Тенисът няма да е същият без феномена Жюстин Енен



27-01-2011 01:38 | Николай Драгиев

Отпадането на Рафаел Надал на Australian Open съвсем естествено се превърна в тема №1 на изминалия 26 януари. Всъщност обаче за света на тениса се случи нещо далеч по-трагично от наистина неприятния случай със световния номер 1. Великата Жюстин Енен този път със сигурност спира с тениса. Всеки привърженик на играта, дори нямал възможност да следи голяма чест от нейната кариера, би трябвало да се съгласи, че това е огромна загуба.

Загуба е не толкова за самата Енен. Белгийката спечели всичко възможно, освен Уимбълдън. В Лондон обаче тя бе спряна от може би най-добрите на свещената трева в историята - сестрите Уилямс. Тя бе близо до това да детронира дори двете мощни американки, но съдбата бе решила друго.

Загуба е, защото талант като Енен не трябваше да има толкова кратка кариера. На фона на днешните безцелно блъскащи върлини по 1.90, Жюстин бе култивирала в себе си най-красивото от тениса. Способностите, които притежава на фона на ръста й от 1.67, са извън всякакъв здрав разум. Нещо повече - нейният бекхенд с една ръка вероятно така й ще остане най-добрият изобщо в историята на тениса. Надали можем да открием елемент в играта, който белгийската вълшебница да не умее.

Законите на физиката просто не важаха за Енен. И ако в началото на нейната кариера, съперничките й може да не са били с днешните си, достойни за всеки мъж размери, то сега ситуацията е коренно различна. Това обаче не я спря. За кратките 6-7 месеца, в които тя се завърна, Енен показа че отново е с класа над почти всички, пък дори и на един крак.

И ако към днешна дата намираме истинската класа в женския тенис в лицето на Ким Клайстерс, то не може да не направим паралел между двете. Израснали заедно, те дариха най-успешната декада на белгийския тенис. Но разликата между Ким и Жюстин е значителна. Успехите на Клайстерс са по-скоро спорадични, за разлика от впечатляващата доминация на Енен в отделни периоди.

Разбира се най-сериозни съпернички на Енен бяха сестрите Уилямс. Дребничката Енен никога не се предаде и бе единствената, която успешно съумя да наруши хегемонията на двете черни перли. Най-сладък за Жюстин бе успехът на US Open 2007, когато последователно надви Серина и Винъс по пътя към втората си титла в Ню Йорк.

Постиженията на Жюстин Енен са още по-значими и с оглед на изключително трудния личен живот, който тя има. Нейната майка е починала, когато тя е на 12. Три години по-късно обаче - през 1995 година съдбата й праща Карлос Родригес, нейният първи и единствен треньор, нейният ментор и втори баща.

Контузията в лакътя, получена на "каръшкия" за нея Уимбълдън през миналата година, сложи точка в кариерата на Жюстин. Сега остава да видим как Жюстин и Карлос Родригес ще се посветят на своята Академия за таланти "6th Sense" (Шесто чувство). Може би оттам ще излезе бъдещата Жюстин Енен, от която тенисът има крещяща нужда. Това разбира се е само едно прекрасно пожелание, а здравият разум казва, че никога повече няма да има състезателка като белгийката...


Искрен Минчев




Коментари
Други новини