Григор Димитров: Дойдох, видях и го направих! (видео)

Пресконференция на Григор Димитров:

Беше много емоционално. Благодарим ти!

Това беше една от най-емоционалните ми седмици. Не само този последен мач. Бях много нервен в края. Много е по-различно да играеш пред родна публика. И го усетих още веднъж. Щастлив съм с победата. Приемам го това. До края на деня ще се радвам. От утре пак се започва.

Кой момент беше най-труден – първият мач, или сега на финала?

Първият мач със сигурност беше един от най-трудните ми. Днешният мач... Първият сет, краят, краят на втория. Дори всичко да беше на моя страна, 5:0 и 40-0. Случва се. Трябваше да съм готов, да се успокоя, да се фокусирам върху всяка една точка. Знаех, че мога да го пробия, знаех, че мога да взема и сервиса си. Но уви. Радвам се, че в края на мача бях психически много стабилен. Не мислех за нищо друго освен за следващата точка.

Очакваш ли догодина пак да предизвикаш такава мания в България?

Много е далеч следващата година. Амбициите ми са големи. Искам да стигна до Лондон в края на годината. Първо искам да се насладя на титлата тук, а после ще мисля.

Тази Гришо мания създаде ли допълнителна мотивация, или увеличаваше напрежението през цялата седмица в София?

Това нещо помага със сигурност. Има най-различни фактори за напрежението. Но най-голямото напрежение, което може да се създаде у един играч, идва от самия него. Това, че аз си създавам допълнително напрежение е различно нещо. Мога да виня само себе си за това.

Кой е най-хубавия спомен, който ще запазиш от началото на година и колко специално е да спечелиш титла пред майка си и баща си? И то в България…

Това ще ми остане от най-добрите спомени. Спечелването на турнира в България, не само пред майка ми и баща ми, но и пред родна публика. Не е лесно въобще да се играе вкъщи. Винаги е малко по-различно.

Имаше сълзи в очите ти накрая, какво си помисли?

Дойдох, видях и го направих!

За Хасково ли ще пътува купата? На кого благодариш?

Не съм решил на къде ще пътува купата. Благодаря на публиката, на целия ми отбор. На майка ми и баща ми, на мениджъра ми. Хората, които са били там в най-тежките моменти. Може би през последните година и половина, две, само ние знаем какво ни е коствало, за да стигнем до тук. Те са хората зад мен те са гърбът ми.

Цялата пресконференция гледайте тук: