Защо Бейби Федерер се превърна просто в бейби?

„Ще ви изпея една песен, в която се говори за любов, раздяла и още нещо“. Това е една от незабравимите реплики във филма „Оркестър без име“. Към нея се връщам, разсъждавайки за поведението, играта и живота на Григор Димитров. Или поне за отминалите почти две години, в които имаше от всичко – любов, раздяла, стари и нови мрежи.
Но нямаше най-важното – тенис успехи, които бяхме приели за закономерност и очаквахме да продължават да валят като майски дъжд.

Липсата на резултат очевидно тормози и Григор. Това се видя ясно на турнира в Истанбул, където видяхме Димитров в нова светлина.

Гришо не е първият, който чупи ракети, няма да е и последният, но в едно нещо е новатор – прекрати финална битка от АТП с ясното съзнание за последствията от действията си при поредния порив на безсилие. Именно в това беше най-голямата му грешка - в отказа да се бори докрай. Логично поведението му доведе до ураган от негативни коментари дори от най-запалените му поддръжници. От момчето, което наричаха Бейби Федерер заради огромната прилика със стила на швейцареца, остана просто бейби. Сравненията с Анна Курникова сигурно също не правят българина щастлив. Едва ли един тенисист с качества иска да бъде запомнен като придружител на известни мацки.

Думите може да са крайни, може да са донякъде незаслужени, но вината за тях носи самият Григор. Далеч съм от мисълта да ритаме падналия, но колкото по-бързо самият той проумее, че кариерата му се движи в негативна спирала, толкова по-добре. Наистина е озадачаващо, че Димитров вижда подобрения в играта си, смята, че нещата с новия треньор и новата ракета вече се напасвали, а след поредната загуба не е станало кой знае какво, защото има нов мач (който загуби).

За жалост обективната истина е съвсем друга.
Сервисът на Григор излезе в отпуск далеч преди летните месеци, форхендът вече не е онова оръжие, а бекхендът започна да му изневерява. Като прибавим и липсата на психика във важните моменти, изпадането от топ 30 е напълно закономерно. От месеци гледаме смяна на ракетата, смяна на треньора, смяна на гаджето... Но всичко това не доведе до напредък. Напротив. И е логично да зададем въпроса – спадът временен ли е, или това са реалните възможности на Димитров.

За „продължаването напред“, или по-скоро надолу в ранглистата, вина носят и съветниците на Димитров. Публична тайна е, че точно тези хора го убедиха да не играе на турнира в София. Явно битката за власт и провинциалните игрички в българския тенис се оказаха по-силни от най-нормалното решение – Григор да зарадва цяла България с участието си. Събитие, което можеше да го изстреля в друга орбита. Пълната зала и любовта на феновете щяха да дадат онзи тласък, който понякога е решаващ в ментална игра като тениса.

Ако Григор Димитров иска да спре пропадането, решенията трябва да се взимат спешно. И тук не става въпрос за поредния нов треньор, защото знаем кой е Франко Давин и какво даде на Дел Потро, преди аржентинецът да се контузи. Дали ще наеме психолог, дали ще намали активността в социалните мрежи, или ще започне да се потапя в ледена вана по 3 пъти на ден, не е от значение. Важното е да намери формулата на успеха.

След няколко дни Григор ще стане на 25 години. На тази възраст спортистите навлизат в своята зрялост. Настъпва часът на истината и за кариерата на Димитров. От него зависи дали ще се изкачи до най-високите стъпала на световния тенис, или ще остане в подножието, заобиколен от красиви момичета.

Автор: Даниел Стоименов
бел.ред. материалът е публикуван в "7 дни спорт"