И без Ана тенисът ще съществува, но няма да е същият

Новината за оттеглянето на Ана Иванович от тениса символично сложи края на 2016 година. Чаровната сръбкиня остана вярна на своя стил да бъде откровена с хората и съобщи вестта във Фейсбук, за да научат нейните почитатели първи вестта.

Достигалата до №1 в света красавица взе това трудно решение след един слаб сезон и може би си каза, че е по-добре да спре сега, вместо да вегетира още няколко години с посредствени мачове в WTA. Иначе със своя ранкинг не би имала проблеми да изкара по инерция още милиони от наградни фондове и спонсори.

В този смисъл Ана беше пределно честна и със себе си. Каквато беше през цялата си 13-годишна професионална кариера. Имах късмета да общувам често повече от 8 години с нея и нейния бивш мениджър по комуникациите Гавин Върси и мога да твърдя категорично, че шампионката от "Ролан Гарос" беше една от малкото тенисистки, които не отговаряха стереотипно на журналистическите въпроси, както изискват каноните на Асоциацията.

Иванович прояви отлично чувство за хумор по време на пресконференция в София на Турнира на шампионките през 2013 година. Като медиен директор попитах Ана дали може да преведе въпроса на сръбската журналистка Йелена Медич от родния си език на английски, след което колегата Явор Геронтиев да предадде думите й на български. Тя се съгласи тутакси, но с една дяволита усмивчица. Започнахме пресконференцията. Дойде ред и на въпроса на сръбски. Изведнъж брюнетката от Белград стана от мястото си в средата на масата и поиска да си смени мястото с преводача Явор, настанен от дясната й страна,защото така и така щяла да върши неговата работа. Смяхме се много.

Ана беше така добра да ми даде интервю за официалната програма на първото издание на Турнира на шампионките през 2012 година, като двукратна победителка, въпреки че беше ясно, че заради финала за "Фед къп" няма да пристигне в България.

Пак напълно безкористно и в срок написа и "следговор" за книгата ми "София - столица на световния тенис" на чиято корица е тя, в компанията на Цвети Пиронкова, Симона Халеп и Виктор Троицки.


Последната ни среща беше на "Ролан Гарос", на връх 24 май. На пресконференцията й след победата над Осеан Доден й подарих екземпляр от книгата, в която и тя е героиня. Иванович се държа изключително приятелски със сръбските журналисти и всичко премина в един неформален разговор, в който тя обясняваше, че не е имала време за шопинг и че годеникът й Швайнщайгер тази година няма да идва в Париж.

Ана не криеше слабостите си. По време на интервю на корта в София Любомира Бачева я попита какво се е случило, че водеше с 5:2 гейма срещу Елена Веснина в третия сет, но загуби. Сръбкинята отвърна: "Ами, просто не бях на корта", без да търси оправдания.

Преди години Иванович правеше много двойни грешки. На въпроса защо, тя отговори, че често си подхвърля лошо топката, обаче я е срам да спре изпълнението и така се получават грешките.

Освен това сръбкинята е и доста скромна. Тя го доказа и на сватбата си на 12 юли, когато се появи на церемонията в семпла бяла рокля за няколкостотин евро, вместо да демонстрира финансови възможности с претруфен тоалет.


И след Ана Иванович ще има женски тенис, това е сигурно. Но няма да го има онзи искрящ балкански чар, който притежават тя и Цвети Пиронкова, с която се познават от деца и дори са играли заедно на двойки. На фона на роботизираните намусени момичета с невероятна физическа подготовка и удари, целящи да разполовят топката, отсъствието на белградчанката ще бъде осезаемо.

Ясно е, че Ана едва ли ще се пенсионира на 29 години, просто не е такъв характер. Със сигурност ще има успехи и в следващия си проект, бил той свързван с отглеждане на деца, тенис академия, или нещо съвсем различно. Единственото, което не бива да прави е да реши да се върне на корта след години, защото цялата харизма ще изчезне.

Любомир Тодоров