Равносметката след последния турнир от Шлема при мъжете

Във всеки един спорт след приключването на някое значимо събитие идва моментът за равносметка на случилото се. Във футбола това най-често е моментът когато настъпва края на футболния сезон в края на май и началото на юни. В снукъра това е моментът след края на световното първенство в Шефилд в началото на май. Така и в тениса след края на последния турнир от Големия шлем винаги идва времето, когато се правят анализ на случилото се както и прогноза за бъдещето.

Турнирът при мъжете на Ю Ес Оупън 2015 едва ли успя да ни предложи мачове, които да обявим за велики и които да помним цял живот, но със сигурност създаде доста теми и въпроси за дискусии. Докога ще продължи доминацията на Джокович? Ще спечели ли Федерер най-накрая своята 18-та титла от Шлема? Ще се завърне ли Рафа Надал към най-добрите си дни? Ще се пребори ли Мъри за своя трети трофей от Шлема? Ще видим ли някой нов победител от Шлема, който да последва примера на Вавринка и Чилич от последната година? Все въпроси, по които има много и разнопосочни мнения. В редовете надолу аз ще се опитам да дам моята гледна точка по тези въпроси.

Турнирът Ю Ес Оупън 2015 доказа отново, че Новак Джокович е безспорно тенисист номер 1 за 2015 година. Джокович успя да спечели 3 турнира от Шлема, както и през 2011 година, като този път дори беше участник във финала на всичките турнири от голямата четворка. Новак вече бере плодовете от работата си с Борис Бекер. Сърбинът се превърна в много по-завършен играч. Подобрението в сервиса е очевидно. Той му служи вече не просто като удар, който дава начало на разиграването, а като сериозно оръжие в неговата игра. Подобрената игра на мрежата и умението все по-често да скъсява точките също са от огромна полза за Новак. За разлика от 2011 година, когато Джокович беше емоционално и физически изтощен след финала на Ю Ес Оупън и имаше проблеми в последните месеци на годината, сега Новак има напълно възможността да задържи високото си ниво до края на годината. В този момент нещата са наредени перфектно при него и няма причина да не бъде също толкова впечатляващ и през 2016 година.

Роджър Федерер изживява своя втори живот в тениса след кошмарната 2013 година и турнирът в Ню Йорк е поредното доказателство за това. След физическите проблеми и необходимостта от актуализиране на играта към моментните му възможности на тези години, швейцарецът успя да намери правилната комбинация, ракета, стил и треньор, за да бъде все още толкова успешен и впечатляващ срещу по-младите си колеги и през последните 2 години. Играта на Роджър е изключително ефективна на бързи настилки и самият факт, че през последната година единственият тенисист побеждавал го в такива условия е световният номер 1 го показва. Ако продължава да държи нивото си на игра такова няма причина той да не е отново сред фаворитите на следващите Уимбълдън и Ю Ес Оупън, а някои финали на по-бавни настилки като в Индиън Уелс и Рим показват, че и там все още трябва да се внимава за него.

Анди Мъри изпраща един противоречив Ю Ес Оупън за неговото представяне през годината до момента. Британецът приключи представянето си на осминафиналите след загуба с 1:3 сета от Кевин Андерсън, а Мъри имаше проблеми и преди това. В първия кръг загуби сет срещу Кириос, а във втория кръг се наложи да обръща Манарино от резултат 0:2. По време на турнира Анди стана жертва на прекалено натоварената си програма през лятото. За разлика от останалите тенисисти в топ 6, Анди нямаше типичната дълга почивка след края на Уимбълдън. Двукратният победител на турнири от Шлема изигра важна роля за класирането на Великобритания за полуфинал на Купа Дейвис след няколко тежки мача с Франция. След кратка почивка Анди се впусна в дълъг триседмичен маратон от турнири Вашингтон, Монреал и Синсинати. Един от тези турнири донесе доста позитиви за Анди като първа титла от Мастърс 1000 на хард от Маями 2013 и прекъсване на серия от 8 поредни загуби от Джокович. Натрупаните мачове обаче доведоха до положение, в което Анди започна изцеден турнира в Ню Йорк и загубата му от Кевин не е чак толкова сензационна. Случилото се обаче не променя факта, че британецът прави великолепен сезон и при по-внимателно планиране на програмата вероятно е може би единственият играч който би могъл да се конкурира с Джокович на всички настилки през 2016.

Загубата на Рафаел Надал от Фабио Фонини беше най-голямата изненада на турнира и то не точно самата загуба, а начинът, по който беше допусната, след като Рафа изпусна аванс от 2:0 сета. Подобно нещо не се беше случвало никога до момента на турнири от Шлема. За никого не е тайна, че откакто изгря ярко на сцената през ранната пролет на 2005 година, испанецът не е имал по-тежки месеци на корта от последните няколко. Поредица от неприятни за него обстоятелства изкараха извън нужния ритъм испанеца. Натрупването на физическите проблеми през втората част на миналата година, които доведоха до слабата форма в началото на тази година, от които последваха слабите резултати и тотална загуба на увереност, каквото е положението при Надал в момента. Чисто психологически, ситуацията малко или много наподобява на тази на Федерер през 2013 година. Въпросът е по какъв път ще поеме Рафа за излизане от положението? Дали ще посегне към смяна на ракетата? Дали ще изненада всички като добави нов специалист към щаба си? Това са все въпроси, на които категоричен отговор няма, но може би играта на Рафа има нужда от няколко свежи идеи и корекции. Едно е сигурно, обаче. След завръщането на Федерер през 2014 и Мъри през 2015, нямаме право да отписваме играч като Надал.

Достигането до полуфиналите на Ю Ес Оупън от Стан Вавринка показва отново постоянството на Стан в последните 2 години на турнирите от тази категория. Самият факт, че достигна 8 четвъртфинала в последните 9 издания на турнирите от Шлема, а през 2015 година беше единственият, който победи Джокович в тази категория турнири, показва отново колко опасен може да бъде. По-бавните кортове в Мелбърн и Париж са по вкуса на Стан, защото му дават нужното време да се наглася за мощните си удари и е напълно резонно да се смята, че и през следващия сезон ще бъде от претендентите за титла в тези турнири.

Темата за представянето на Григор Димитров е доста дълга. Загубата от Кукушкин беше логичното продължение на тази тежка година за българина. Една от основните причини за неубедителното представяне на фона на 2014 година е това, че Григор не се справи с новата ситуация пред себе си да бъде натоварен с големите очаквания на медиите, феновете и на самия себе си. Видимо изглеждаше, че Григор загуби истинското удоволствие от играта. Всеки мач го играеше със страх по-скоро да не се провали и не оправдае големите очаквания, отколкото да се наслаждава на играта. След всяка негова победа имаше не толкова радост, че е спечелил, а отдъхваме, защото не е загубил мача. Затова, най-важното е Григор да си върне отново това удоволствие от играта когато излиза на корта. Тогава ще може да разкрие и класата си, а когато даден тенисист не се представя добре, а все още е в топ 20, говори достатъчно затова каква класа притежава. На принципа всяка година е опит ни остава да се надяваме, че натрупаният опит от случилото се през последните месеци, Григор ще го превърне в позитив в бъдещите си изяви на корта.

Може ли някой друг да се намеси за големите трофеи извън тези имена? Нишикори показва постоянство, но до момента се затруднява да награди постигнатото от 2014 година. Бердих продължава да е стабилен, но не чак толкова, за да застраши позициите на големите. Раонич изпитва физически проблеми, Ферер също трябваше да се справя с контузия. Френската армия тенисисти - Гаске, Симон, Цонга и Монфис, също не дава поводи да вярваме, че е способна на повече от това, което прави. Чилич не прави толкова добър сезон както през 2014, но четвъртфиналът на Уимбълдън и полуфиналът на Ю Ес Оупън показват известна стабилност.

След тези играчи вече трябва да погледнем към по-младите. Доминик Тийм показва заложби за добри резултати на клей най-вече. Кириос безспорно притежава талант, но дали може да се концентрира само върху играта и да избягва занапред проблемите, които си създава на корта и извън него? Останалите младоци - Чорич, Кокинакис, Зверев и Чунг, показват потенциал за добри представяния в бъдещето, но може би е твърде рано да се мисли, че могат да бъдат сериозен фактор през следващите месеци или година.Изводъ,т който можем да направим е, че със сигурност генерално разместване на пластовете през 2016 година няма да видим. Големите играчи все още са твърде добри за останалите и трудно могат да бъдат изместени, но винаги трябва да внимаваме и за някоя изненада като победата на Чилич на Ю Ес Оупън миналата година.

Автор: Ивайло Арбалиев
(Коментарът е част от конкурса на Free Media Group, част от която е и Tennis24.bg. Подробности за конкурса може да намерите ТУК).