За разликата между борбата и Уимбълдън

Във вторник, 29 юни 2010 г., в ранния следобед бях в пресцентъра на стадион “Сокър Сити” в Йоханесбург. Нямаше мач, но трябваше да предам репортажа си от предишната вечер, когато гледах наживо победата на Бразилия с 3:0 срещу Чили. Само че съвсем не ми беше до футбол. Като се оглеждах - и на колегите също.

Вместо да гледат по мониторите записите на мачовете от предния ден, всички бяха прехвърлили на канала, където едно крехко пловдивско момиче размазваше на централния корт на “Уимбълдън” петкратната шампионка в този най-авторитетен турнир в света Серена Уилямс. Тогава си помислих, а и много колеги се съгласиха с мен, че вероятно твърде рано вече е ясен победителят в анкетата “Спортист на годината”. Предположенията ми се потвърдиха от невероятната еуфория при посрещането на героинята Цветана Пиронкова. Подобно имаше и при пристигането на националите, четвърти в света от САЩ през 1994 г.

6 месеца по-късно се оказа, че женската борба е много по-важен и популярен спорт от тениса, волейбола и футбола, взети заедно. Защото боркинята Станка Златева завърши безапелационно първа в анкетата, полуфиналистката от “Уимбълдън” Цветана Пиронкова - пета, световният и европейски клубен шампион по волейбол Матей Казийски - седми, а носителят на суперкупата на Англия по футбол, вкарал хеттрик на “Ливърпул” и петтрик на “Блекбърн”, Димитър Бербатов въобще изпадна от десетката и отиде на 11-о място.

Да не говорим за парадокса, че на едно място пред деветката на “Манчестър Юнайтед” е шампионката по щанги от младежките (!) олимпийски игри Боянка Костова.

Разбира се, всеки си има право на собствено мнение и аз съм далече от мисълта да оспорвам легитимността на анкетата за 2010 г. Но подобно пренебрегване на очевидно по-високо постижение с оглед на популярността на спорта и трудността да пробиеш в него имаше вероятно чак през 1993 г., когато двата гола на Емо Костадинов на “Парк де Пренс” натежаха по-малко от световната титла в аматьорския бокс на Серафим Тодоров, забягнал впоследствие да търси гювеча някъде по Анадола.

Не бива да забравяме, че все пак Станка Златева през всичките тези години се бори срещу една и съща шепа съпернички. Един път й извадиха непозната - и хоп, непобедимата българка си смени фамилията на Сребърнова.