Мисия екзопланети

Преди малко повече от две десетилетия познанията ни за света на планетите се променят. През 1992 г. учени от радиообсерваторията "Аресибо" в Пуерто Рико от Националната радиоастрономична обсерватория "Сокоро", Ню Мексико, съобщават за първата потвърдена екзопланета. Планета, която обикаля в орбита не около Слънцето, а около друга звезда в Млечния път. В случая звездата се оказва пулсар на около 2300 светлинни години от нас.

По-късно, през 1995 г. следва ново откритие, този път на планетата 51 Pegasi b, която обикаля около звезда, подобна на Слънцето. Истинският потоп от нови екзопланети обаче се дължи на мисията "Кеплер" на NASA, изведен в Космоса през 2009 г. Днес вече имаме над 3500 открити и потвърдени планети около други звезди, при това само в нашата Галактика! Всеки ден стотици учени по целия свят обработват данни и бройката нараства. Още през следващите няколко години предстои изстрелването и на нови наблюдателни инструменти, като спътника TESS (лятото на 2018 г.), космическия телескоп "Джеймс Уеб" (изстрелването е планирано за октомври 2018 г.) или Европейският екстремно голям телескоп EELT (планиран да заработи през 2024 г.). Но специалистите вече гонят друга задача: да заснемат атмосферата на екзопланетите. Целта? Да проверят доколко земеподобна е една екзопланета и дали на нея няма условия за живот от земен тип.

Извънземни, идваме!

Ако изследвате Земята от Космоса и заснемете атмосферата й, ще забележите ключовите съставки, които биха позволили на същества като нас да оцелеят. Процентът на азот (78,09), кислорoд (20,95), аргон (0,95), въглерод (0,04) и други газове е един вид „отпечатък“ на нашата планета. Ако намерите друг обект в Космоса с подобен състав, то можете да имате всички основания да смятате, че там ще е възможно да дишате спокойно без скафандър. Което означава, че е напълно възможно там да има растителност, а защо не – дори цивилизация като нашата?

Ако изследвате Земята в продължение на стотици хиляди години от Космоса, ще забележите, че количеството въглероден диоксид в атмосферата се покачва рязко след индустриалната революция. Това показва абсолютно еднозначно, че човешкият фактор е водещата причина зад глобалните климатични промени. Научният консенсус също е ясен по въпроса: човешката дейност е причина за затоплянето. Тогава, ако на друга планета им цивилизация, която прави същото – променя средата си чрез замърсяваща природата технология, то може би промяната в съответната екзопланетна атмосфера би могла да ни даде индикация за това. Косвено доказателство, че не сме сами. Разбира се, за целта ще трябва чакаме стотици хиляди години, което не е особено мотивиращо.

От друга страна, може би има и по-кратък път. Най-близката звезда до нас се намира на около 4,24 светлинни години. Това е Проксима от Кентавър. През миналата година намериха около тази звезда планета (кръстена Proxima b) с маса, колкото на нашата Земя. Дали на тази планета също няма същества като нас? Вероятно ще разберем именно от анализа на нейната атмосфера – задача, която ще бъде напълно изпълнима с телескопите и инструментите, планирани в близко бъдеще. Подобна мисия със сигурност си струва. Може би точно в този миг обитателите на Proxima b отправят замечтан поглед към залеза на своите две слънца и търсят в нощта блясъка на нашето Слънце, без да знаят, че от бледа синя точица около него ги гледа цял един огромен свят, изпълнен със същите въпроси, търсения и вдъхновение.

Прочетете още любопитни факти на страниците на новия брой на ВВС ЗНАНИЕ.