Върхове и падения

На пресконференцията си преди началото на турнира миналата събота, Рафаел Надал каза, че ще е "почти невъзможно" да спечели четвърти пореден турнир от Големия шлем. Той каза това, въпреки, че държеше три титли от Шлема. Вчера видяхме, че е бил прав. За 42-ра година поред това се оказа невъзможно за човешко същество.

Още едно нещо научихме - официалният празник на Австралия не е денят на Рафа. Миналата година под фойерверките той загуби от Анди Мъри. Този път се препъна срещу Давид Ферер. И в двата случая Рафа бе измъчван от контузии. Ферер бе впечатляващ, няма спор в това. Но резултатът от вчерашния мач не е нищо повече от заблуда.

Финал Федерер - Надал изглеждаше сигурен на US Open. Не се случи. Полуфинал с Голямата четвърка (Надал, Федерер, Джокович и Мъри) също изглеждаше повече от сигурно преди вечерната сесия днес. Отново не се случи.

От години насам слушаме, че стилът на игра на Надал ще съкрати значително кариерата му. Все още няма доказателство за това. Той обаче бе застигнат от контузии в най-неподходящия момент.

В двата турнира от Шлема преди загубата от Мъри миналата година, Надал бе пропуснал Уимбълдън и бе прегазен от Хуан Мартин Дел Потро на US Open. В Ню Йорк Рафа бе измъчван от болки в корема. Да, определено тук стилът му на игра му струва скъпо. По това Надал се различава коренно от големия си съперник Роджър Федерер. Надал е по-крехък, по-човек от една страна. Той е този, който удря по-силно, който гледа напрегнато в очакване на най-лошото, което може да се случи във всеки един момент.

"Това е част от спорта", каза Надал, втренчвайки се в палеца си по време на пресконференция след двубоя с Ферер. През повечето време испанецът се опитваше по всякакъв начин да избегне въпроса за контузията си. Той  гледаше разсеяно. Но в един момент погледът му стана фиксиран.

"Ако мога да приема моментите на върхове и тези на падения, то тогава отново ще мога да играя на топ ниво". Силни и слаби моменти. Трябва да приемете последните, за да се насладите на първите.

Силни и слаби моменти: Не е ли това, което Надал често ни предлага? Не мога да се сетя за нито един друг легендарен атлет, който дори и когато печели да играе на ръба на възможностите, с риск всеки един момент да се контузи. Всяко едно негово движение на корта изглежда така, сякаш в утрешния ден няма да може да ходи.

Надал винаги е изпълнен с емоции. И за добро или лошо ние ги споделяме с него. Надал не е перфектният атлет, какъвто примерно е Федерер. Харесвам Рафа заради стремежа му за успех, заради преодоляването на всяка една пречка към крайната цел.

Имаше възможността да спечели четири поредни титли от Големия шлем, но не успя. Какво да се прави, това е животът. Силни и слаби моменти. Сам човек не може да стори нищо. Надал знае това.

Стив Тайнър, колумнист