Защо Мъри дава най-доброто, когато играе за страната си

В материал за www.firstpost.com Снехал Прадан се възхити на волята за успехи за Великобритания, която Анди Мъри показва на втори поредни Олимпийски игри. Шотландецът донесе историческо злато на Обединеното кралство, като триумфира в турнира на сингъл в Рио.

Ето какво пише индиецът: „Едва ли е възможно националната фланелка да не провокира нещо по-специално във всеки един спортист. Някои се връщат към миналото и си спомнят първите си стъпки в спорта. За други това е доказателство за върховете, които могат да стигнат. Без съмнение обаче да играеш за родината си носи истински блясък. В спорт като тениса, в който националните състезания са застрашени, играта под родния флаг е неприкосновена. Понякога един такъв турнир е достатъчен, за да направи един спортист различен. Особено Олимпийските игри.

Има повече такива примери, отколкото са неравностите на топката за голф. Например Леандър Паеш. Той като че ли има две сърца и четири крака, когато представя Индия. Без значение дали става дума за Купа „Дейвис“, или Олимпийските игри. За него да играе за страната си винаги означаваше екстра стимул. И дори да не може, правеше всичко, за да успее. „Леандър приема тениса лично“, написа през 1996 г. Рохит Брижнат за бронзовия медал на Паеш от Игрите през 1996 г. „Той е заразяващ, изисква и твоето участие, докато е на краката си, не се спира.“

Тези думи важат с цялата си сила и за Анди Мъри, когато облече фланелката на Великобритания. По думите му, той получава огромен допълнителен стимул за игра, когато представя „Трите лъва”. Видяхме това в полуфинала срещу талантливия и разнообразен Кей Нишикори.

„Винаги играя по най-добрия възможен начин за страната си“, каза Анди миналата година, когато изведе Великобритания до първата им Купа „Дейвис“ от 79 години насам. Да се каже, че беше в основата на успеха на британците, би било подценяване. Всъщност Мъри участва в 11 от 12-т победи на тима си.

Преди турнира един от анализаторите на списание „Тенис Магазин“ се усъмни, че това състезание може да е някакво стъпало за Мъри, от което да се изстреля на по-големи висоти. Журналистът настоя, че Анди трябва да се съсредоточи върху успехите в Големия шлем, а чак след това – върху националния отбор.

Мъри обаче разцъфна рано, още през 2012 г. На Олимпийските игри в Лондон, той спечели злато за историята, като победи номер 1 в света тогава Роджър Федерер и лишавайки швейцареца от удоволствието да спечели единствената титла, която няма. Само четири седмици преди това Роджър бе победил Мъри във финала на Уимбълдън. Преди това Анди беше загубил още два финала от Големия шлем и си беше заслужил етикета „вечният втори“.

Но като дойдат Олимпийски игри, Мъри намира нещо повече в себе си, издига се на друго ниво. В Рио превъзмогна умората и победи биткаджията Хуан Мартин дел Потро. С логото на отбора на Великобритания на гърдите си и сънародниците му, които го подкрепят по трибуните, той е пример за концентрация, отдаване и решителност.“

И в Рио Анди показа всичко това отново.

Също, както го направиха и финалистът Дел Потро, и останалият четвърти Рафаел Надал. Испанецът е друг пример. Той подчини едва ли не цялото си лято на една цел – ново злато за Испания. И го направи – с Марк Лопес на двойки. Рафа до последно бе под въпрос заради невъзстановена травма на китката, която го извади рано-рано от любимия му „Ролан Гарос“ и го спря от Уимбълдън.
Надал обаче не се отказа. Трепери до последно за участието си, изведе испанската делегация с флага на страната и накрая се раздаде на максимум, като се наложи лекар да се намеси, за да го спре да играе три мача в един ден. А накрая трудно удържаше сълзите си, след като изгуби мача за бронза.

Защото родината задължава.