Настанете се удобно, играе Григор Димитров!

Още в самото начало на своята кариера Григор Димитров счупи всички рекорди на българския мъжки тенис и подобри постиженията на всеки един свой сънародник, който някога в историята е опитвал късмета си в ATP тура. Гришо стана първият наш играч, който изобщо попада в телевизионна фаза на големите турнири, а това ни позволи още рано-рано да се въоръжим с големи очаквания. 

Очаквания, които до голяма степен са напълно обясними. Димитров разчита на изключително атрактивен стил на игра, който му печели привърженици и далеч извън България. Освен че играе бекхенд с една ръка - труден за изпълнение удар, който понякога се явява слабото място на практикуващите го, но пък е изключително красив за наблюдаване, Гришо грабва сърцата на хората и с друго. Той притежава огромен арсенал от най-различни оръжия и на практика владее почти всички удари в тениса, което винаги го прави атрактивен и любопитен. Просто е удоволствие да го гледаш на корта. 

По този показател Димитров прилича на Роджър Федерер и именно заради това в началото кариерата му беше сравняван с големия швейцарец и дори го наричаха "Бейби Фед". Прякор, който за щастие вече е до голяма степен в историята, а сравненията с Маестрото могат да се сведат до някои чисто спортно-технически прилики в играта им. Трудно и постепенно, може би по-бавно отколкото ни се искаше, Гришо успя да изгради свое име и да остави зад себе си сравненията, които по същество единствено му вредяха.

Очакванията

Българинът е човек, който обича силно да люби и мрази. В някакъв смисъл това е заложено у нас от столетия, а днешните му проекции виждаме в най-голяма степен в отношението към спортистите. И най-вече към безспорно най-големия и успешен наш спортист в последните години - Григор Димитров. Необходими са ни само няколко слаби турнира, за да започнем с тежките критики, мрачните прогнози за бъдещето му и дори откровените глупости и хейт, свързани с личния му живот. Също толкова бързо забравяме всичко това при един силен турнир и достигане до финал или трофей. 

Видяхме разиграването на този сценарий на няколко пъти дори само през този сезон, а какво остава за цялата кариера на Григор. След отличното начало на сезона и титлите в Бризбън и София, както и достигането до полуфинал в Мелбърн, емоциите бяха на върха. Набързо забравихме, че по-малко от година по-рано бяхме отписали Гришо като "вечната надежда" и "онзи, който никога няма да реализира таланта си". В онези дни дори припомнянето на негативни оценки изглеждаше налудничаво заради невероятната форма, която демонстрираше нашето момче.

В сезона на клей резултатите на Димитров поизчезнаха и постепенно "критиците" надигнаха глава с черните си прогнози и анализи. На любимата в юношеските му години трева Гришо показа малко повече, като стигна до полуфинал в Куинс, но на Уимбълдън не успя да се противопостави на Роджър Федерер. И макар Маестрото да изумява целия свят с играта си, макар да спечели титлата без загубен сет, у нас сякаш загубата на Димитров се прие твърде навътре - българинът не показал характер, загубил твърде лесно, кога най-после щял да победи Федерер. Едва ли има смисъл дори да навлизаме в подробности за абсурдността на подобни приказки. 

Сезонът на хард в САЩ беше очакван с нетърпение с оглед силното начало на годината на тази настилка в Австралия и Европа. Необходими ни бяха обаче само два турнира - във Вашингтон и Монреал, за да се "разочароваме" отново, въпреки че през този период Димитров запазваше 11-тата си позиция в ранглистата - място в мъжкия тенис, което преди появата на Гришо дори не сме сънували, че може да бъде заето от българин. Никога преди в историята на България. 

Факт е, че във Вашингтон и Монреал Димитров изглеждаше объркан. Играта му просто не се получаваше, дори когато постигаше победи - грешките бяха много, решенията в отделните моменти изглеждаха спорни, всичко се случваше някак трудно. Гришо изглеждаше "зациклил" в състояние, от което обикновено не се излиза много лесно и бързо. 

Синсинати - един от любимите турнири на Димитров

Но ето, че на турнира в Синсинати всичко отново се обърна, при това коренно, а Григор отново да затвори устите на доста критици. Димитров успя да победи тежки съперници като Фелисиано Лопес и Хуан Мартин дел Потро - испанецът спря Гришо в Куинс, а аржентинецът до този момент имаше пет победи от пет мача срещу нашето момче. Последва лекция срещу Юичи Сугита, за да се стигне и до невероятния тайбрек трилър с Иснър, който осигури на Гришо място на финала. Григорманията отново е във вихъра си и днес отново е трудно да си спомним, че самите ние сме го критикували остро или минимум сме били песимисти само преди седмици.

Безспорен факт е, че в Синсинати Григор успя да се възползва от отсъствието на редица големи имена. Роджър Федерер, който беше потенциален съперник на Димитров още на четвъртфинал, оттегли заявката си за участие и беше заменен от "щастлив губещ" от квалификациите. Подобен сценарии имаше за Кей Нишикори и Милош Раонич. Отдавна пък беше ясно, че шампионът Чилич, спрял Гришо на полуфинал тук преди 12 месеца, няма да защитава трофея си. Трайни контузии лекуват Новак Джокович, Стан Вавринка и Анди Мъри. 

Но феновете на тениса у нас знаят, че пред Гришо и друг път "схемата се е отваряла" по този начин, но твърде често именно тогава българинът не е успявал да се възползва максимално добре. И обратното - по-големите му успехи и пробиви са идвали тогава, когато прогнозите и жребият не изглеждат в негова полза. Ето, че в Синсинати хасковлията успя да счупи още едно клише. Най-вероятно тези разсъждения са почти изцяло само в главите на феновете и анализаторите, тъй като Димитров винаги е твърдял, че гледа голямата картинка, интересува се от играта си като цяло, а всичко останало е следствие от нея и потенциални отворени възможности. 

Турнирът в Синсинати изглежда дойде в най-правилния момент, тъй като за Гришо тази надпревара просто е една от любимите - тук той достигна полуфинал преди година, като това бе едва третият в кариерата му полуфинал в "Мастърс" категория. Именно в Синсинати е и първата победа в основната схема на "Мастърс" за Димитров през 2011 година. Каквото и да се случи на финала, силното представяне, отличната игра, победите над тежки съперници и измъкването на ключови точки в изключително напрегнати моменти, най-вероятно ще има положително отражения в целия остатък от сезона за Димитров. А сезонът все още далеч не е приключил и няма за приключи след Синсинати.

Уникална възможност

И макар Гришо да твърди, че работи за дългосрочни успехи, които идват само след стабилност и последователност, а един финал е просто малко част от този процес, самият българин призна, че му се отваря страхотна възможност за голям трофей. Димитров има шест титли в кариерата си, като пет от тях са от най-ниската категория ATP 250. Единственият му трофей от категория ATP 500 е този от Акапулко през 2014 година. В онзи сезон Гришо спечели три отличия, а ако триумфира тази вечер в Синсинати ще изравни това постижение, но с още по-голям трофей в добавка.

 
За българина участието на финала в Синсинати е първо на финал в турнир от този най-висок преди турнирите от Големия шлем ранг. До този момент той беше играл три пъти на полуфинал, но без успех. Спечелването на "Мастърс" титла ще бъде от изключително значение за самочувствието и спокойствието на Гришо, когато излиза отново в големи турнири след тази неделя. 

В последните години "Мастърс" отличията са запазени почти изцяло за представители на "Голямата четворка" - Мъри, Надал, Федерер и Джокович. На пръстите на едната ръка се броят изключенията, които са успявали да нарушат тяхната хегемония и да грабнат трофей от тази категория. През 2017-та година това успя да стори Александър Зверев, който триумфира в последните два "Мастърс"-а - в Рим и Монреал, а по два спечелиха Надал и Федерер. През 2016-та единственото изключение в 9-те турнира през сезона беше именно титлата на Чилич в Синсинати. През 2015-та пък нямаше никакви изключения - всички "Мастърс" титли бяха спечелени от Мъри, Джокович или Федерер, като дори Надал не успя да се добере до отличие.

Самият Димитров коментира, че усещането на "пеперудките в стомаха" преди голям мач е най-хубавото нещо за един спортист и именно онова, което ти липсва най-много извън корта, полето или терена. Гришо нарече "важна стъпка" самото си достигане до финал и най-вече играта, чрез която това се случи, но същевременно беше категоричен - иска да се възползва от тази страхотна възможност за най-големия трофей в кариерата си досега.

Съперникът

Но възможността е отлична и за Ник Кириос. Австралиецът с гръцки корени също ще играе за първи път финал на "Мастърс". 22-годишният Кириос има три трофея, всичките през миналата година. Кириос има скандален имидж, като почти непрекъснато се забърква в скандали. През този сезон той се отказа от мачовете си в три поредни турнира, бореше се с няколко контузии, а също така и с любовна мъка. Впрочем, добра идея е онези, които обичат да критикуват Григор Димитров заради личния му живот и историите на жълтите вестници извън корта, да погледнат към Ник Кириос, преди да бързат да съдят Гришо. Същевременно през тази година той успя да запише две победи над Новак Джокович, две над Александър Зверев, а преди дни в Синсинати победи и Рафаел Надал за втори път в кариерата си. 

Само на 22 години австралиецът е един от малкото играчи, които могат да се похвалят с победи над Надал, Джокович и Федерер, при това в първите срещи помежду им. Рафа беше победен изненадващо още в началото на Уимбълдън 2014, когато малко хора бяха чували за Ник Кириос. Спечелен беше и първият сблъсък с Федерер през 2015-та в Мадрид, а този сезон при първите и засега единствени два мача срещу Джокович австралиецът също записа победи. С победи при първите си срещи с тези играчи може да се похвали единствено неговият сънародник Лейтън Хюит, но от позицията на по-опитния играч, изправил се срещу млади таланти, тоест обратна на тази на Ник. 

Кириос обаче няма победа срещу Григор Димитров. Двамата имат един сблъсък помежду си - през 2015-та година на "Мастърс" турнира в Индиън Уелс, когато Гришо печели след 7:6(2), 3:6, 7:6(4). Българинът може да разчита и на малко повече опит във финални мачове, тъй като е играл 11 такива (6 спечелени и 5 загубени), а Кириос само 4 (3 спечелени и 1 загубен). Австралиецът обаче е известен като огромно "перде", което не се вълнува особено от съперника, фазата на турнира, очакванията към него или прогнозите на букмейкърите (които в този случай му дават предимство).

Финал, но не край

Каквото и да се случи във финалния сблъсък, който е тази вечер около 23:00 часа българско време на Централния корт в Синсинати, Григор Димитров и неговите привърженици могат единствено да бъдат изключително доволни от последните седем дни. След три неуспешни опита Гришо успя да се класира на финал на "Мастърс" турнир, оставяйки зад гърба си неприятно усещане за разочарование стъпка преди най-голямата и съществена битка.

Българинът показа също така, че умее да се възползва от отворени възможности, когато схемата "се нареди" положително за него. Димитров записа първа победа над страхотен играч с титла от Големия шлем, при това именно на твърди кортове в САЩ, в лицето на Хуан Мартин дел Потро. Надигра съперници с коренно противоположен стил на игра като Лопес, Сугита и Иснър. Измъкна се с характер и търпение от трудни моменти, печелейки брутална игра на нерви, а също така показа и страхотна способност да диктува изцяло събитията, когато му се отвори такъв шанс. Показа физическа издръжливост, тъй като почти през цялата седмица игра обедни мачове под жаркото слънце в Охайо - жегата буквално принуди Дел Потро да поиска медицински таймаут в двубоя помежду им, докато Димитров не трепна.

И може би най-важното - резултатите дойдоха след значително подобрение в цялостното поведение на Гришо на корта. Ако в последните месеци победите на Димитров идваха някак "на кантар" и оставяха него и зрителите с усещане, че нещо не е както трябва, а твърде често това водеше и до разочароващи поражения, то в Синсинати българинът излъчваше страхотна увереност - докато го гледаш отстрани просто виждаш стабилност, сигурност, увереност и вяра в собствените му оръжия и психическа нагласа да ги използва в правилния момент. Колкото и да бяха оспорвани двубоите, нито за миг не изглеждаше, че Григор изпада в дупка, от която не се вижда изход. Обратното - с поведението си просто подсказваше, че знае какво прави и няма да се предаде.

Цяла България, а вероятно и още хиляди фенове на тениса по света, ще стискат палци на нашия Григор Димитров довечера. Гришо излиза на най-големият си финал до този момент в кариерата, в опит да спечели най-голямата си титла. Но бъдете сигурни - такива финали ще има и занапред, а вероятно и по-големи. Нито спечелването на трофея ще ознаменува някакъв финален и недостижим отново триумф в кариерата на Гришо, нито неговата загуба ще означава провал по какъвто и да е начин. Всичко онова, което можем и трябва да направим, е да се наслаждаваме и да подкрепяме Григор както можем тази вечер и занапред. Защото той отдавна е най-доброто, което имаме - не само в тениса, но в българския спорт изобщо. 

Така че освободете неделната си вечер. Настанете се удобно. Изпълнете суеверията си, ако имате такива. Подгответе се за уникална битка и много нерви. И се насладете на усещането! Играе Григор Димитров!