе уличена в употреба на забранени вещества и изтърпя двегодишно наказание – лишаване от състезателни права. След като се върна на корта, Сесил избра да се състезава за Казахстан.

- Сесил, преди броени дни излязоха информации по медиите, че ще се омъжваш. Вярно ли е?
- Един ден сигурно ще се омъжа, но кога точно, никой не знае. В настоящия момент нямам такива намерения.

- Къде се намерихте и запознахте с приятеля ти Митко Благоев?
- С него се знаем от 10 години, но никой не е предполагал, че изобщо между нас нещо ще се случи. Може би нещата станаха сериозни в началото на тази година, когато бях на състезание в Мелбърн, Австралия, където той живее.

- Наистина ли ти е подарил пръстен? Къде точно се случи това?
- Да, подари ми. Бижуто има 18 диаманта и ми беше поднесено с картичка, на която Митко бе написал всеки диамант какво точно означава за него и за нас. Но това е нещо много романтично, сантиментално и лично. Иначе самото връчване стана в един много дъждовен ден в Америка.

Двамата бяхме тръгнали по магазините на шопинг и той изведнъж изчезна. След известно време се върна и ме покани да седнем в едно много приятно заведение. По средата на обяда ми подари картичката и пръстена.

- Това ли е първата ти сериозна връзка?
- Да, може да се каже. Не мога да се похваля с някакъв сериозен опит. И сега, на 20-21 години, имам сериозни отношения с мъж, представила съм го и на близките ми хора.

- В България или в Казахстан живееш?
- В България. Разбира се, ходя през годината на подготвителни лагери, на републикански първенства....Но, както се казва - всяка вечер си се прибирам тук. В България е и семейството ми.

- Кой е най-големият абсурд, който си чула за себе си напоследък?
- Ох, те са толкова много неща, но добре, че не им обръщам никакво внимание.
“Информацията” беше публикувана в един известен вестник у нас, не беше скоро... Пишеше, че съм влязла в психиатрична клиника в Испания след допинг-скандала и че преди да замина, са ме били заключили три дни в къща, близо до софийските гробища. Другата статия, която ме възмути ужасно, бе, че приличам на 30-годишна пъпчасала гребкиня.

Тези двата материала като че ли са най-бруталните, които съм чела за себе си. Иначе, най-ужасното нещо, което съм чувала, е пожелание към мен от радиослушател, докато гостувах в едно предаване на голямо столично радио. Този човек поиска директно включване и ми пожела в ефир някой някъде да ми счупи краката и ракета да не пипна повече....

- Още ли таиш негативни чувства към руската си колежка Мария Шарапова?
- Тази тема беше много преекспонирана от медиите. Защото в крайна сметка при първата си среща с нея бях на 14 години и си казвах всичко. Което ми беше в сърцето, ми беше и на устата... Сега вече внимавам какво говоря, броя до 10 преди това.

- Не се ли изкушаваш понякога да „надникнеш” в бъдещето, някой да ти каже какво те очаква? Защото е нормално спортистите да се интересуват от кариерата си. Ти ходила ли си на гледачка?
- Трябва да си призная, че съм ходила три пъти. Първия път бях много малка – някъде на 10 или 11 години. Бях в Америка в една тенисакадемия и заедно с няколко други момичета отидохме да ни гледат на ръка. „Гледачката” ми каза някакви глупости, ама защото и аз я питах глупости. Даже конкретен разговор не помня. Следващите два пъти вече бях в по-зряла възраст. И двамата ясновидци „погледнаха” в бъдещето и ми казаха много несъществени неща, които дори не отговарят на истината.

Последния път си спомням, беше точно след наказанието ми, нарочно не задавах съществени и важни въпроси, за да не му давам допълнителна информация за себе си. По-скоро чаках човека отсреща да ми даде конкретните отговори. Имам и един куриозен случай. Оплаквам се аз, че тогавашната ми кола я удрям няколко пъти на едно и също място и питам защо... Какво да направя, че да спра да я удрям на това място? Въпросната жена ми продаде малко пакетче захар за 50 лв. и ме накара да мажа мястото с нея. Не съм вярвала изобщо, че това ще се случи, но все пак реших да проверя ще се оправи ли нещо. Точно след една седмица я ударих пак на ... онова място. Абсолютна шарлатания. Пък в случая аз – шаранът.

Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА