Ще стане ли някога Григор Димитров №1?

Въпросът, който вълнува българските фенове на тениса (а и не само българските) в последните 3 години е има ли място на върха за Григор Димитров и ако има - кога ще го заеме и за колко дълго. Тъй като не можем да предсказваме бъдещето, особено що се касае до променливи фактори като човешката психика, еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден. Но последните няколко сезона на нашата първа ракета, вкл. най-добрият му до този момент (2014 г.) могат да ни подскажат какво да очакваме в иначе непредсказуемото бъдеще.

На първо време е ясна една истина – Григор няма да бъде доминиращ тенисист от калибъра на Роджър Федерер, Рафаел Надал или Новак Джокович. Твърде късно е вече за това. Към днешна дата Григор Димитров е на 24 години, най-доброто му класиране е №8, а най-доброто му постижение на турнир от Големия шлем е полуфинал. Има 4 титли, 3 от които спечелени миналата година. На тази възраст гореспоменатите трима монополисти в тениса са имали в пъти по-големи успехи и всеки от тях вече е имал поне една титла от Шлема и вече е достигал върха в световната ранглиста. Но нужно ли е да сравняваме Григор точно с тях? Нужно ли е да компенсираме личните и националните си проблеми със спортни успехи на наши сънародници, които дори не познаваме? Нужно ли е Григор да стане №1, само за да ни зарадва? Не, разбира се. Григор може да се пенсионира утре, да продължи живота си, както намери за добре, и вече ще е направил повече за българския тенис от всеки друг български гражданин, който е хващал някога ракета. Той действа на родните спортни фенове подобно на наркотик, но този е полезен, тъй като освен да предизвика масово захласване по тениса, успя и да вкара доста деца на тенис кортовете, същевременно отдалечавайки ги от живота на улицата.

И все пак ние не сме доволни от тениса само като развлечение, все нещо ни човърка отвътре. Не, ние искаме национален герой. Пример за подражание на подрастващите. Лице, което да ни гледа от билбордовете, но не с наивната усмивка на един млад и амбициозен човек, а с доволната усмивка на един млад и успял човек. За да можем да си повярваме сами, че и ние можем да сме като него. Дори и да не можем. Затова ни интересува дали, кога и как Григор Димитров ще сбъдне мечтите си и ще накара „световния прожектор” да огрее България с „положителна” светлина. Така че какво можем реално да очакваме от най-добрия ни тенисист, който в момента заема 17-то място в световната ранглиста на ATP? Най-добре е да не очакваме нищо, а просто да се радваме на играта му, защото освен, че представлява страната ни, имаме късмета той да е един от най-атрактивните и най-интересни тенисисти на нашето време. Този факт го прави в пъти по-популярен, отколкото щеше да бъде, ако имаше същите успехи, но постигнати с различна игра.

Преди да продължим за Григор, нека споменем едно друго име - Стан Вавринка. Това е човекът, който разби статуквото в последните 2 години, като спечели 2 титли от Шлема, побеждавайки първите двама в света по пътя към всяка една от тях. Това е човекът, който години наред е демонстрирал страхотен тенис, но не е имал психиката за най-големите успехи. До 2013 година. Всичко започна да се обръща за него след това. Между 28 и 30-годишна възраст Вавринка играе най-добрия тенис в кариерата си. Но защо точно на тези години? И защо не е само той? Давид Ферер, Янко Типсаревич, Джон Иснър – все тенисисти, които постигат най-добрите си резултати по-близо до 30-ия си рожден ден. В добавка към тях, днес все още се състезават „динозаври” на възраст между 33 и 37 години, които не само, че не вървят към пенсия, ами напротив – постигат едни от най-добрите резултати в кариерите си. Защо да не очакваме същото и от Григор – късен пик, между 27 и 30 години и редки избухвания на големите турнири? Тенденциите в тениса днес сочат към по-късно съзряване на тенисистите, заради физическата и психическа „касапница”, която представлява мъжкият тенис днес, изискваща комбинация от талант, опит, физика и психика, за да може даден атлет да успее.

Сега нека се върнем на Григор и нека анализираме как минава той през „ситото” на ATP тура. G-Force, както е един от прякорите му, безспорно е талантлив. След почти 7 пълни сезона при професионалистите, човек ще си каже, че би трябвало вече да е натрупал и сериозен опит. След като прекара 21 месеца под ръководството на австралийския специалист Роджър Рашийд, вече и физиката не е слаба страна на първата ни ракета. Тогава какво остава – остава психическият аспект на играта. Димитров е демонстрирал здрави нерви в напрегнати моменти, но е показвал и как рухва в такива. И въпреки, че психическата устойчивост на един спортист се изгражда през цялата му кариера, то всеки човек е различен и има различен таван на възможностите. Играта на Григор изглежда като съвършена картина, но недовършена. Умее всеки един удар, но рядко успява да нанесе правилните удари в най-напрегнатите моменти. Пресен пример е мача му от трети кръг на Мастърса в Синсинати, където допусна обрат срещу Анди Мъри с 6-4 6-7(3) 5-7.

Получаваше шансове един след друг и един след друг ги пропиляваше, както новоизлюпен тото-милионер пропилява печалбата си. Подобен филм гледахме и в Австралия по-рано тази година, отново срещу Мъри. А предистория на тези два филма гледахме през 2013 г. два пъти срещу Анди Мъри и веднъж срещу Новак Джокович. Последва кулминацията на цялата сага, състояща се в загубите на два важни мача в турнири от Големия шлем (¼-финала в Мелбърн и ½-финала в Лондон през 2014-а), в които ако не друго, Димитров поне имаше стабилни шансове да спечели по още един сет във всеки мач. Ключови сцени във всички сюжети са двойните и непредизвиканите грешки при сервиране за мач или за сет. Ще си каже човек, че Григор има слаб сервис…и ще сбърка. Сервисът му е силен, носил му е много лесни точки, но в най-напрегнатите моменти сякаш изчезва и жълтата топка просто отказва да влезе в очертанията.
Защото тук се намесва мозъкът - този главен ръководен орган на човешкото тяло, който обича да си прави мръсни и груби шеги с всеки един от нас и който е много изобретателен в това свое начинание. При най-добрия ни тенисист е изключително изобретателен. И дали това може да се промени – тъжната истина е, че най-вероятно не може. Една или две, дори три такива загуби биха могли да бъдат отдадени на други фактори, но над пет или шест загуби, характеризиращи се с едни и същи повратни точки в мачовете, вече са тенденция. Тенденция, която започва да тежи в отрицателна статистика срещу най-добрите тенисисти в света. И този баланс става все по-труден за преодоляване, докато в даден момент ще стане дори невъзможен.

Но за щастие настоящите лидери в тениса няма да са вечно на върха. На хоризонта вече има нови лица, с които Григор ще дели корта в бъдеще и надеждата ни кара да вярваме, че срещу тях ще бъде по-различно. Обаче дали ще бъде? Къде е мястото на Григор Димитров в света на Милош Раонич, Кей Нишикори, Ник Кириос, Борна Чорич, Танаси Кокинакис, Александър Зверев и други, чиито имена все още не знаем? Дали е на върха това място и как може да стигне Григор до там? Нищо не може да бъде казано със сигурност, но остава вариантът на Стан Вавринка – късен пик, някоя титла от Шлема, но без изкачване до първата позиция в ранглистата. Защото Григор Димитров може би няма менталната нагласа, за да бъде лидер. И това може би не подлежи на корекция…

Автор: Илиян Василев
(бел.ред. коментарът е част от конкурса на "Фрий Медия Груп". Подробности за него може да намерите ТУК).